Получих следното запитване от Мирослав, млад човек от Монтана (не в Щатите, а тук, в България), сега току-що приет за студент в Германия. И понеже има интересни въпроси, веднага му отговарям по-долу:
Г-н Грънчаров, поздрави от Монтана! Понеже с един мой приятел често обсъждаме политиките на различните държави и спорим, кой е по-добрият вариант за развитието на България в следващите 20-30 години - дали членството й в ЕС и НАТО и превръщането й в европейска правова държава, или монархия със силна авторитарна власт на една личност, която взема правилните решения за добруването на гражданите й, искам да Ви попитам какво мислите Вие за предимствата и недостатъците на двете гледни точки?
Също така по какво си приличат и се различават българският и руският народ - най-общо казано? И дали, както приятелят ми смята, Русия е световен лидер, икономически силен политически гигант -> следователно русите живеят по-добре от нас, по-"свободни" са от нас, стандартът на живот е в пъти по-висок от този в България? Дали "личност" като Путин може да има български вариант, и той - въпреки че очевидно не търпи различните мнения, не представлява руската нация най-добре пред света?
Както виждате, аз съм си отговорил вече на тези въпроси :-), така че ги задавам по-скоро от името на приятеля ми :-) Знаете, че чета редовно Вашите публикации, и зная, че много пъти сте правили съпоставка между Путин и Бойко Борисов. Но Вие освен друго познавате и отблизо "руската душа", така да се каже, и мисля, че ще отговорите на въпросите ни обективно. :-)
P.S. Вече съм студент по право в Мюнхенския университет Лудвиг-Максимилиан. Бъдете сигурен, че ще Ви следя и от Германия. Реших, че да уча там, е единствена опция за мен - въпреки че бях приет и в Юридическия факултет в СУ. Надявам се, че това ще е правилното решение.
Отново - поздрави и приятна вечер, Мирослав, Монтана
А ето сега и моя отговор на поставените от Мирослав въпроси. Ще дам отговора си последователно и пределно кратко, като ще припомням въпросите точно по начина, по който са ми зададени:
Понеже с един мой приятел често обсъждаме политиките на различните държави и спорим, кой е по-добрият вариант за развитието на България в следващите 20-30 години - дали членството й в ЕС и НАТО и превръщането й в европейска правова държава, или монархия със силна авторитарна власт на една личност, която взема правилните решения за добруването на гражданите й, искам да Ви попитам какво мислите Вие за предимствата и недостатъците на двете гледни точки?
Въпросът, както разбирам, е по-скоро провокационен. Разбира се, че най-добрият път за България е да върви към развитите, свободни и демократични европейски държави, да върви към просперитета, който единствено членството в ЕС и НАТО може да й даде. Защото пътят на свободата и на демокрацията дава шансове за разгръщането на съзидателната, на градивната енергия на индивидите, на гражданите, което пък от своя страна е основа на икономическия, а също и на всеки друг просперитет (в сферата на духа, изкуството, философията и пр.). Просперитетът няма откъде другаде да дойде, той винаги е резултантна на човешката енергия, а пък тъкмо свободата (и демокрацията като нейн политически израз) е естественото пространство за разгръщане на творческите сили на човека. Да се мисли, че тиранията ("монархия със силна авторитарна власт на една личност") може да доведе до просперитет и добруване на нацията е просто глупаво: откъде ще се вземе в този вариант градивната енергия на просперитета, от "гениалността" на тирана ли?! А пък ясно е че всяка тирания (диктатура) потиска до крайна степен изявата на човешките съзидателни сили, което води до изоставане на обществото и до мизерия на населението. Примери в подкрепа на тази теза от историята колкото щеш: Атина достига върха на просперитета си след установяването на демокрацията; комунизмът доведе до ужасяваща мизерия народите, в който господства само няколко десетилетия; даже богати с природни ресурси държави като Русия и Венецуела при авторитарно-тиранично управление стигат до разхищаване на човешката енергия и до цялостен застой в живота на общността. България наскоро, при Т.Живков, беше тирания от най-долнопробен вид, и стигна, както се казва, до "кривата круша": мизерия от всякакъв вид, не само материална, и то до такава степен, че мнозинството от хората даже обикнаха самата мизерия, т.е. не съзнаваха, че е мизерия; по-голяма извратеност от това едва ли може да има.
Също така по какво си приличат и се различават българският и руският народ - най-общо казано? И дали, както приятелят ми смята, Русия е световен лидер, икономически силен политически гигант -> следователно русите живеят по-добре от нас, по-"свободни" са от нас, стандартът на живот е в пъти по-висок от този в България? Дали "личност" като Путин може да има български вариант, и той - въпреки че очевидно не търпи различните мнения - не представлява руската нация най-добре пред света?
