Теодор Дечев е написал в блога си изложение със заглавие "Философът Ангел Грънчаров смята, че съм против свободата на словото. Аз пък мисля, че го защитавам не от вчера", което може да се прочете ТУК. То всъщност е реакция на моя публикация по повод на негова предишна позиция, която е наречена "Над всички други съображения стои безусловната по важност за човека свобода", може да се види ТУК. Благодаря за реакцията на г-н Дечев спрямо моята позиция, понеже и двете служат за установяването на истината по един съвсем немаловажен обществен въпрос.Най-внимателно прочетох вече нюансираната позиция на г-н Дечев и искам да му се извиня за всички ония внушения в моя текст, които засягат личността и политическото му минало, доколкото такива наистина могат да се открият в написаното от мен. Защото всичко това съвсем няма отношение към спора; признавам грешката си че изобщо засегнах този аспект.
Г-н Дечев е аргументирал обстойно позицията си, така че ония недоразумения, които подведоха и мен, сега, струва ми се, са отстранени. Въпреки всичко искам да обърна внимание на един момент от изложението му, който според мен е възлов. Ето какво пише в края на обръщението си към мен:
Няма да отнемам повече място в блога Ви, само ще повторя, че сайтове като „Опасните новини” нямат никакво отношение към въпроса за свободата на словото и свободата на изразяване. При „Опасните новини” няма личност, която да се е „изразила” и чиято свобода да е застрашена. Има една виртуална клюкарница, в която са поместени известен брой текстове, които можем за отнесем към жанра „вулгарен роман” на покойния Христо Калчев. Разликата е, че покойният Христо Калчев се подписваше под текстовете си. Всъщност, „Опасните новини” не се различават от разпространените драсканици по стените, където разни девойки биват обвинявани в леко поведение.
Не знам чии права на изразяване ще бъдат нарушени, ако някой вароса стена, на която пише, че „еди коя си е к---а”. Извинявам се за цитата, но такава е и „естетиката” на „Опасните новини”.
Никой не е длъжен да харесва „героите” на „Опасните новини”, но има достатъчно основания те да бъдат критикувани, нападани и дори безкомпромисно атакувани публично, без да се слиза на нивото на „Опасните новини”. Това е моята позиция, която до сега съм формулирал многократно.
Аз искам по повод на тия думи да кажа нещо, което според мен е важно. Г-н Дечев, ние, хората, имаме една крайно субективна способност, наричана най-често "оценъчна", благодарение на която схващаме смисъла на нещата, тяхната значимост за нас самите, отношението ни към нашите собствени интереси, в това число и най-коренните. Но тази човешка способност наистина е крайно субективна и няма как да е друга: ние не можем да имаме еднакви оценки за нещата, и слава Богу, че това е така, в противен случай щяхме да сме загубили голяма част от своята човечност. Да имаме еднакви оценки означава да сме се обезличили в крайна степен. Смятам, че ще се съгласите с тези базисни твърдения.Ето сега по отношение на конкретния казус. Т.н. сайт "Опасните новини" вие го оценявате по определен, ваш си начин. Аз лично, признавам си, не бях посещавал този сайт преди да се вдигне шум около него, но изхождайки от презумпцията и от конституционното право за свободно изразяване не съм могъл да имам нищо против едно такова място в интеренет, пък каквото и ниво да има то, също така и независимо от позициите му, моралните му преценки и пр. Нека да има разнообразие, нека читателят да има възможността да избира между най-различни гледни точки спрямо случващото се у нас, та да може сам да си изработи собствена позиция. И ето че сега държавата е преценила, че някакъв сайт бил нарушил незнам какви си принципи, поради което било допустимо да бъде подложен на репресия, и то чрез използване на служби, които ние, данъкоплатците, издържаме с данъците си. Този сайт е набеден за "лош", за "неправилен", за "пошъл" и пр., и то от институции, които едва ли имат прерогативите да дават такива меродавни оценки. Вие с вашата позиция фактически се солидаризирате, понеже Вашата лична оценка за сайта "Опасните новини" съвпада с официалната, тази на институциите. Но това съвсем не е основание някой да бъде репресиран, пък дори и огромното мнозинство от хората да е против него, да не споделя позицията му. Ще кажете как така или защо, ето защо.
Защото, представете си, утре някой ще вземе да тръби, че аз, или Вие, или някой друг, който и да е, има "неправилна", "вредна", "противодържавна", "опасна" и незнам каква си още позиция. И започне този бдителен гражданин да апелира за необходимостта от прилагане на репресии. И ако тогава, както и сега ние, хората, които имаме публично заявени позиции по острите проблеми на нашия обществен живот, си замълчим най-подло, казвайки си "Тоя пък наистина може и да е лош, нека му, щом се мисли за оригинален, нека да го репресират", то тогава вече става опасно: застрашена е свободата на всички! А това всъщност е най-важното за нас, хората, които искаме да живеем в свободно общество. По тази причина смятам, че когато някой някъде призовава към прилагане на репресии спрямо "неправилно мислещите", които при това били, представете си, "анонимни", на мен това ми се струва осъдително. Нека гражданите, читателите и пр. могат свободно да решават кой е прав и кой е крив, всеки за себе си. Почне ли държавата да решава вместо нас кое е "правилното", "обществено целесъобразното", тогава от свободата ни вече не е останал и помен.
Ето затова възразих срещу Вашата позиция. Разбира се, има още моменти, по които се налага да обменим мисли. Въпросът не е прост и лесен. Трябва най-внимателно да се преценява. Аз в момента нямам възможността да се разпростирам повече, но при желание можем да поговорим и друг път. Мисля обаче, че тук успях да кажа основното в позицията си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар