Да анкетираш векаЕдна година след френското издание на нашумялата голяма „анкета върху века“ на Цветан Тодоров, книгата „Памет за злото, изкушение на доброто“ беше публикувана и на български език от издателство ЛИК. Преводачът Стоян Атанасов, който състави сборника с материали от конференцията в чест на Цветан Тодоров (“Цветан Тодоров: подвижната мисъл“. ЛИК, 2000) е посветил превода си на бащата на автора – проф. Тодор Боров, връстник и свидетел на столетието.
„Паметта за злото, изкушение на доброто“ предполага, че за ХХ век „централното събитие е появата на едно ново зло – на непознат дотогава политически режим: тоталитаризмът…“ и анализира двете му разновидности – нацизма и комунизма. Според автора проучването му има три страни – тоталитарното минало (злото); начина, по който го помним, правото на памет и паметта за болката (на френски език думата зло има значение и на болка); и сянката, която то хвърля върху настоящето (тук питането е за какво ще ни служи споменът за злото и как изобщо е възможно доброто?). Не е случайно, че книгата е посветена на Жермен Тийон – „една от най-светлите публични личности в този мрачен век“ – антроположка, оцеляла от концентрационен лагер, съумяла „да прекоси злото, без да се вживее в ролята на въплъщение на доброто“.
Както много книги на Цветан Тодоров, и тази също припомня някои истории, но не е книга за историите. Тя е размисъл за смисъла на века, на неговите събития, регистрирани не от тесен специалист, а от „заинтересован свидетел“ (затова всъщност изборът на централното събитие на века е тоталитаризмът, а не, например, деколонизацията) и „писател“. Мисля, че тук по-точната дума е не „писател“, а изследовател, историк на идеите, привърженик на старото наименование „морални и политически науки“. В увода към друга своя книга – „Моралите на историята“ – Тодоров обосновава резервите си спрямо осъществилата се през 1789 година терминологична промяна – разделението „социални и хуманитарни науки“, станало под лозунга за освобождаването от идеологическа опека. Там той не се съгласява с Марк Блок, че „манията за ценностите е сатанински враг на историята“…
С една дума, основна нишка, преминаваща и през настоящото изследване на века, е убеждението, че един „добре темпериран хуманизъм“ би могъл да ни опази от вчерашните злини и днешните заблуди. Именно затова неразделна част от шестте раздела на изследването (Злото на столетието; Сравнението (нацизъм и комунизъм…); Съхраняването на миналото; Употребите на паметта; Сегашно минало; Угрозите на демокрацията) са шестте разказа за съдби, носещи посланието на точно този хуманизъм – освен Жермен Тийон, близките по дух Василий Гросман, Маргарете Бубер-Нойман, Давид Русе, Примо Леви, Ромен Гари. ОЩЕ >>>>>
Няма коментари:
Публикуване на коментар