Ето един кратък разговор тази вечер в Скайпа, който поставя някакъв проблем, свързан с общуването и разбирането между хората. Обади ми се някой (някакъв) съвсем непознат, с когото никога не съм разговарял, и между нас протече следния разговор:НРо каза: Ти какво си завършил?
Ангел Грънчаров каза: Философия съм завършил.
НРо каза: А това ли преподаваш?
Ангел Грънчаров каза: Да. Това преподавам.
НРо каза: А какво ти е мнението за говоренето на "ти" и на "вие"? Щото не знам как да се обръщам...
Ангел Грънчаров каза: Ами зависи, когато уважавам някой, му говоря на "вие", а когато той ме уважава - му говоря на "ти" :-) Така прави и ти.
Така му отвърнах. Говоренето на "ти" е израз на откритост, на приятелско отношение, на близост. "Вие" си е официално говорене. В медиите обаче напоследък все повече се налага говоренето на "ти"; примерно учиндолският гений Слави Трифонов мисля, че когато правеше интервю с Михаил Горбачов, за да покаже, че е равен даже с него (санким, и ний не сме толкоз прости и изостанали, али сме велики, сме нещо като звезди от световна величина!), говореше със самия Горби на ти, все едно този Горби е също е от Учиндол. В интернет почти изцяло се говори на "ти", т.е. хората се държат свойски, което не им пречи да се държат и съвсем просташки, а пък говоренето на "вие" се оценява че излъчва хладина, дистанцираност, надменност, т.е. звучи на хората някак си високомерно.
Та това мое съвсем случайно хрумнало ми изказване: Ами зависи, когато уважавам някой, му говоря на "вие", а когато той ме уважава - му говоря на "ти" :-) как ви звучи, дали в него не се крие частица истина? Или е просто най-банална шега? Или още по-лошо: е само опит за шега, за остроумие и за духовитост?
Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. [Прочети >>>]
Как да си купя книгата?
6 коментара:
Както се казва: Благодаря Ви за въпроса ;). Много често съм си го задавал и съм го обсъждал с приятели. Общуването на "Вие" може да бъде израз на уважение към събеседника, но може и да е признак на лицемерие. Общуването на "Ти" може да е признак за сближаване, но може и да е признак за липса на елементарна култура. На мен лично говоренето на "Вие" ми е създавало доста проблеми, но в някои ситуации винаги се придържам към него. Според мен всичко зависи от човека, с който разговарям, ситуацията, дори обкръжението. Но всички тези фактори са много относителни за всеки индивид. Не съм привърженик примерно в семейството да говориш на баща си на "сър" като английските лордове, понякога да говориш на "Вие" дори изглежда гротеско. Някак си преглъщам сервитьорки и продавачки да говорят на "Ти" (дори в много случаи това е политика на фирмите, които подтикват персонала към криворазбрана фамилиарност с клиентите). Но не мога да толерирам примерно да говориш на професора си на "Ти", особено пред други хора, колкото и да си близък с него. Въпрос на комуникационна култура, която за мен от доста години липсва в голяма част от обществото. Вашата, пардон с оглед на статията ще си позволя - твоята ;) :) формулировка ми допада доста, определено не съм я срещал досега. Бих добавил - на човек, който не уважавам задължително говоря на "Ти".
Мисля, че говоренето във второ лице, множествено число сме възприели от руснаците, където все още в семействата им децата се обръщат към родителите си на Вие.
Разбира се съвсем не всички, но има такива, които поддържат традицията жива.
Като мед.сестра в България съм свикнала да се обръщам към лекарите на Вие, спазвайки наложените йерархия и
фалшива уважителна форма- Вие.
В Англия и Либия, никой от медицинският екип не разговаря с колегите си на Вие- от чистача до директора и пациентите.
Дори пациентите се обръщат към лекарите на малките им имена.Д-р Махди е малкото име на директора на болницата и всички се обръщат към него точно така.
Към пациентите винаги съм се придържала към сваляне на бариерата и пречупване на ледовете.
Характерът на работата ми е такъв, че ми се налага да работя с пациент, който е гол.
Естествено хората се срамуват, стесняват се, чувстват се неловко. Аз също, независимо че съм облечена.
Непосредствеността в общуването ми позволява на мен самата да преодолявам смущението, неудобството, както своето, така и на пациента.
Има много примери и за двете форми на обръщение- Вие и Ти, когато се прекрачва някаква невидима, но осезаема граница и се преминава в лигавене или в обидно отношение.
Не е важно дали ще разговаряш с някого на Ти или Вие,а какво отношение изразяваш към другият човек. Когато дойде "оная с косата", без никакво обръщение към нас ни туря всички на едно място и всякакви превзети маниери изчезват.
Още един интересен коментари по темата от Свежото:
stef5659 , преди 30 минути: Аз доколкото знам в нета е прието да се говори на Ти, тук титли, семейно и обществено положение нямат значение ! Как мога да уважавам някой който въобще не познавам, тук всеки може да се представя за всякакъв, дори за президента, аз откъде мога да знам кой е ! Аз лично предпочитам да се обръщат към мене на Ти, и ако на някой не му харесва може да не пише, да не отговаря и т.н. !
Ако уважението не е взаимно, в него няма особен смисъл, единствно показва, че уважаващият е на по - високо ниво от уважавания
Или че самочуствието му е нулево !
Аз лично работя в търговската сфера и мисля, че обръщанието "Вие" е въпрос на уважение към човека отсреща. Безкрайно ми е неприятно когато някой, без да ме познава, ми говори на "ти". В Русия учтивата форма към по-възрастните е проява на уважение към тях. Само хората, които ме познават е допустимо да ми говорят на "ти".
Публикуване на коментар