В своя блог г-н Инджев, в статия под сполучливото заглавие “Eдната бие друга, а пък… ” е написал между другото следното:Двете управляващи партии не допуснаха да бъде съставена парламентарна анкетна комисия във връзка със серията от случаи, които опозицията (и със сигурност – много граждани) определят като полицейско насилие. Чадърът на тандема БСП-ДПС беше разпънат по някакво съвпадение в деня, когато официалната статистика регистрира рекорд в оттеглянето на гражданската подкрепа за дейността на същата тази полиция – спад от цели 10 на сто и дъно от 17 процента одобрение (почти толкова малко, само с два пункта разлика, колкото има правителството, бележещо по този показател върхово ”постижение” за всичките изминали 20 години демокрация в България и за Европа в наши дни).
По повод на подетата от него тема рекох да се включа и аз в коментарите със следната реплика:
Това, за което говори колегата Инджев, е показател за едно: една дискредитирана по всички линии и изцяло провалена власт е способна на всякакви ексцесии, за да защити стоенето си във властта, на което вече няма право.
Но това, което правят, именно понеже е така абсурдно, показва също, че са обречени: ония, на които Бог е отредил неминуема гибел, на тях той най-напред им взема ума.
Следователно изводът е от всичко е: екстравагантното в абсурдността си и калпаво по всички линии, също и така вредно правителство стои на власт само защото ние, гражданите, нямаме достойнството и смелостта да си свършим своята част от работата. А нашата част от работата е: да бутнем това правителство, да изритаме от властта управниците, заради които станахме за резил пред целия свят!
Тоест, другояче казано, от нас се иска просто да изнесем трупа - господа, нима не усещате, че трупът на това мъртво правителство вече смърди?!Впрочем, искам тук да отбележа и нещо друго, което според мен има значение. Ето горното показва как ние с г-н Инджев осъществяваме една "междублогова диалогичност", за която навремето апелирах аз, но която изглежда не беше схваната от блогърите: не всеки блог да съществува сам по себе си, а блоговете най-спонтанно да си координират усилията, т.е. когато някаква значима тема бъде подхвърлена от някой, другите блогове да го подкрепят, от което ефектът ще бъде многократно по-голям. Аз тогава нарекох подобно взаимодействие "блогърско цунами", също "интелектуално цунами", наричал съм го и "гражданско цунами". Ала моята инициатива, както обикновено, не беше възприета от "елитните блогъри", мнозинството от които продължиха самодоволно да си пребивават в своите "кули от слонова кост".
Но ако и те дръзнеха чат-пат да нарушават толкова възвишеното си мълчание и подкрепяха било И.Инджев, било някой друг, то тогава "цунамито" върху властта щеше да е много по-силно, щеше да е истинско цунами. Такива цунамита помитат много по-стабилни правителства, а пък ето нашето, което е съвсем дискредитирано и слабо, си стои - може би и заради прословутата пошла българско-блогърска себичност.
Случи се обаче, че моят коментар бил 5000-ят в блога на г-н Инджев. Ето какво написа в тази връзка той в коментарите:
Г-н Грънчаров, за статистиката (ако това представлява интерес за Вас и останалите, които виждат тази бележка): Вашият постинг е НОМЕР 5000, който електронната търсачка отбелязва в блога, откакто беше създаден миналия април! Смея да твърдя, че благодарение на невероятните възможности, които дава интернет, тази обратна връзка е нещо, с което никой пишещ, говорещ или показващ се журналист в България (а и не само журналист, може би и шоумен) не може да се похвали в т.н. конвенционални медии. Не знам дали тези 5000 коментара са много, или малко, спрямо други, сравними авторски изяви в мрежата, но и не е толкова важно (защото нямам амбицията да участвам в такова “състезание”). Но участието на коментаторите тук, както казах, е внушително - със сигурност през цялата си журналистическа кариера (28 години) не съм получвал общо толкова писма, обаждания и под каквато и да било форма коментари, колкото са тези тук за някакви си 8-9 месеца. Да живее прогресът!
Много посетители в тази връзка най-сърдечно поздравиха домакина. Аз пък му отвърнах така:Поздравления и от мен, драги г-н Инджев! Радвам се, че случайността (а може би и… неслучайността!) направи така, че тъкмо моят коментар е довел до това кръгло число, което е много голямо - като се има предвид късия период на съществуване на блога.
За сравнение ще ви дам следната статистика от моя блог: Total views: 535 162; Busiest day: 3 166 — Wednesday, August 29, 2007; Views today: 13; Общо постове: 1 711; Коментари: 8 688
Моят блог обаче съществува от октомври 2006 г. Средно на статия имам, следователно, някъде към 4-5 коментара. Вашите статии са много повече коментирани и предизвикват много по-голям отзвук.
Което е съвсем заслужено: Вие поставихте нов, недостижим от нашата журналистическа колегия, и по същество евро-американски стандарт за честна и истинска българска журналистика. В страна, в която Кеворкян минава за “добър журналист”, вие сте едно най-показателно изключение. Което именно според мен е основанието за популярността на блога Ви!
Желая Ви всичко добро и много успехи в личния живот и на професионалното поприще!
Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
Няма коментари:
Публикуване на коментар