Нашият главен проблем по моето дълбоко убеждение сме ние самите

Един блогър, Радо, е написал интересна статия, която ви съветвам да прочетете: Защо ще успеем да подобрим положението в България?. Той също предупреждава в подзаглавие така: "В статията няма готов окончателен отговор". Което е похвално, понеже мнозина у нас постоянно излизат с претенции за окончателност, сиреч са първа и висша инстанция на истината.

Това "защо ЩЕ успеем" (да подобрим положението в България) звучи добре, ала за жалост има един неприятен момент: пожелателността и... бъдещото време. Аз лично поради тази причина предпочитам да говоря за това КАК може нещо да се поправи, а пък когато се наложи да пиша за това ЗАЩО нещо е така или иначе, винаги се старая да говоря в настояще, в сегашно време. Да бъдем мечтатели е нещо прекрасно, но когато става дума за това, че трябва да въведем ред в собствения си дом - България - се иска не мечтаене, а ДЕЙСТВАНЕ. Разбира се, преди това трябва най-основателно да се осмисли ситуацията, а пък после обезателно да се реагира, без шикалкавене, без мързелуване, защото ние като нация май станахме вече прословути с мързела си: вкички недоволни мърморят, ала излежавайки се по миндерите, и никой и пръста си не ще да мръдне та нещо да се промени или поправи. И само си даваме акъл един другиму: "Туй требе да е така, а онуй - онака!". А пък всеки по принцип у нас знае как нещата не трябва да бъдат, ала как да бъдат, как да станат, някак си сякаш ни е неизгодно да мислим и да говорим: щото за това да ги променим се иска да слезем от дивана, от канапето, от креслото, от кръчмарския стол, или върху каквото там сме седнали да седим или да се излежаваме.

Та разбирането на Радо е наистина смислено и съдържателно, въпреки пожелателността и бъдещото време. Иначе лъха на премерен оптимизъм, което е реалистично. Ето и крайния му извод, който звучи превъзходно:

Нещата изглеждат обречени, обаче не са. Ето, че имаме примера на общества, които са свели корупцията до минимум, обикновените граждани се чувстват добре в държавата си, а престъпниците се страхуват. Ако знаем какво точно не ни достига, можем много по-целенасочено да го търсим или ако го нямаме - да го създадем. И тогава ще успеем.

Ако все още не сте сигурни какъв е изводът от тази статия, ще го синтезирам така: когато разсъждаваме, когато предлагаме нови идеи, трябва да си даваме ясно сметка защо ще успеем.

А пък аз в коментар към статията му там си позволих да напиша следното:

Вярно е, трябва наистина най-напред да разберем как в други общества са успели да направят демокрацията си работеща, да се сравним с тях, да видим какво по-точно куца у нас (у нас комай всичко куца!), да се опитаме да разберем как да променим нещата, и после пък идва решаващия момент: да си запретнем ръкавите и да направим на дело належащите промени. Т.е. иска се да изобретим механизъм за усъвършенстване на демокрацията ни, която в последните години се намира в невероятен упадък. Аз също смятам, че нещата у нас не са непоправими, защото демократичните сили успяха да решат, макар и трудно, досега главното: България е в ЕС и НАТО! Т.е. няма как да ни направят средноазиатска тирания, ала натам сякаш вървим, а пък комунистите у нас са доказали, че могат да правят и чудеса.

Ако не се противопоставяме всеки ден, нищо чудно в един момент да се простим и с членството си с ЕС. Нищо чудно да сме първата страна, изгонена от ЕС заради явния бандитизъм на самата политическа класа (сегашното управление е пример за това!). Така че проблемите няма да се решат от само себе си, иска се действия от страна на всички нас, които не сме удовлетворени от сегашния развой на нещата. Т.е. действия от страна на поне 90% от граждините на България, каквато част са недоволните у нас… темата е огромна, но засега спирам дотук…

Предлагам и тук да помислим заедно по тия въпроси, както и по ония, за които вече призовах да мислим в статията си Съдбата на българската демокрация зависи ли от нас, гражданите?. Аз скоро ще почна да пиша една поредица от статии и също ще снимам и видеокоментари, в които ще се постарая да дам изчерпателн своето разбиране. А иначе от призованите да се включат в дискусията никой още не е реагирал: сигурно са заети хората, и немат време да мислят на всичкото отгоре и за България, знам ли?!

Както и да е, ето, Радо поне мисли по тия въпроси, Иво Инджев също всеки ден упорито мисли и пише по тия важни и съдбовни даже въпроси. Ще се появят и други, убеден съм в това. А замислим ли се по-сериозно, няма как да не открием начините да променим първо себе си, от което пък зависи промяната и на България. Нашият главен проблем по моето дълбоко убеждение сме ние самите: ако себе си успеем да променим поне малко, България непременно и мигом ще стане друга. Щото България това всъщност сме ние...

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo