За какво искат властта десните и левите политици?

Пиша този текст като отговор на въпроси, които ми зададе един разтревожен човек, наш сънародник. Смятам, че не само той се вълнува от тези належащи въпроси, а и много други политически ангажирани граждани се измъчват от същите съмнения и питания. С такива хора трябва да се разговаря пределно открито. Тук не помагат тривиално-догматичните отговори. Трябва да се разговаря съвсем човешки.

Извадих есенцията от писмото на този човек, за да ми е пред очи - и за да не пропусна нещо; ето ги неговите питания в най-чист вид:

Мислиш ли, че днес, след 20 години, СДС и ДСБ олицетворяват още дясното? Можеш ли да погледнеш абсолютно хладнокръвно на ситуацията в България? Какво ще се случи на тези избори и най-вече след тях? Можеш ли да направиш анализ-предсказание? И още нещо: какви са критериите за ляво и дясно? Кой олицетворява дясното в България и кой лявото? Искам да чуя твоето мнение преди да взема окончателно решение, искам да разбера дали изпитваш същото като мен.

Приятелю - ще ми позволиш ли да те наричам така? - въпросите, които ми поставяш, са твърде трудни. И са трудни тъкмо защото искам да ти отговоря честно, непредубедено, пределно ясно. Аз не съм политик и имам предимството да мога да мисля свободно, т.е. изхождайки от универсални за 21-я век ценности. Нямам никакъв интерес да крия истината, напротив, като философ работя единствено за нея. Ще напиша точно каквото мисля по твоите въпроси. Не ме интересува особено дали ще ти харесат моите отговори. Защото никой не може да има претенцията, че е "абсолютно прав", че той е единствения "възвестител на самата истина". До истината се приближаваме едва след като всецело сме се отдали на търсенето й: чрез откровени разговори, дискусии, споделяне на преценки.

Ще започна оттук: политиката е занимание, свързано преди всичко с регулиране на човешки отношения в този тук, земния, "нашия", човешкия свят. Ето по тази причина тя е обременена преди всичко с непосредствени, преди всичко материални интереси. Политиката е сфера, в която чистите духовни и човешки ценности по някакъв незабележим начин се преобразуват в коренни човешки интереси, имащи обаче материален характер, те съществуват преди всичко в материална форма. Политиците, следователно, не са пастори или свещеници, още по-малко пък се занимават с морални проповеди, напротив, тяхната сфера е сфера на практическо-реални (икономически, социални и пр.) интереси.

Да се очаква пък, че политиците трябва да бъдат ангелчета, е съвсем глупаво. Ние, хората, гражданите, искаме от политиците нещо много просто: да живеем добре. Те трябва да се грижат за подобряване на непосредствените условия на съществуването ни. И само това: всеки сам, изхождайки от свои цели, има пълната власт над същестуването си, бидейки обаче поставен в съответните условия. Не можем да подарим свободата си на някакви менте-политици, представящи се за наши "спасители" и "благодетели", които в замяна на дарената свобода щели да ни обсипят с "пълноводен поток от блага". Който политик обещава, че ще ви "оправи", бъдете сигурни, че иска да ви прецака - и неминуемо ще ви прецака ако му "повервате".

Ето че се доближихме до "водораздела", до точката на разделение, където политиците се делят на "леви" и "десни". Левият политик казва: дай ни властта, ний ще се погрижим за теб, ще ти дадем това и онова, държавата ще стане "майка-кърмилница", която еднакво обича всички граждани като свои деца и на всяко ще въздаде по равно, т.е. справедливо.

Левите политици се познават по това, че все искат някому нещо да дават, а пък ляв избирател е този, които живее с илюзията, че някой нещо ще му даде. Очакват най-вече държавата - социално-ориентираната! - да се погрижи за всички, всекиму нещичко тя щяла да даде. Но понеже за да се дава на някои преди това трябва да се вземе от други, "социалната държава" на левите е способна с неразумна данъчна политика да разстрои всяка, дори и най-развитата икономика. Затова винаги се налага след доминирано от левите управление десницата да поправя разстроената икономика и да поставя наново всяко нещо на мястото му.

А десният политик, респективно, казва на своя избирател: аз те уважавам и не ща да те залъгвам. Ти си свободен човек и не бива да се оставяш на безсмислено линеене на жизнената ти сила: не чакай нищо наготово, никой няма да те носи на ръце, най-малко пък държавата! Ние, десните, вземайки властта, ще направим така, че държавата няма ти пречи (да те омаломощи, и то с оглед после пък да те "спасява"!), а ще те насърчи, ще ти съдейства в търсенето на твоя личен успех и благосъстояние. Държавата не е "майка-кърмилница" на никой, нормално функциониращата държава не несърчава паразитния начин на живот, а създава потребните условия за това всеки инициативен, пък и не толкова инициативен, индивид, човек и гражданин да разгърне своята личност, да оползотвори жизнената си сила и сам да постигне достойно съществуване, от което да изпитва задоволство.

