Великото тайнство на демокрацията

Ранна утрин е. Тишина владее простора. Умиротворителна тишина, която никакъв шум не смущава. Даже птичките не се осмеляват да нарушат тайнството, на което предстои да се извърши днес. Рано е, народът спи. Една обикновена неделна утрин. Хората имат нужда да си починат повече, в неделя стават рано само ранобудници като мен. Но днес е 5 юли. Ден на избор. Съдбовен ден.

По училищата току-що са отворили избирателните секции. И цял ден ще чакат избирателите. Общо взето избирателят днес е на особена почит: цялата власт е в него. От него зависи кой ще бъде уполномощен да поеме властта. Кой ще се разпорежда с управлението на общите български дела - по този важен въпрос днес решава избирателят. "Негово величество избирателят" - така днес кандидатите за славата ни зоват. И мило ни гледат право в очите. Ласкаят ни. Искат да ни спечелят. Да завоюват доверието ни. Не е лесна тази работа, масовият български избирател е недоверчив. Нищо че по-голямата част от гласуващите не се нуждаят от особено убеждаване - те си знаят за кой ще гласуват отдавна. Но има и колебаещи се. При демокрацията те решават всичко. Затова и трябва да бъдат съблазнени. За тази цел у нас биват използвани всякакви средства. Не се церемонят. Макар че "грабнеш" един разочарован от всичко "гласоподавател" е доста деликатна работа.

Българската демокрация е млада, и, трябва да признаем, не е прокопсала кой знае колко. Поставена е на колене, издевателстват се над нея, извращават духа и принципите й. Много се спекулира с нея, опитаха даже думата да опошлят. Днес за мнозина у нас думата "демокрация" е лоша дума, е синоним на нещо нечестно и арогантно. Да го е страх човек да се нарече демократ. Думата демократ едва ли не вече е ругателна, обидна дума. Понеже много безскрупулни лъжци, демагози, амбулантни спекуланти, откровени мошеници се представяха за такива. И продължават да правят всичко за да опошлят самата дума, а също и да отвратят хората от демокрацията. Постигнаха го: днес от 40 до 60% от българите не гласуват. Което значи, че се отвратени от демокрацията. А дават ли си сметка какво означава това?

Отвратеният от демокрацията всъщност се е отвратил от свободата. Той не толкова на демокрацията не вярва, колкото от свободата си се е отказал. Неразбиращите свободата са способни да намразят самата демокрация. Обичащият свободата цени високо и демокрацията. Понеже демокрацията е политическата ("социалната") форма на съществуване на свободата. Демокрация и свобода са две думи за обозначаване на едно и също нещо. Един и същи дух владее и свободата, и демокрацията. Има ли демокрация, има и свобода, без свобода няма и демокрация. Едното без другото не може. Те са две страни на една и съща монета.

Ние, българите, живяхме десетилетия без свобода и без демокрация. Комунизмът се постара да приучи българина да живее без свобода и да е недоверчив към демокрацията. Тя беше наречена "буржоазна отживелица", така бяха учени българите цели десетилетия. "Истинската свобода" било не друго, а пълната липса на свобода; диктатурата било "истинска свобода". А "свободата е робство", така беше устроен оруеловият свят на комунизма, в който ни се наложи да живеем. Някои го възненавидяха до дъното на душата и сърцето си - така се случи с мен. Други го обикнаха и жалят за него. Разни хора, разни идеали. За българите това особено силно важи.

Вчера бях на един митинг-концерт. Ей-така, отидох, за мой срам, признавам си го, отидох за да видя... Азиса! И Софи Маринова! Отидох всъщност за да видя с очите си какви са копнежите на народната душа. И там един човек с голяма уста крещеше: "Искаме промяна! Двадесет години стигат!". А младежта ръкопляскаше. Дават ли си младите сметка какво означава означава това "20 години стигат!"?

