Много хубав анализ на Иво Инджев. Историческата съдба на гърците е не по-малко превратна и трагична от тази на българите, въпреки че гърците и българите исторически са се недолюбвали. Между другото съвременните гърци са тотални комплекасари, а гръцкото общество въпреки цялата европеизация е все още едно примитивно кланово общество.Българите се излагат, като ходят да берат маслинки в Гърция, вместо да направят така, че гърците да идват да берат череши в България. Попаднаха ми данни, според които през 80-десетте години на ХХ век, т.е. през късния социализъм по брутен вътрешен продукт на глава от населението според една фиктивна единица „международен долар” България е била изпреварила Гърция, а също Румъния, Унгария, Полша и т.н. Колкото и условни да са тези цифри, те показват, че с едно смело реформаторско правителство България и сега бързо би наваксала пропуснотото и би настигнала Гърция по доходи.
Между другото проф. Александър Цанков в своите спомени добре описва големите страхове на гърците от загубата на северните териротии, които, както добре знаем, исторически са български земи. Това означава Гърция да стане държавица, заключена в Пелопонес. Неслучайно гърците до днес се държат недопустимо репресивно за една страна-членка на ЕС към българското малцинство в Гърция, което бива наричано „славяногласни елини” и подобни глупости.
Вярно е обаче и друго – че повечето български черноморски градове някога са били населени преимуществено от гърци. Българите са доминирали хинтерланда. Не случайно почти цялата топонимия по българското черноморие е гръцка.
Впрочем съвременните гърци нямат генетическа връзка с древните гърци. Те са една славяно-албано-турска смесица вероятно с много повече славянска кръв от съвременните българи.Иво Инджев правилно изтъква, че българските протести винаги са били много културни и цивилизовани, фактически без да се счупи една витрина дори. За разлика от другите уж цивилизовани европейски страни, където насилствените сблъсъци са на дневен ред, във Франция например повечето протести имат характера на гражданска война.
А да не забравяме, че между 1989 и 1997 масови протести в България имаше почти ежедневно. Тогава беше налице едно свръхмобилизирано гражданско общество. Работата е там обаче, че комунистите със своите безкрайни сценарии винаги извъртаха така нещата, че въпреки вота на българския народ, който - донякъде с изключение на 1994 – беше в огромното си мнозинство некомунистически и антикомунистически - почти винаги бяха на власт и така перманентно деморализираха избирателите.
Дори сега в парламента има едно огромно некомунистическо мнозинство от 160 депутати, но БСП пак управлява. Ето защо не е чудно, че хората се поумориха. Не може 19 години да стоиш непрекъснато на улицата, защото твоите избранници за кой ли път са те излъгали и са ти изневерили. Но няма причини да се предполага, че гражданското общество е приспано завинаги. Нови масови протести са възможни във всеки един момент.
(Автор: Стоян)
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
Няма коментари:
Публикуване на коментар