Въпрос към журналиста Иван Бедров

Г-н Бедров, тъй като изследователския рефлекс у мен не спи, а ме тласка към нови и нови търсения, ето че реших да Ви запитам за нещо любопитно; ще го сторя, независимо от всички възможни рискове. Все пак ние, изследователите на съвременните нрави, сме готови да пожертваме всичко в името на едничката истина.

Касае се за един любопитен по моя преценка казус. Ще го опиша, ще Ви задам въпроса, и след това дори ще Ви посоча всевъзможните отговори, та Вие без никакво затруднение и загуба на време да може (при желание) да ми отговорите. Липсата на отговор в този случай също е отговор, така че да започвам, понеже добре зная колко е скъпоценно времето на журналисти като Вас.

Та думата е за следното, което съвсем случайно забелязах. И в душата ми се появи недоумение, та затова и ще Ви попитам, за да го разсеете (евентуално).

Преди известно време в рубриката си за това какво пише в "най-интересните български блогове" беше представена публикация от моя блог. Докато Вие четяхте откъсче от нея, камерата най-внимателно, стараейки се да не хване лявата страна на главата на блога (където, впрочем, има нещо като реклама: "Очаквайте първия брой на списанието за личности: списание ИДЕИ!"), даде едно изображение на блога, съдържащо единствено дясната му страна. Тогава аз си помислих: правилно, все пак това е нещо като реклама, хората правят така, защото за всяка реклама трябва да се заплаща, даром нищо на тоя свят не се дава. Нищо че блогът е мой, точно така си помислих.

Да, обаче тия дни попаднах на Ваше интервю с главната редакторка на новия вестник "ГАЛЕРИЯ", мисля, че се казва Зоя Димитрова. Вестникът предстоеше да излезе на следващия ден, и Вие направихте обширно интервю с нея. Тя беше донесла отпечатан този първи брой, Вие й го поискахте, размахахте го пред камерата, самата тя се почувства неудобно когато й го поискахте, рече да не би това да е "недопустима, прекалена реклама", ала Вие я успокоихте, нямало проблем и пр. Та тогава в съзнанието ми - простете, но човешката психика си има свои закони - неизбежно изплува следния въпрос:

Защо за едни привилегировани издания (в-к "ГАЛЕРИЯ") може да има безплатна реклама, а за други, като моето философско списание ИДЕИ такава реклама е недопустима?

Задавайки си този въпрос, аз, разбира се, не съм информиран, и е възможно:

1.) в-к "ГАЛЕРИЯ" да си е платил за обстойната реклама, съдържаща интервю и показване (размахване и пр.) на самия вестник;

2.) в-к "ГАЛЕРИЯ" да се издава от самата медийна групировка, към която се числи и РЕ-тв, телевизията, в която работите.

Ако един от тия два отговора е верен, тогава моето недоумение ще бъде разсеяно. И аз ще Ви се извиня че изобщо съм Ви губил времето. Моля, отговорете, за да се успокоя, понеже иначе, ако и от "ГАЛЕРИЯ" не са си платили рекламата, и вие ги възнаградихте с продължителна безплатна реклама, аз ще бъда принуден да изтълкувам отношението на РЕ-тв към моето списание ИДЕИ като проява на дискриминация, което пък не се връзва с либералния и обективен образ, образ на обективна медия, който РЕ-тв иска да си изгради.

Снощи пък забелязах, че направихте реклама на представянето на книгата на г-н Инджев, в което няма нищо лошо, той е Ваш колега. Не вярвам г-н Инджев да си е платил за тази реклама - Вие изчетохте съобщението за представянето на неговата книга, място, час и прочие - което у мен пак породи натрапчивия въпрос дали пък единствено моето списание ИДЕИ не се ползва от специалното Ви благоразположение, та единствено нему е отказан шанса Вашите зрители да научат, че такова списание изобщо съществува. Ако наистина е така, ако списание ИДЕИ във Вашите и в очите на ръководството на медията, в която работите, е единственото печатно издание, което следва да бъде дискриминирано, крито, държано в тайна от зрителите, то аз тогава съм принуден да разсъждавам на какво ли може да се дължи едно такова специално благоразположение и отношение. Ето какви варианти открих след известен размисъл:

а.) Вие и медията, правеща РЕ-тв, сте убедени, че на българският зрител не са му необходими идеи, още по-малко пък философски такива, а българският зрител по Ваша преценка е жаден и се нуждае единствено от жълти, клюкарски, ченгесарски вестници, издавани на солидна и при това тайнствена финансова основа;

б.) списание ИДЕИ пише за духовни неща, за ценности, в него има най-ценни текстове от велики философи (в първия брой са представени със свои текстове философите Мамардашвили и Рикерт), то прави дълбоки и смислени анализи на ситуацията, в която се намира съвременният българин; остракизмът спрямо такова списание от Вас като журналист и от медията, в която работите, дали пък не означава, че по Ваша преценка на съвременните българи не им е нужна духовност, сиреч, те трябва да бъдат държани в изолация от духовното, т.е. тикани насила в простотията, материализма, клюките, интригите, желтевините и прочие; как една такава стратегия се свързва с образа на модерна, обективна, културна медия, който искате все пак да си изградите в съзнанието на зрителите (моя милост също е Ваш зрител и в качеството си на такъв има правото да Ви запита и за това);

3.) Ре-тв и Вие лично сте убедени, че в българския живот не само хората трябва да се делят на "ваши" и "наши", ами и авторите, а също и печатните органи, като специално към по-различни издания като ИДЕИ политиката е да бъдат държани в пълна изолация, в абсолютен информационен вакуум;

4.) Моя милост специално като автор, както и моите книги - в последните години издадох две книги, касаещи ситуацията в съвременна България, именно "Българската душа и съдба" и "Страстите и бесовете български" - по преценка на РЕ-тв и Ваша лична преценка трябва да бъдат държани в пълно информационно затъмнение, т.е. медията, в която работите, въпреки образа й на модерна, обективна и прочие по същество прави същото, което навремето, в ерата на комунизма, правеха "обективните" държавно-казионни медии, които по същия старателен начин държаха в изолация определен род "вредни идеи", автори, философи, културни дейци, обявени за "предатели на държавния строй" и пр.;

Ще спра дотук, въпреки че още може да се напише. Интересна ми е Вашата реакция. Предполагам, че ще си замълчите. Което за мен ще бъде също своеобразен отговор. Желая Ви спокойна журналистическа и човешка съвест и също много успехи и постижения на жизненото и професионалното поприще!

Добави в Svejo