Идеята за едно списание за духовните неща си струва: търсят се обаче личности, които да я подкрепят, да й дадат живот

Гледам, че тази сутрин оня млад човек, който вчера изрази желание да сътрудничи със свой текст в новото списание - и на който аз отговорих най-внимателно - ми е върнал своя отговор, за който пак държи да не получи публичност. Разбира се, уважавам желанието му, и ето, сега публикувам само моя отговор на неговия отговор. Съжалявам, че става така, но той твърди, че въпросът бил "личен", бил "лична кореспонденция", макар че в случая аз това съвсем не го разбирам: естестествено, че не говорим за лични неща, говорим за съвсем други, говорим за "надлични" неща, но както и да е. Ето и текста на моя отговор:

Здравейте, г-н...,

Благодаря Ви за обстойния отговор. Разбирам притесненията Ви, нормално е. Само не знам защо си мислите, че "така гръмко" съм бил обявил за излизането на списанието; нима като съм го представил няколко пъти в личния си блог - и никъде другаде! - това е "гръмко"? Както и да е, това са подробности.

Че ми нямате доверие това е също нормално: ние, българите, сме изключително подозрителни хора, у нас сякаш презумпцията за невиновност не действа; за всеки от нас изначално подозираме, че е мошеник, че е калпав и суетен човек, и всеки след това трябва да доказва, че не че сестра му е курва, а че просто нямал сестра. Страх Ви е да не се дискредитирате като се свържете и ангажирате със сп. ИДЕИ, искате да сте предварително сигурен, че ще попаднете в "добра и авторитетна компания", а не в компания от комплексари и неудачници. Аз още миналия път усетих това недоверие и затова, за да го засиля, писах, че списанието ще бъде за "аутсайдери". Просто Ви устроих една лека проверка. В резултат страховете Ви са се засилили. Изследването на човешката психология ми е слабост.

Всяко издание създава нова, което наричате "реноме", впоследствие, не го получава изначално. Разбирам Ви добре, ако бях се постарал да намеря двама-трима човека, пред чието име стои сакралния знак "проф.д-р", тогава щяхте да сте спокоен, нали? Аз обаче не искам да действам по обичайния начин, щото ако го направя, ще се получи нещо обичайно, т.е. сивичко, пригладено, сресанко, нищожно.

Вие мен не ме познавате, а лесно можете да разберете нещо за мен като прегледате някои от книгите ми. Има ги по библиотеките, а някои и по книжарниците. Аз не се срамувам за нищо, което съм направил в живота си, но ето, че излиза, че Вие, и то без да ме познавате, сякаш сте си втълпили, че съм недостоен и подъл човек. Сякаш искам да обера парите на авторчетата и да избягам да пирувам на Бахамските острови. Страшна работа сме ний, българите, млади човече!

Вие сте философ и трябва да знаете, че в този живот и на този свят нищо не става ей-така, без никакви рискове, гладко, програмирано. Има доста опасности, които ни дебнат във всеки миг. Млад човек сте и изглежда страдате от романтичния идеал, че животът трябва най-точно да съответства на нашите представи и желания; няма обаче идеални неща, ако има, те не са тук, в т.н. "реален свят". Да не се отплесваме обаче във философски спорове, щото доникъде няма да стигнем.

Вие искате гаранции, ала аз гаранции на никой не мога да дам. Трябва да рискувате всичко, даже и доброто си име, даже и да Ви се случи това страшно нещо: да падне върху реномето Ви това неизмиваемо петно да сте сред авторите, които са учредили философското списание ИДЕИ. Аз никой не ща да увещавам да рискува да стане автор в списанието ми, нито пък ще седна да търся гаранции, за да успокоя душевните му вълнения. Защото смятам, че който се постарае да схване идеята на самото списание, ще се въодушеви от нея така, че ще е готов на всичко. А пък, знайно е, такъв въодушевен и овладян от някаква идея човек е готов и в огъня да влезе, за да стане това, което трябва, за което имаме дълг да му придадем живот.

Вие пазите доброто си име, а аз Ви предлагам да влезете в една авантюра, в която нищо не е сигурно. Сигурно е това - за нещо аз Ви давам гаранция! - че до края на септември по реповете ще се продава ново философско списание. Как ще се казва още не е сигурно, може и да е ИДЕИ. Не сте ме разбрал, не съм казал, че списанието ще е за "лична употреба на авторите", такова нещо не е могло и през ума ми да мине. Понеже то няма смисъл. Аз казах, че - всичко това подлежи на обсъждане и договаряне - но казах, че е възможно даже самите автори да се погрижат да пласират полагащите им се бройки, ако, примерно, не сме уредили разпространението му по будките за вестници. Защото и това може да стане на първо време. За тия, търговските неща, аз не мога да отговарям, аз не мога за всичко сам да отговарям.

Затова ето, примерно, търси се някой, който ей-така, за едното нищо (заплата не мога да му предложа!), да се захване да проучи и да уреди въпроса за разпространението на списанието: един много важен въпрос! Ако имате способности и желания, заповядайте, този "щат" е свободен. Аз мога да върша това, което мога, именно, да редактирам списанието, да се грижа за подбора и изчистването на текстовете, за да се махнат грапавините в тях. А има доста други неща около едно списание, за които длъжностите се вакантни.