По този въпрос, по тази поредица от въпроси ще ви отговоря още по-лаконично. Само че няма да следвам последователността, в която са зададени.
Вопросът е какво дадени хора разбират под това "да живееш добре или по-добре". Стадната психология и у нас, и в Русия, бидейки силно разпространена в най-широките народни слоеве, смята, че "да живееш добре" означава да можеш да "муаш" до насита (както се казва в средите на същия този народ без достойнство!) било пирожки, било кебапчета, било пелмени с масълце, а най-вече, да лочиш, като невидял, водка или ракия. Разбира се, тия хора без капчица съзнание за свобода и човешко достойнство са способни да понасят всякакви унижения, стига държавата ("господаря") да им подхвърля като на свинете нещо за плюскане и, разбира се, колкото се може повече алкохол (любопитно е, че в Русия преди 1917 година мерната единица за водката е било ведрото, кофата!). Защо алкохолизмът в Русия особено е достигнал мащабите на национално бедствие е интересна тема, по която бих могъл много да кажа, но тук ще подхвърля само това: руснаците, пък и нашите пияндета, благодарение на алкохола забравят за униженията, понеже изглежда самата човешка природа се бунтува срещу съществуването без свобода, а пък алкохола потиска този бунт; иначе човек може да се пръсне от напрежение. Алкохолът е начин за бягство на унизеното човешко същество от призива на самия живот, който непременно съдържа суверенното искане за свобода - и за съпътстващото я достойнство. Винаги унизени хора стават пияници, не знам дали сте го забелязали това, а пък геният Достоевски го е описал превъзходно.
Та съобразно казаното Русия, в която тази стадна психология е разпространена в много по-голяма степен даже отколкото е у нас, не е никакъв "световен лидер" или пък "икономически гигант", понеже там човешката енергия е блокирана и парализирана до крайна степен и се излива и разхищава под формата на алкохолизъм, разврат и безделничене на огромни маси от неактивни, отчаяни, оскотели хора. Ако има нещо "модерно" и "световно напредничаво" в тази ужасна ситуация в Русия, то хората, които смятат така, явно са със съвсем объркани представи за това какъв изобщо е смисъла на самото съществуване на човека - и на човешката история като цяло. В България една голяма част от българите, по моя груба преценка около една трета, са със абсолютно същия стаден и славянски манталитет - и слава Богу, че са само толкова, иначе като едното нищо щяхме да сме в същото окаяно дередже, в което са руснаците. (В Русия, по преценка на г-жа Новодворская, "идиотите", както тя ги нарича, са повече от половината!)
Но друга една трета от нас, българите, за щастие, са с европейски манталитет, са свободолюбиви и дясномислещи хора, споделящи ценностите на индивида, личността и свободата в противовес на тия на комуната, стадото, робството. Другата третина от хората у нас са "неопределили" се, т.е. са крайно объркани хора, които съвсем не знаят какво искат, и които се нагаждат според "духането на ветровете". Затова България има шансовете да стане нормална европейска страна в близките 10-15-20 години (имам плаха надеждица и аз да мога да доживея това време, та поне доволен да умра!), докато Русия съвсем няма тия шансове; според мен проевропейски, прозападно мислещите хора в Русия, "либералите", както там ги наричат, са много малко, може би 10-20 %. Но и Русия има, макар много малки, но също има шансове да се демократизира и европеизира, и битката за това нейно неизбежно бъдеще се води вече 200-250 години. Комунизмът в Русия беше тържество на азиатското (славянско-робско) начало и съзнание, а пък е имало периоди в историята й (времето на Петър Велики, реформите също на Столипин, 5-6 години от управлението на Елцин), в които надмощие е успявало да вземе прозападното начало и съзнание.
Казаното дотук вече предопределя моя отговор на останалите зададени ми въпроси. Руснаците, разбира се, не живеят по-добре от нас, ако под "добър живот" не се разбира нескончаемото къркане на водка и плюскането на смръдливи пирожки с "месо", в което съвсем няма месо, а има само вимета от крави, копита, нокти, козина ("ял" съм ги тия пирожки по време на комунистическия възход, та още ми се гади като се сетя за тях!). Руснаците не са и по-богати от нас, разбира се, по-богати там са руските олигарси, а също и обслужващия ги персонал в Москва, Петербург и някои други по-големи градове; добре живее и обслужващия властта персонал, чиновниците, а народът в Русия тъне в мизерия до степен на пълно оскотяване, при което никой даже не съзнава мизерията, ами я благославя.