Има среди у нас, за които демокрацията е крайно ненавистна. Мразят я до дъното на душата си. Ако "международното положение" беше друго, ако Америка не беше толкова мощен страж на свободата, ако съществуваше СССР, за една нощ щяха да й видят сметката на демокрацията - и щяха без замисляне да изколят демократите. Тия това вече са го правили: в нощта на 9 срещу 10-ти септември са правили точно това: клали са демократи. А сега в безсилие само проклинат Америка и Европейския съюз, че не им позволяват да се развихрят с ножовете. Ние всъщност имаме нещо като демокрация благодарение на натиска и закрилата на Америка и Европа. Иначе отдавна да се бяхме опутинизирали - както дълбоко в сърцето си иска президентът Гоце Първанов. От комунист демократ не става. Кръвта вода не става...

И ето, в прохладния утринен въздух, който нахлува през отворения прозорец на стаята ми, освен уханията на лятото, се носи и мириса на свобода, аромата на демокрация, за който са така жадни моите ноздри. Същинско тайнство е свободата и неотделимата от нея демокрация. Разпръснати са днес във въздуха някакви доловими само със сърцето трепети: ти решаваш всичко, бъди на ниво, не се излагай, от теб зависи бъдещето, ти си господарят! Да бъдеш законодател и господар на собствения си живот и на своето бъдеще - ето този е вътрешния смисъл на осъществяващото се пред очите ни велико тайнство. Великото тайнство на демокрацията.

За свободата на България са умирали толкова много личности от неизмерим мащаб: Левски, Ботев, Стамболов... Днес ние заради тяхната саможертва имаме свобода - имаме, но какво правим с нея?! Да се ползваш от свободата си, да жънеш плодовете й - този шанс ти дава демокрацията. Да се откажеш от нея означава да приемеш, че нищо особено не искаш от живота - и си готов да живееш с това, което ще ти подхвърли като милостиня състрадателният социум. И, по-скоро, господаря, диктатора, "силната ръка", държавата, на който такива предпочитат да са бездушни роби.

Трудно е да се изрази с думи не друго, а духа на демокрацията. Тя има своите недостатъци, тя не е съвършена, тя понякога не работи както би ни се искало, но по-добро от нея нямаме. Просто не съществува, не е било изобретено. И едва ли ще се изобрети тепърва. Искаше ми се да напиша няколко думи, с които да изразя възхищението си от нея, ала не успях. Исках да напиша възхвала на демокрацията, ала можах само да загатна за нейната сила и значимост - за живота и бъдещето ни.

Великите тайнства в живота ни се познават по това, че са неподатливи за изразяване с думи. Те се чувстват само със сърцето. Самият живот за човека е тайнство от този порядък. Свободата ни - също. Демокрацията, ако се разбере в истинския й смисъл, с право може да бъде поставена на почетно място в този списък. След това идат щастието, просперитета, достойнството. Тя в някакъв смисъл е техен извор и основа. Демокрацията е универсална форма на съществуване на нашата човечност. Подобна на свободата. Без демокрация няма свобода - и обратно. Ето защо заради тях си заслужава и да се умре. За какво ни е животът без свобода?!

Ето, в тишината на настъпващия днешен ден аз долових този трепет, който се опитах да ви предам със слабите си думи. Същинско тайнство е това, което ще се извърши днес, когато толкова много българи ще отидат да гласуват. Българският народ бавно привиква към демокрацията, овладява се все пак от нейния дух, от истината, вложена в нея. Когато гледам как усмихнати млади хора отиват да гласуват, силно се вълнувам; когато гледам как куцукащи старци и бабички с тояжката вървят за да упражнят своя вот, от вълнение даже ми се плаче.

Защото всички гласуващи са разбрали онова, от което зависи всичко останало: твоята съдба зависи от теб самия, не от някой друг! Защото си осъзнал, че искаш да бъдеш свободен - и няма никога да се откажеш от свободата си. На никаква цена и по никой начин. Само такъв човек е достоен за живота. А другото не е живот, не заслужава това име...

Добави в Svejo