Това искат десните политици, те работят за раждането на богато и доволно от себе си общество, съставено от също такива граждани, които живеят достойно, а не за нечия сметка - и не на гърба на другите. Десният избирател затова не иска нищо наготово, не ще милостиня, не иска да се унижава и да протяга ръка, иска свобода, иска също и благоприятни условия да разгърне качествата, способностите и талантите си като личност.

Държах най-внимателно да изтъкна тия толкова прости неща, които у нас обаче наистина съвсем не се разбират. И с тях много се спекулира и злоупотребява. Всичко у нас е изопачено и осквернено. По тази причина са разстроени най-базисни устои на живота ни. Политическите спекуланти на едро и на дребно безцеремонно се ползват от объркването и дезориентацията на огромни социални слоеве и по тази причина така успешно паразитират върху глупостта и неволите на мнозинството от нацията.

У нас по тази причина лявото "мислене" все още, за жалост, е господстващ мантелитет и стереотип. На мнозинството от хората у нас все им се иска да бъдат "спасявани", а пък кандидати за спасители и благодетели бол. След първоначалните стремежи на мнозинството от българите към свобода и достоен живот, на което бяхме свидетели в началото и средата на 90-те години, голяма част от същите тия хора осъзнаха, че със свободата лесно не се живее - и подобно на стадо се юрнаха към уюта на старото, към измамната сигурност на добре познатото. В резултат на избуяването на една анахронична посткомунистическа носталгия левите шмекери в политиката успяха да съсипят постиженията на реформираната от десницата страна. И ето сега, макар че сме в Европейския съюз, мнозинството скептично гледа към него и се пита къде му е келепира: те, горките, все чакат някой нещичко да им даде, да им пусне нещо в широко зиналата и приготвена за лапане уста. Нека да си почакат в тази неудобна поза - щом така искат, щом така им харесва. Ще има обаче доста да почакат. Ще бъдат облагодетелствани като пенсионер на море, т.е. на кукуво лято.

Сега идвам на въпроса за това коя е автентичната десница у нас. Разумен въпрос, понеже и тук се нароиха доста ментета. И, което е за отбелязване, същите тия крещят с пълно гърло че били десни и дори, представете си, "консервативни"; разбира се, не забравят скромно да добавят, че ако им дадете лелеяната властчица, ще ви "спасят" така ефикасно, че ще ги запомните завинаги. Жалкото е, че у нас мнозинството от нацията е с крайно къса памет и по тази причина е склонно наново и наново да лапа въдицата на поредните "спасители".

Аз смятам, че въпросът за това кои са автентично десните политици е риторичен: всички знаят, че такива са политиците от СДС и ДСБ. Както и в обикновения живот, така и в политическия живот кой какъв е се познава на дело, а не според празните претенции. Голяма част от десните политици в СДС и ДСБ издържаха практическата проверка и днес са общопризнати автентично десни лидери. Такъв най-вече е Иван Костов. Не казвам, че той е без кусури и недостатъци, но ако има автентично десен политик, показал това на дело, и то не веднъж и два пъти, това е тъкмо той. Костов е премиерът-реформатор, който проведе най-болезнените и тежки реформи, трасирали пътя на България към Европейския съюз и НАТО. Костов преди да стане премиер е участвал най-активно в провеждането на чисто десни икономически мероприятия още в правителствата на Попов и Ф.Димиров. Това говорят фактите и те са си факти независимо дали харесват някому или не му харесват: Костов е проверен на дело автентичен десен политик, при това е вдъхновяван от ярки десни ценности (това си личи по говоренето му).

Разбира се, в тия 20 години в СДС, пък и в ДСБ след създаването й, вирееха и толкова много и също така крайно пошли спекуланти с дясното, които даже достигнаха до най-високи позиции: Хр. Бисеров, Й.Цонев, Б.Бонев, Пл.Юруков и много, много други още. В тия 20 години най-болезнено си проправяше път една по-развита и зряла политическа и демократична култура, но трябва да признаем, че не сме кой знае колко напреднали по този път. Защото в други страни за да достигнат до нивото, на което са, са им били нужни столетия (Англия, САЩ, Франция).

Затова този интензивен и труден растеж на ново мислене и съзнание доведе до много отпадъчни продукти. Но идеални неща в този тук земен свят няма. Политиците са човеци, някои от тях дори прекалено земни, поради което допускат и грешки, и явни злоупотреби. Разбира се, ние, избирателите, сме тия, които трябва да рязваме квитанциите на "разпищолилите" се политици - ако ми позволите да използвам този популярен израз на премиера Дмитрич. Самият той се е разпищолил най-много, но левите винаги се познават по това, че редовно приписват собствените недъзи на своите опоненти. Принципът при тях винаги е бил: "Крадецът вика дръжте крадеца!", и трябва да признаем, че този принцип у нас работи доста ефикасно.

Вече подготвих терена и съвсем скоро ще пристъпя към конкретен отговор на въпросите, които, предполагам, още повече те вълнуват. Но това дотук беше необходима подготовка, без която наистина не може...

(Следва)

Добави в Svejo