За това можем ли ние, българите, да си създадем наш роден, български Путин, аз смятам, че може, ама че това все пак е доста трудно. И в момента, във времето на пълното тържество на един кандидат за тази роля (той също е кандидат за ролята на наш български Уго Чавес), има около 20-30% от българите, които не са си загубили разсъдъка като останалите и съвсем нямат вяра, че тоя бабаит ще ни оправи най-сетне, и то така, че да го запомним за вечни времена. Надеждата е в тия свободолюбиви проевропейски мислещи българи, една част от които се поддадоха на съблазните на бат им Бойка, ала скоро ще разберат, че той, горкият, е просто въздух под налягане, и ще направи такива поразии, каквито даже и Симеон, даже и Доган, не можаха да направят.
Б.Борисов е твърдо авторитарен, ала си е сбъркал родината, милият, требеше да се е родил у Русия, и тогава можеше руснаците да подвият крака и да почнат да праскат чела у цименто, прославяйки го за вожд или за цар-батюшка (както правят в момента руснаците пред Путин, каратист също кат бат ви Бойка!). Ала това у нас не може да се случи, единствено циганите, и то не всичките, могат да се поддадат дотам на бойковия чар, че да му ударят некое и друго темане. А он, горкият, точно тва и чака, ама едва ли ще го дочака.
И най-главната причина за това, че такива ексцесии и аномалии у нас не могат да се случат, е следната: това, че прозападните сили у нас, СДС и Костов, успяха да ни натикат в ЕС и НАТО, което е най-важната гаранция у нас да не могат да се случат чак такива путински или угочавески изгъзици. Е, някоя и друга изгъзица бат ви Бойко ще се опита да направи, иначе с какво ке остане у историята, ама чак такива, за голямо негово съжаление, нема да може да направи. Та това можах да ви отговоря засега, но темата заслужава и повече, ама да не стана досаден, та затуй и спирам дотук...
Г-н Грънчаров, поздрави от Монтана! Понеже с един мой приятел често обсъждаме политиките на различните държави и спорим, кой е по-добрият вариант за развитието на България в следващите 20-30 години - дали членството й в ЕС и НАТО и превръщането й в европейска правова държава, или монархия със силна авторитарна власт на една личност, която взема правилните решения за добруването на гражданите й, искам да Ви попитам какво мислите Вие за предимствата и недостатъците на двете гледни точки?
Също така по какво си приличат и се различават българският и руският народ - най-общо казано? И дали, както приятелят ми смята, Русия е световен лидер, икономически силен политически гигант -> следователно русите живеят по-добре от нас, по-"свободни" са от нас, стандартът на живот е в пъти по-висок от този в България? Дали "личност" като Путин може да има български вариант, и той - въпреки че очевидно не търпи различните мнения, не представлява руската нация най-добре пред света?
Както виждате, аз съм си отговорил вече на тези въпроси :-), така че ги задавам по-скоро от името на приятеля ми :-) Знаете, че чета редовно Вашите публикации, и зная, че много пъти сте правили съпоставка между Путин и Бойко Борисов. Но Вие освен друго познавате и отблизо "руската душа", така да се каже, и мисля, че ще отговорите на въпросите ни обективно. :-)
P.S. Вече съм студент по право в Мюнхенския университет Лудвиг-Максимилиан. Бъдете сигурен, че ще Ви следя и от Германия. Реших, че да уча там, е единствена опция за мен - въпреки че бях приет и в Юридическия факултет в СУ. Надявам се, че това ще е правилното решение.
Отново - поздрави и приятна вечер, Мирослав, Монтана
А ето сега и моя отговор на поставените от Мирослав въпроси. Ще дам отговора си последователно и пределно кратко, като ще припомням въпросите точно по начина, по който са ми зададени:
Понеже с един мой приятел често обсъждаме политиките на различните държави и спорим, кой е по-добрият вариант за развитието на България в следващите 20-30 години - дали членството й в ЕС и НАТО и превръщането й в европейска правова държава, или монархия със силна авторитарна власт на една личност, която взема правилните решения за добруването на гражданите й, искам да Ви попитам какво мислите Вие за предимствата и недостатъците на двете гледни точки?
