За елитарното високомерие и популистичната "широта" на медиите и партиите

По повод на моя призив за дискусия около това каква да бъде тенденцията и наименованието на новото списание ИДЕИ се получиха интересни отзиви (тук и тук). Сега публикувам - заради самостоятелното му значение - становището на приятеля на блога Стоян:

Опасявам се, че не само в България, но навсякъде по света едно философско списание "без цици" винаги ще има проблеми. Всички чуждестранни философски и политологически списания, в които съм печатал досега, едвам се държат над водата и не изплащат никакви хонорари. Така че "бездуховността" съвсем не е български патент.

Средният американец или западноевропеец също не се скъсва от четене на философски и други други трудове - ако въобще чете. Това е съдбата на "високата култура", иначе тя не би била висока. Ако Мамардашвили, Бердяев и Витгенщайн имаха тиража на "Плейбой" или "Уикенд", нещо в обществото явно не би било наред. Впрочем това е невъзможно, а вероятно и нежелателно. Интересно как би изглеждало общество, в което ВСИЧКИ четат непрекъснато големите философи и ги обсъждат денонощно :):)

Между другото големи финансови проблеми имат дори големи западни ежедневници, които често също са на загуба и се субсидират от печалбата на комерсиални издания от същото издателство. При произведенията на високата култура обаче често се пропуска един друг, много важен момент - те се четат от "просветеното" обществено мнение и така може да бъдат много по-влиятелни от многотиражките, защото именно по-просветените и по-осведомените вземат или поне би трябвало да вземат политическите решения, респ. влияят непосредствено върху политическите елити.

Така че независимо от финансовите и други рискове може би тук е уместен един умерен оптимизъм и по принцип си струва да се опита. Макар че по принцип съм привърженик на "високата култура", в случая бих пледирал за едно по-популярно, не толкова елитарно списание. Чисто философската ориентация прекалено ще стесни кръга от читатели.

Няма пряка връзка, но ми се струва, че демократичните сили в България от самото начало страдаха именно от известна пресилена интелектуалност и елитарност. Едно са теоретичните постановки на християндемокрацията и консерватизма, друго е политическата практика. Теорията може да е пълна със сложности, практиката и публичната реч обаче трябва да са "прости", разбираеми и близки до сърцето на "обикновения" човек.

Тъкмо десните партии са партиите на "простия" народ, затова и понякога се казват "народни". Левите и особено либералните формации винаги са били по-елитарни. А в България излиза, че десните партии са партиите на градския елит, което е абсурдно. В политиката няма нужда от прекалена интелектуалност, тя би обслужила прекалено малък сегмент от обществото. Хубаво е в десните партии да има крила, вкл. и някакво по-интелектуално течение за изтънчени вкусове, но то не бива да доминира. "Народни" партии - за всеки по нещо и така за целия народ.

А другият момент е, че десните в България дълго време бяха прекалено правоверни, праволинейни, морални и безкомпромисни. Това по принцип е добре, но се видя, че българският избирател така или иначе не възнаграждава такова поведение в достатъчна степен. (Впрочем медиите не се умориха да му внушават, че именно десните са аморални.) Иначе ДСБ нямаше да стагнира на 5%. Е добре тогава, значи повече гъвкавост и хитрост.

Автор: Стоян

(Забележка: Заглавието натъманих аз, А.Г.)

Добави в Svejo