На руски език излезе книга на Н.Шейтанов, мислителят, представящ Великобългарската Идея

СЛЕД Д-Р ЯНКО ЯНЕВ И НАЙДЕН ШЕЙТАНОВ НА РУСКИ ЕЗИК

Есетата “Български светоглед”, “Българска Вяра” и “Съдбата на Славянството” в отделно издание под общо заглавие

• Събитието.

Във връзка с годината на България в Русия и по повод международната конференция по славянското наследство, състояла се в Замъка Струга, Словения, 08-09 август 2009 г., за което Литернет.бг вече съобщи, московското издателство АТЕНЕЙ публикува в отделно издание (80 стр., формат А5) три есета на българския културфилософ д-р Найден Шейтанов (1890-1970) – “Български светоглед”(сп. ”Просвета”, год.8, кн.4, 1942), “Българска Вяра” (сборник “Балканобългарският титанизъм”, Изд.”Захарий Стоянов”, С., 2006) и “Съдбата на Славянството” (пак там) под общо заглавие “Болгарское мировозрение и судьба славянства” (на бълг. “Българският мироглед и съдбата на славянството”).

• Същностното.

Критиката на руския съставител и преводач – видният московски философ и дисидент от годините на СССР - Анатоли Иванов.

Единадесет години след като бе изваден от забвението (виж есетата на Найден Шейтанов в сборника “Защо сме такива. В търсене на българската културна идентичност., С.1994) д-р Ерика Лазарова публикува в отделна книга великолепната си монография “Ученият срещу политика. Д-р Найден Шейтанов.”, която бе своеобразна прелюдия към обемистия сборник “Балканобългарският титанизъм” с най-значимото от Шейтановото творчество (и двете книги са издания на изд. ”Захари Стоянов, съответно 2005 и 2006 г.)

В предисловието на руското издание Анатоли Иванов споделя схващането, опирайки се и на видния испански историк Карлос Кабалиеро “Неизвестните фашизми” (Мадрид, 1982), че фашизъм в страна като тогавашна България, където е съществувала и е функционирала многопартийна система, свобода на словото и печата и т.н., не е съществувал, а по-скоро налице е бил един “административен режим”. И ако все пак Найден Шейтанов е осъществявал “фашистка дейност”, то той обезателно би емигрирал от страната в началото на септември 1944 година (иначе би загубил главата си).

След 9 септември 1944 година Найден Шейтанов не е бил подлаган на драстични репресии. (Има данни, че е бил въдворен в трудов лагер…). Достатъчна репресия е това, че в годините на социализма той повече нищо не е успял да публикува, та чак до смъртта си на 20 февруари 1970 година.

Анатоли Иванов допълва българската си колежка – д-р Ерика Лазарова: след 1944 година Найден Шейтанов действително не е публикувал повече нищо, но той не престава да мисли за Отечеството си, да страда ведно с народа си под комунистическия гнет, но и да остане като духовен стожер за българската нация.

Есетата, както и цялостното творчество на този удивителен български гений, трябва да бъдат прочетени наново, защото Времето – този безпощаден съдник на всички и всичко оставя своята благородна патина и върху неговата личност – един от титаните на Великобългарската Идея и Мисъл.

Септември 2009 година

Автор: Атанас Ганчев

(Забележка: Първоизточниците на Шейтановите есета са следните:

"Български светоглед" - първоизточник: сп."Философски преглед", 1942, №4, стр. 193-204. В днешно време е публикувано в "Балкано-Българският титанизъм", София, 2006, стр. 374-388;

"Българска вяра" - първоизточник: Великобългарски светоглед, София, 1940. В днешно време е публикувано в "Балкано-Българският титанизъм", София, 2006, стр. 185-240;

"Съдбата на славянството" - първоизточник: сп."Златорог", 1930, брой 2. В днешно време е публикувано в "Балкано-Българският титанизъм", София, 2006, стр.504-520.

Справката изготви: Антон Рачев, Русе)

Добави в Svejo