Вчера в училището, в което работя, един ученик от 12-ти клас решил да си тръгне по-рано, т.е. не влязъл в час, а се качил на велосипеда и тръгнал нанякъде. И тъкмо излизал от двора на училището и се е ударил в минаваща по улицата кола. Толкова силно се е ударил в движещата се кола, че й е счупил стъклото. Има наранявания, дано не си е счупил нещо. Инцидентът е станал към обяд. Момчето е закарано в болница. Днес ще разберем в какво състояние е нашият ученик.И ето във връзка с този инцидент веднага стана дума за това трябва ли да се търси отговорност от учителя, в чиито час е трябвало да бъде ученикът. Някои твърдят, че ако учителят провери присъстващите ученици и напише в дневника отсъствие на тия, които ги няма, то тогава ако с някой от отсъстващите се случи нещо подобно (инцидент и пр.), учителят е снел отговорността от себе си; но ако не е писал отсъствие на пострадалия, то тогава може да му бъде търсена отговорност защо ученикът, вместо да е в час, скита някъде, при което е пострадал. Аз лично, признавам си, не мога да разбера същината на тази мистическа зависимост, но ми я обясняват така: като пишеш отсъствие на липсващите ученици, снемаш от себе си отговорността за тях, но ако не им пишеш отсъствие тогава сякаш, подобно на божество, бдиш над това, което им се случва, и ако се случи нещо неприятно, трябва да поемеш отговорността, т.е. да бъдеш наказан и пр.
Да, обаче в живота стават всякакви неща; ето, примерно, учителят е влязъл в час, но е забравил или е пропуснал да провери присъствието на учиниците; човешко е, може да забрави - тогава какво ще го правим ако стане нещо лошо с някой ученик? По всяко време всеки ученик може да си вземе чантичката и да тръгне нанякъде; даже може по време на час да поиска разрешение да иде до тоалетна, а вместо към тоалетната да му хрумне да иде някъде; ако стане инцидент, какво правим тогава? Има свидетели, ще кажете, но защо изобщо някой друг трябва да носи отговорност за това, което става или се случва на друг?! На мен ми се струва, че трябва да приучаваме учениците от съвсем ранна възраст да поемат пълната отговорност за това, което правят. Всичко, което правят, трябва да е на техен риск и на тяхна отговорност. Така подобава да разбира нещата свободният човек. Ако почне да се размива отговорността, не ги възпитаваме правилно: много е лесно някой друг да носи отговорността за това, което ти правиш, а пък по тази логика идва и напълно безотговорното поведение, произвола, безнаказаността, анархията.
Учителят не е администратор, той не може да носи отговорност за всичко, което се случва на учениците му. Функцията на учителя е съвсем друга. И отговорностите му касаят съвсем други неща. Понеже на мнозина им се губи интимната същина на образованието, неговия смисъл, та по тази причина вменяват на учителя отговорности, които изобщо не отговарят на неговата задача. И хаосът е налице. Объркването на отговорностите, размиването на вината и прочие е пътят към появата на едно объркано и нездраво общество. Примерът с учениците, който давам, е симптоматичен, но и много такива примери могат да се намерят - стига да се огледаме около себе си. Например голям процент от съвременните българи гледат с влажно-мил поглед към спасителя си бате им Бойко, който щял най-сетне да ги оправи като никой друг. И прочие, и прочие. Но объркването на нещата все отнякъде тръгва.Тръгва от семейството, тръгва и от училището. Примерно много родители са убедени, че за това, че техните деца не учат, са виновни техните учители, които не могли да ги "научат". Не се разбира, че този, който учи, е ученикът, т.е. той носи цялата отговорност за състоянието си - и никакви извинения и оправдания не трябва да се приемат. Като кажеш "учителите са калпави, не могат да научат сина ми", тогава на сина ти му порастват рога, пък последиците от глупостта ти, разбира се, ще ги понесеш самият ти, не някой друг. Но пак не ти идва акъла въпреки страданията: страшно нещо е ценностният вакуум, в който мнозина пребивават.
Ще дам още един драстичен пример, който за сметка на това е твърде показателен. Той е и съвсем действителен, случва се тия дни, съвсем наблизо. Интересна ми е реакцията на читателите на блога по него.
Става дума за една моя "позната", която работи като начална учителка. Току-що е назначена в едно училище, за жалост в класа й има един крайно недисциплиниран, лош ученик, от циганското малцинство, от който всички учители са вдигнали ръце - и който си прави всичко, което му скимне. Директорът предупреждава учителката още с назначаването й да внимава с тоя ученик. Оказва се, той е неконтролируем, все едно е бесен, няма страх от нищо и като капак на всичко е нагъл до немай къде. И почва да си показва рогцата от първата минута. Учителката опитва какво ли не, ефект никакъв. Ученикът беснее и разваля обстановката в класа, вреди на всички. В един момент горката учителка разбира, че е безсилна; вика родителите на тоя хулиган, те, разбира се, не идват. Ситуацията е ужасна. Горката жена плаче всеки ден.