Въпросът, както разбирам, е по-скоро провокационен. Разбира се, че най-добрият път за България е да върви към развитите, свободни и демократични европейски държави, да върви към просперитета, който единствено членството в ЕС и НАТО може да й даде. Защото пътят на свободата и на демокрацията дава шансове за разгръщането на съзидателната, на градивната енергия на индивидите, на гражданите, което пък от своя страна е основа на икономическия, а също и на всеки друг просперитет (в сферата на духа, изкуството, философията и пр.). Просперитетът няма откъде другаде да дойде, той винаги е резултантна на човешката енергия, а пък тъкмо свободата (и демокрацията като нейн политически израз) е естественото пространство за разгръщане на творческите сили на човека. Да се мисли, че тиранията ("монархия със силна авторитарна власт на една личност") може да доведе до просперитет и добруване на нацията е просто глупаво: откъде ще се вземе в този вариант градивната енергия на просперитета, от "гениалността" на тирана ли?! А пък ясно е че всяка тирания (диктатура) потиска до крайна степен изявата на човешките съзидателни сили, което води до изоставане на обществото и до мизерия на населението. Примери в подкрепа на тази теза от историята колкото щеш: Атина достига върха на просперитета си след установяването на демокрацията; комунизмът доведе до ужасяваща мизерия народите, в който господства само няколко десетилетия; даже богати с природни ресурси държави като Русия и Венецуела при авторитарно-тиранично управление стигат до разхищаване на човешката енергия и до цялостен застой в живота на общността. България наскоро, при Т.Живков, беше тирания от най-долнопробен вид, и стигна, както се казва, до "кривата круша": мизерия от всякакъв вид, не само материална, и то до такава степен, че мнозинството от хората даже обикнаха самата мизерия, т.е. не съзнаваха, че е мизерия; по-голяма извратеност от това едва ли може да има.
Също така по какво си приличат и се различават българският и руският народ - най-общо казано? И дали, както приятелят ми смята, Русия е световен лидер, икономически силен политически гигант -> следователно русите живеят по-добре от нас, по-"свободни" са от нас, стандартът на живот е в пъти по-висок от този в България? Дали "личност" като Путин може да има български вариант, и той - въпреки че очевидно не търпи различните мнения - не представлява руската нация най-добре пред света?
По този въпрос, по тази поредица от въпроси ще ви отговоря още по-лаконично. Само че няма да следвам последователността, в която са зададени.
Вопросът е какво дадени хора разбират под това "да живееш добре или по-добре". Стадната психология и у нас, и в Русия, бидейки силно разпространена в най-широките народни слоеве, смята, че "да живееш добре" означава да можеш да "муаш" до насита (както се казва в средите на същия този народ без достойнство!) било пирожки, било кебапчета, било пелмени с масълце, а най-вече, да лочиш, като невидял, водка или ракия. Разбира се, тия хора без капчица съзнание за свобода и човешко достойнство са способни да понасят всякакви унижения, стига държавата ("господаря") да им подхвърля като на свинете нещо за плюскане и, разбира се, колкото се може повече алкохол (любопитно е, че в Русия преди 1917 година мерната единица за водката е било ведрото, кофата!). Защо алкохолизмът в Русия особено е достигнал мащабите на национално бедствие е интересна тема, по която бих могъл много да кажа, но тук ще подхвърля само това: руснаците, пък и нашите пияндета, благодарение на алкохола забравят за униженията, понеже изглежда самата човешка природа се бунтува срещу съществуването без свобода, а пък алкохола потиска този бунт; иначе човек може да се пръсне от напрежение. Алкохолът е начин за бягство на унизеното човешко същество от призива на самия живот, който непременно съдържа суверенното искане за свобода - и за съпътстващото я достойнство. Винаги унизени хора стават пияници, не знам дали сте го забелязали това, а пък геният Достоевски го е описал превъзходно.
Та съобразно казаното Русия, в която тази стадна психология е разпространена в много по-голяма степен даже отколкото е у нас, не е никакъв "световен лидер" или пък "икономически гигант", понеже там човешката енергия е блокирана и парализирана до крайна степен и се излива и разхищава под формата на алкохолизъм, разврат и безделничене на огромни маси от неактивни, отчаяни, оскотели хора. Ако има нещо "модерно" и "световно напредничаво" в тази ужасна ситуация в Русия, то хората, които смятат така, явно са със съвсем объркани представи за това какъв изобщо е смисъла на самото съществуване на човека - и на човешката история като цяло. В България една голяма част от българите, по моя груба преценка около една трета, са със абсолютно същия стаден и славянски манталитет - и слава Богу, че са само толкова, иначе като едното нищо щяхме да сме в същото окаяно дередже, в което са руснаците. (В Русия, по преценка на г-жа Новодворская, "идиотите", както тя ги нарича, са повече от половината!)
