Ще започна с един спомен-пример, който искам да поставя в основата на своята теза. През декември 1996 г., когато у нас беше вече наближил тоталния икономически крах на Жан Виденов (хиперинфлацията, измитането сякаш от тайфун на всички стоки от магазините, изчезването на хляба и пр.), западните ни съседи, сърбите, и то само онази малка демократична част от тях, всеки ден, в кишата, в дъжда и в снега упорито протестираха срещу "друже Милошевич" с искане да си даде оставката.Впрочем, сърбите си протестираха тогава, а пък ний дълго време ги гледахме и сякаш им се чудехме на акъла. Както сега гледаме гърците. Гоце Първанов в онова време вече си остреше молива да започне скоро да пише сълзливите си писма до партийния си другар Милошевич, започващи така: "Скъпи другарю Милошевич!". Сега същия този Гоце ни е президент... простете, ловец де, и орденораздавач, пардон, обърках се...
Та у нас тогава още никой не протестираше, също като сега. Българите чакаха да изчезне хлебеца, та да се надигнат: исторически доказано е, че докато има мек дъхав хлебец и чубричка българина не можеш го вдигна на протести даже с танк да го теглиш! Щом изчезне хлебецът, едва тогава българинът скача като ужилен и тръгва да протестира. Така и стана в далечната 1996 година.
Та мисълта ми е за една почти пълна аналогия на оня тогавашен момент и сегашния. Тогава протестираха сърбите, сега протестират другите ни съседи - гърците. Тогава сърбите ни дадоха пример, че не е кой знае какво геройство да си вдигнеш задника от дивана, да оставиш дистанционното на телевизора и да излезеш да протестираш когато страната ти е доведена до бедствено положение. Сега гърците ни дават този пример, вярно, в Гърция тия дни се протестира по един недемократичен, екстремистки начин, като се чупи, пали и руши. Така не бива да се протестира, ефектът е никакъв, това е терор и разруха. Но току-виж, както твърди поговорката, щом мечката заиграе у съседите, нищо чудно скоро и у нас да заиграе. Разбира се, у нас винаги се е протестирало съвсем цивилизовано, имам предвид протестите на демократичните сили. Така трябва да се протестира и сега.
Щом почне да гори чергата на съседа, току-виж огънят се пренесъл и при теб. Леле, как ли ще си дремем под завивките цяла зима, след като може и да се наложи да попротестираме чат-пат?! Ала се налага, има и за какво. Гърците сега протестират по един трагичен инцидент: убито от полицейски рикошет-куршум момче. У нас пък почти в същия момент убиха друго момче, на 20 години, студент, и то след сбиване на младежи: били са го до смърт, което говори за ужасен потенциал от натрупана агресия и враждебност даже сред младежта! Това е страшно: доведени сме до такава степен на морална деградация, в която самите ние не ценим най-важното, именно човешкия живот. Сами вече се избиваме, което е съвсем неразумно насочване на психична енергия за съвсем разрушителни цели. Ако обществото не намери отдушник на тази колосална енергия, току-виж скоро и българските градове да се залеят с насилие, още по-страшно от гръцкото.
Трябва да променим ужасната ситуация, в която хората са доведени от една арогантна власт, която постоянно вреди на нашите собствени интереси като граждани на ЕС и българи. Нормалното е да бъде бутната тази нагла аморална власт, не бива хората в безсилието си да се озверяват и да се избиват един друг. Защото това последното е израз на сляпа ирационална стихия към унищожение; докато ако енергията й се канализира във вярната посока, ще може да се употреби за значително по-полезни цели.В тази ситуация обществото трябва да се политизира най-решително. Проблемът на нашето общество е преди всичко нравствен - допуснахме да ни управляват най-арогантни крадци и лъжци! - но може да се реши не с морална проповед, а само с политически средства и действия. На днешните протести трябва да излязат и политиците от опозицията. Защото ако Гоце, Дмитрич и другите управляващи излязат днес начело на демонстрантите - както самите те ги поканиха - това може да отпуши стихията на бунта. Те няма да дойдат, разбира се - Гоце примерно е зает с това да крои планове за нови убийства на кози! - което ще насочи недоволството на тия хора във вярната посока. Ако пък случайно лицемерите Гоце и пр. излязат на демонстрацията, то справедливо е тогава да бъдат поне освиркани: те носят цялата отговорност за състоянието на държавата, те отговорят и за сигурността на гражданите. Значи те именно са истинските виновници за убийството на Стоян!
След като никой от нас вече не може да е сигурен даже за живота си, нормалното е виновниците за това да бъдат поне освиркани. А пък след това протестите трябва да бъдат насочени във вярната посока: не може да се протестира срещу никой, властта е тази, която трябва да бъде атакувана по всякакви начини. Крайно време е. Ако не си изпълним мисията като граждани, нещата скоро ще станат съвсем нетърпими. Тоест този път ни се налага да протестираме даже и при положение, че имаме още мек хлебец със сиренце даже!
И само така, след като рипваме на протести не за единия хляб, ами и за човешко достойнство, след като тръгваме да щурмуваме омразния бастион на бандитската власт, и то без да е опрял ножа о кокала, значи само така ще покажем, че вече сме станали истински европейци. И граждани ще покажем че сме вече. Смятам, че го можем, иска се само да го пожелаем. Иска се просто да пожелаем да престанем повече да се самоунижаваме като народ, като хора и като граждани на България и Европа...
(Забележка: Колажът е от в-к СЕДЕМ.)
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
2 коментара:
Да, хубав и верен анализ. Въпреки това според мен са необходими някои уточнения, допълнения, а може би също допълнителни проучвания и социологически изследвания.