И знаете ли как реагира директорът на цялата ситуация? Вместо да се намеси с авторитета на цялата институция и да озапти вилнеещия хулиган, той си измива ръцете и хвърля цялата вина върху учителката. И я заплашва, че ако не озапти вилнеещия хулиган, ще трябва да си подаде оставката. Жертва без да се замисли учителката, и то заради един малолетен хулиган. Не му пука, че по този начин фактически застава на страната на хулигана във войната му против учителката. При това постъпва най-гаднярски срещу нея, като я кара сама да си подаде оставката. Та като капак на всичко да не може да получава обезщетение за безработица; да иде по дяволите ако трябва, важното е директорската простотия да тържествува.Това са абсурди, които човешкият разсъдък не може да асимилира; ето защо страната ни прилича на лудница: всичко е извратено, изопачено, нищо не е наред, всичко е тъкмо наопаки.
Ще каже някой: измисляш си. Де да беше така. Но това, което описвам, е самата истина. За жалост, е точно така. Откъде ли ще тръгне поправянето, или сме съвсем безнадеждно пропаднала в глупостите страна?! Дали пък не сме прокълната страна та всичко у нас е тъкмо наопаки? Българските абсурди сякаш нямат край...
4 коментара:
Според мен ученикът си е виновен.... Той си е тръгнал, какво му е виновен учителят... Да не би учителите да са падари, надзиратели или пр. Ами ако иска да ходи на училище. Днес нищо не е задължително, като не ще да учи, да ходи да пасе патките.
То по простотия сме шампиони, за какво му е туй нещо "грамотността" и образованието. Бързал, тръгнал си, блъснала го кола- или той е нарушил ЗДв.П и ППЗДвП, или шофьора на МПС-то. Виновният ще си понесе наказанието. Откъде пък учителят да е виновен.
Сам казваш, че ученикът не е бил в час, а е избягал. Ами,ако аз съм ученик и реша да не ходя на училище и се шматкам из България и някъде ме блъсне кола- пак ли учителят ще ми е виновен... Е това си е чист комунизъм- всеки е виновен по презумпция, колкото повече, толкова повече. Този следващият път пак да блее като теле...Въобще какво общо има учителят с въпросното деяние? Нито е бил жертва, нито е бил извършител, нито посредствен извършител, съучастник, помагач и пр. Младежът да мисли с главата си, а не след като се "наака" да търси кой да му бърши задника. Пишман от такива "мамини хрантутници"...
Жал ми е за началната учителка, имала нещастието да попадне на неподходящо място. Жал ми е не за друго, а защото тя е невинна жертва на едно явление, което в днешно време парализира развитието на нацията. Няма да се простирам в подробности, ще бъда кратка. Учителката наистина не може да направи нищо. Директорът - също. Ръцете и на двамата са вързани. Ако някой само се осмели да се отнесе с хулиганчето както подобава ще настанат безкрайни тревоги от страна на знайни и незнайни, правителствени и неправителствени организации. Ще влязат в употреба фрази от сорта на "дискриминация", "етническа омраза", "права на малцинствата"...да не изброявам всичките. Клишета са, но вършат работа, стига да знаеш как точно да гъделичкаш с тях. Дали знае това ясно или само се досеща за него въпросният директор, аз няма как да разбера. Очевидното е, че той се чувства безсилен. Както сме безсилни всички ние, "вързани" от другите фрази като "толерантност" например. Ако се противим на насилието и арогантността излизаме расисти, ако си мълчим...е, виждате резултата.
Имам чуството че сменихме тотема на комунизма с тотема на демокрацията ! И най-страшното е, че в името на "демокрацията" и свободата забравихме за това, че всеки е отговорен и, че трябва да контролира сам себе си, а да не нарушава правата на другите хора. Но България е страна в Огледалния свят, т.е всичко е наопаки, и дори Евангелието се чете от Дявола. Не искам да съм песимист, но мисля че битката засега е загубена, и че трябва да минат много години нещата да тръгнат към оправяне. А на учителката ще кажа само едно - "Напуснете!"- никой човек не заслужава да бъде подложен на такъв психически тормоз заради "некачествен човешки материал"
Днес в много български училища отношението на директорите към учителите е подобно на описаното. Тъй като нормативната база не предлага никакви наказания за провинили се ученици, най-лесно е да се обвини учителят в некадърност. За поведението на учениците родителите също не носят никаква отговорност и няма санкции за безотговорно родителство. Фандъкова щеше да променя правилниците, но явно е заета с предизборна кметска надпревара и скоро няма да има промени в правилника. Предложението ми е първата промяна да бъде мандат на директорите,които във Варна са се самозабравили и начело с общинския си шеф Базитов управляват повече от 20 години. Което не е здравословно. Тези, които през 1989 г. крещяха по площадите, че искат промяна, мандатност и пр. директорстват вече15-20 г. и са категорично против каквато и да е промяна/ ако тя касае скромната им личност/.
Публикуване на коментар