Но друга една трета от нас, българите, за щастие, са с европейски манталитет, са свободолюбиви и дясномислещи хора, споделящи ценностите на индивида, личността и свободата в противовес на тия на комуната, стадото, робството. Другата третина от хората у нас са "неопределили" се, т.е. са крайно объркани хора, които съвсем не знаят какво искат, и които се нагаждат според "духането на ветровете". Затова България има шансовете да стане нормална европейска страна в близките 10-15-20 години (имам плаха надеждица и аз да мога да доживея това време, та поне доволен да умра!), докато Русия съвсем няма тия шансове; според мен проевропейски, прозападно мислещите хора в Русия, "либералите", както там ги наричат, са много малко, може би 10-20 %. Но и Русия има, макар много малки, но също има шансове да се демократизира и европеизира, и битката за това нейно неизбежно бъдеще се води вече 200-250 години. Комунизмът в Русия беше тържество на азиатското (славянско-робско) начало и съзнание, а пък е имало периоди в историята й (времето на Петър Велики, реформите също на Столипин, 5-6 години от управлението на Елцин), в които надмощие е успявало да вземе прозападното начало и съзнание.
Казаното дотук вече предопределя моя отговор на останалите зададени ми въпроси. Руснаците, разбира се, не живеят по-добре от нас, ако под "добър живот" не се разбира нескончаемото къркане на водка и плюскането на смръдливи пирожки с "месо", в което съвсем няма месо, а има само вимета от крави, копита, нокти, козина ("ял" съм ги тия пирожки по време на комунистическия възход, та още ми се гади като се сетя за тях!). Руснаците не са и по-богати от нас, разбира се, по-богати там са руските олигарси, а също и обслужващия ги персонал в Москва, Петербург и някои други по-големи градове; добре живее и обслужващия властта персонал, чиновниците, а народът в Русия тъне в мизерия до степен на пълно оскотяване, при което никой даже не съзнава мизерията, ами я благославя.
За това можем ли ние, българите, да си създадем наш роден, български Путин, аз смятам, че може, ама че това все пак е доста трудно. И в момента, във времето на пълното тържество на един кандидат за тази роля (той също е кандидат за ролята на наш български Уго Чавес), има около 20-30% от българите, които не са си загубили разсъдъка като останалите и съвсем нямат вяра, че тоя бабаит ще ни оправи най-сетне, и то така, че да го запомним за вечни времена. Надеждата е в тия свободолюбиви проевропейски мислещи българи, една част от които се поддадоха на съблазните на бат им Бойка, ала скоро ще разберат, че той, горкият, е просто въздух под налягане, и ще направи такива поразии, каквито даже и Симеон, даже и Доган, не можаха да направят.
Б.Борисов е твърдо авторитарен, ала си е сбъркал родината, милият, требеше да се е родил у Русия, и тогава можеше руснаците да подвият крака и да почнат да праскат чела у цименто, прославяйки го за вожд или за цар-батюшка (както правят в момента руснаците пред Путин, каратист също кат бат ви Бойка!). Ала това у нас не може да се случи, единствено циганите, и то не всичките, могат да се поддадат дотам на бойковия чар, че да му ударят некое и друго темане. А он, горкият, точно тва и чака, ама едва ли ще го дочака.
И най-главната причина за това, че такива ексцесии и аномалии у нас не могат да се случат, е следната: това, че прозападните сили у нас, СДС и Костов, успяха да ни натикат в ЕС и НАТО, което е най-важната гаранция у нас да не могат да се случат чак такива путински или угочавески изгъзици. Е, някоя и друга изгъзица бат ви Бойко ще се опита да направи, иначе с какво ке остане у историята, ама чак такива, за голямо негово съжаление, нема да може да направи. Та това можах да ви отговоря засега, но темата заслужава и повече, ама да не стана досаден, та затуй и спирам дотук...
2 коментара:
Благодаря Ви много за изчерпателния отговор.
Мирослав
Гръничаров,
На Борисов още на 4.12.2006г.в първото си показване като лидер на партия "ГЕРБ" по телевизията,имах възможността да му кажа моята гледна точка за новосъздалата се партия, което беше при Коритаров. Аз му казах че всяка нова партия е приета от българина, но плюсови те и минуси те зависи как ще започнеш.Казах тогава че ако той спре хората който са зад него, имайки в предвид мутри, сутеньори и други акули които се въртят край него, и се ограничи от тях може нещо да стане от партия "ГЕРБ". Тази възможност сега му се дава, но има едно че той не се ограничи от тях и ще загуби, това е моето виждане тогава и сега.Оставам Вие да ми кажите дали съм сгрешил в моето виждане тогава и сега.Ще очаквам вашия коментар по въпроса ми.
Публикуване на коментар