Уважаеми г-н Грънчаров,Проблемът, които този път засегнахте е действително сложен, не за друго, а защото той почти не съществува в съзнанието на съвременния българин. Този въпрос аз лично сам го поставял пред много хора и реалния отговор, които съм получавал в крайна сметка е “Не знам...”.
Сега естествено е отнова, което споменавате за историческата връзка и въобще с миналото, но то не стои само на дневен ред.
Може би един по-пълен отговор ще се намери, ако разгледаме тази мисъл, като complex.
1. Що се отнася до историята или до миналото – с пълна сила може да се каже, че то е нашата митология. (Митология в абстрактния смисъл на тази дума). Истината е, че българинът е имал кратки времена на възход и дълги периоди на падение в цялостната си история. Това е много показателно. Когато говорим за турското робство (защото то е най-близката травма в съзнанието на българина) трябва обаче да споменем някои много важни особености, които често се пропускат. Аз препоръчвам писанията на нашите възрожденци да се четат по-често, защото те са много интересни в тази насока.
a) дългият период без собственост, без аристокрация, без държава, с опростена кастова система, създава чувство за безтегловност по относчение на самия себе си и подтиква възприятията единствено и само в подчинност от вън. Той е един слуга, който живее от подаянията на господаря си;
b) оттук и второто обстоятелство, свързано с душата. Тя не може да се развива и остава на нивото на животното – т.е. никаква чувствителност за проблеми извън сферата на физичното. С право като се цитира Паисий трябва да се наблегне на втората част от предговора към "История славяно-българская", в която той аргументира не обходимостта да се знае миналото със следния довод: “… за да не паднеш плен другиму…”;Това по отношение на миналото.
Що се отнася до сегашното, там нещата стоят по същия начин, защото ние в последните 50 години нямаме развитие, нито дори застой, а пълна деградация. Вследствие на различните културни и исторически промени в рамките на 100 години, които са крайно противоположни, се достигна до задълбаване на така наложената от миналото деструктивност в поведението на българина. Неговата връзка със света се изразява единствено и само в материален план.
Не съм завършил темата, ще я разширя...
Благодаря Ви и приятен ден!
(Коментар от Константин)
1 коментар:
В икономическо отношение българите не са били по-зле от останалите народи, даже в 19 век са били може би в най-добро положение от всички. Българите не са били без собственост. След провала на феодалния строй земята е дадена на тези, които я обработват, а не на някакви спахии или нещо подобно. Те са от Средновековието! Смята се все пак, че земята принадлежи на султана, но това е само номинално. А държавата, макар и чужда и дискриминираща, си съществува. Вярно е, че има безброй обстоятелства, които потискат развитието на някакви национали идеи сред българите (това става тогава за първи път - не се заблуждавайте, че е имало подобно нещо в средновековните български държави(ако беше така, нямаше да паднем под турско робство)!) Но сред други народи те намират далеч по-добра среда, и то не само в Османската империя.
Публикуване на коментар