Лично на мен ми се струва например, че ядрото от протестиращи анткомунисти в България от 1989 насам се състои от, общо взето, едни и същи като личности и брой хора. И те са движени не толкова от толкова материални подбуди, от наличието или липсата на хляб или пълните или празни магазини или хладилници, а повече от МОРАЛНОТО НЕПРИЕМАНЕ НА КОМУНИСТИТЕ И КОМУНИЗМА. Разбира се, в определени моменти към тях са се присъединявали известен брой недоволни в чисто материален план. Но материалното никога не е било основният движещ момент за активните граждани. Хиперинфлацията, изчезването на стоките и хляба при Луканов и Виденов бяха само един ДОПЪЛНИТЕЛЕН СТИМУЛ за хората, които по ПРИНЦИП НЕ ПРИЕМАТ КОМУНИЗМА, да излязат на улицата. Неслучайно по улиците и площадите след 1989 дори в моменти на най-остра икономическа криза не са издигани лозунги за хляб, салам, ракия и вино, а за свобода и демокрация. Разбира се, при това се подразбира, че политическата свобода, свободната пазарна икономика и моралът в политиката носят и материален просперитет за нацията.
По мои наблюдения интелектуалното ниво и образователният ценз на протестиращите като цяло бяха над средния за страната. По площадите почти нямаше представители на най-унижените, най-оскърбените и крайно бедните, които в по-голямата си част са избиратели на БСП. Тези хора и тогава си стояха основно в къщи и щяха тихо да изгаснат в своите домове, ако активните граждани-демократи не бяха свалили БСП от власт.
В подкрепа на това може да се изтъкне, че избирателите в България се делят на две големи групи, гравитиращи съответно около БСП и десните, като МЕЖДУ ТЯХ ПРАКТИЧЕСКИ НЯМА ОБМЕН НА ИЗБИРАТЕЛИ. Поради това изборният резултат зависи от степента на мобилизация на съответното електорално тяло, а не от промени в политическите нагласи. Казано по-просто: левите избиратели или гласуват за БСП, или изобщо не гласуват; огледално: десните или гласуват за десните, по-рано основно СДС, или не гласуват. Ако беше вярно, че избирателите на БСП са се разочаровали от своята партия през 1990 и 1997 и включили масово в протестите, би трябвало да се очаква, че те ще гласуват вече за СДС. Но това не стана. Въпреки че бяха може би най-засегнати от кризата, те не протестираха по площадите и на изборите не покрепиха демократичните сили. Просто не гласуваха. Поради това твърдението, че българинът протестира едва когато му бръкнат в джоба и му отнемат хляба, салатката и ракийката, не отговаря на действителността. Любителите на салатката и ракийката по правило не са по улиците и площадите, когато трябва да се протестира. Протестният потенциал в България се основава на мислещи, десни граждани, движени от нравствени подбуди, а не от груби материални съображения.
Защо от няколко години насам обаче не се наблюдават масови протести, въпреки че има достатъчно поводи и основания за това? Според мен една от главните прични са безкрайните предателства в редиците на демократите след 1989. Да си припомним само най-важните от тях:
1990 – фалшифицираните и въпреки това признати от демократите избори
1991 – гласуването на новата конституция от повечето депутати на СДС с изключение на 39-те
1992 – свалянето на правителството на СДС, сините мравки, Беровото правителство
1997-2001 – докато група смели и честни реформатори провеждаха радикални реформи, част от синия елит се отдаваше на безогледна корупция, емблематичните имена са известни
2001 – гигантското разочарование от ексмонарха, натоварен с толкова големи очаквания
2005 – коалицията на НДСВ с БСП въпреки предизборните обещания, че това няма да стане
Списъкът може да бъде продължен, но дори само тези точки дават представа за нескончаемите предателства, измени и подмени на вота на демократичните избиратели. Българите почти никога не гласуваха за комунистите и въпреки това от 19 години преход комунистите не бяха на власт само 5 години. Ето защо отслабването на граждската енергия не е учудващо.
За щастие историята не свършва тук и сега. Има голяма вероятност където е текло, пак да тече, т.е. не е невъзможно отново да се стигне до масови протести, ако обстоятелствата наложат това. Априори не можем да кажем дали и кога ще назрее моментът. Разбирам недоволството на най-непримиримите, за които този миг отдавана е дошъл и които се чудят какво още има да се чака. Но трябва хладнокръвно и внимателно да се наблюдава и преценява обстановката. В политиката е важно не толкова ЖЕЛАТЕЛНОТО, а реално ПОСТИЖИМОТО.
Накрая бих искал да обърна внимание на още един момент: в западните демокрации масовите улични протести по правило са повече присъщи на привържениците на левицата. Сериозните, тежки, десни, консервативни избиратели със своята по-индивидуалистична нагласа по принцип са по-малко склонни да се включват в масови протестни акции. В Източна Европа нещата като цяло са обратни. Неприятно, но факт: тук тъкмо десните граждани са принудени от обстоятелствата да излизат на улицата, макар че по презумпция именно те, а не левите са носители на индивидуализма, спокойствието, реда и традицията.
Стига с тия протести, бе!
Не виждате ли, че като махнете на избори едни, идват други - още по-гладни и още по-крадливи!
Костов не ви харесваше, щото крадеше само 10 %.
Сменихте го с царя. Той пък открадна горите и планините на България.
И него сменихте с тройната коалиция! Тя пък стана световен шампион по кражби - взема "само" по 40% от всеки проект. И всеки министър и друг шеф се сдоби с по 5-6 заместници вместо с по 1-2.
Интересно като сложите мутрата ББ той пък колко ще краде като вече нищо не остана за крадене, а и ЕС не пуска повече гювеч?
Публикуване на коментар