Аз имам също още двама "сътрудници" за издаването на списанието, мои състуденти, единият е ст.н.с. (проф.) д-р в Института за философски изследвания, а другият преподава в няколко университета, специалист е по източна философия (най-добрия, впрочем, в тази област е той, специализирал е философия в университета в Делхи). Те също са за издаване на списание и твърдо подкрепят идеята. Когато се срещнем, обсъждаме най-детайлно всичко, водим прочувствени многочасови разговори, а след това сещате ли се какво става? Ще Ви кажа ако не се сещате: ами нищо не става. Всичко в нашите разговори си остава на ниво идеи и намерения. Прекрасни идеи, но... знайте от мен, няма по-непрактично същество на този свят от философа. Колкото е по-истински един философ, толкова по-непрактичен е той. За жалост, така е.

Аз години наред съм говорил с тях за издаване на списание. Но зная добре, като се съберат двама българи, особено пък философи, и почнат да разговарят, нещата могат да станат безкрайни. Затова този път съм решен да издам списанието сам, така, както издадох всичките си книги (издадох в последните 10 години 13 свои книги). Зная добре, че всеки, който иска да участва с текст в списанието, точно като Вас, ще поиска гаранции и прочие. Аз на никой гаранции не мога да дам за нищо.

Трябва да рискува. Рискът е този: или ще излезе текстът в списанието, или няма да излезе, т.е. или самото списание ще тръгне, или няма да тръгне. Аз смятам, че ще тръгне, ако тук-там някой и друг човек си запретнат ръкавите и си мръднат задниците, за да направят така, че да тръгне. Аз знам, че ще тръгне, защото познавам себе си: като си наумя нещо, като ме е овладяла някоя идея, не мирясвам, докато не й придам живот и съществуване като наличност не в съзнанието, а на дело, практически. Няма сила, която да ме спре, стига да съм жив и здрав де.

Това мога да ви кажа. Нищо чудно е да съм Ви уплашил още повече. Да си речете: тоя изглежда е луд, чакай да бягам по-далечко, щото ще оризили доброто ми име. Изглежда някой в интернет вече е успял да Ви обясни най-старателно за мен, че съм луд; тази слава, знам добре, ми се носи из пространството; знайно е кои у нас обаче смятат за луди, нали го знаете, Ботев го е казал, няма начин да не го знаете. Мен пък, на това основание, хич не ме е страх да ме наричат луд, нито пък ме е срам (това май не трябваше да го пиша?!). Да, сигурно не трябваше да го пиша, защото съвсем ще Ви уплаша. А не е тази моята цел. Напротив.

Млади човече, аз търся също толкова луди като мен, с които да издавам списанието. Още един-двама също толкова луди като мен да се намерят, и тогава няма да има земна сила, която да може да ни спре. Нищо чудно е да се намерят, знам ли? Но и да не се намерят, ще опитам сам.

Подкрепа у нас не чакай, реална имам предвид, на думи може, но никой не ще да си мръдне пръста и да помогне с нещо. Знам добре в каква страна живея - и се боря, доколкото ми стигат силите, с нещо да повлияя. Ето, Вие се страхувате даже само текста си да дадете, при положение, че не Ви карам друго да свършите - за да не се изцапа името Ви, като се свържете с мен и моето списание. Да, казвам "моето", защото, както забелязвате, до този момент никой не е овлядан от идеята за такова списание дотам, че да го чувства като свое.

Впрочем, има вече един. Един българин, живеещ в Германия, няма да му споменавам името, тия дни по време на почивката си в родината, мина през Пловдив и ми даде скромна сума за излизането на списанието. Хайде, за да не се спекулира, ще кажа и точната сума: даде 75 евро. Толкова може човекът, толкова даде, но ги даде от сърце. Научил за списанието от блога ми. Каза, че ще помогне и ще потърси и други хора да дадат нещичко, но не е сигурен, че ще намери. Аз обаче смятам, че има сигурно и други хора, които, стига да разберат, ще помогнат. Щото идеята за такова списание за духовните неща си струва. И е полезна за всички нас, особено за тия, които никога няма да го осъзнаят колко ни е потребно да имаме и такова списание. А не списание "ЦИЦИ", така драго на всички българи днес...

Това исках да Ви река, и то в най-отчаян опит да разсея недоверието Ви. Знам обаче, че вместо този ефект, нищо чудно да съм предизвикал точно обратния - да са се засилили страховете Ви. Ще съжалявам ако е станало така. Имам чувството, че бихме могли да си сътрудничим, но то зависи не само от мен. Аз съм готов, за вас не зная...

П.П. Ще публикувам отговора си, понеже читателите на блога вече знаят за историята и ще трябва да научат и продължението й. Вие пишете в писмото си до мен "Да си призная изненадах се, че така бързо публикувахте една лична кореспонденция...", което обаче не е истина: Вашето писмо предишния път не съм го публикувал, нали така беше?! А на моите писма аз съм си собственик и с тях мога да правя каквото искам. Те не касаят Вашата, а само моята личност. Аз от себе си не се срамувам. Няма за какво...

Добави в Svejo