Паметникът на Съветската армия-поробителка трябва да бъде демонтиран и изнесен в покрайнините на град София

Уважаеми г-н Грънчаров,

Проектът изглежда добър, но срещу него имам сериозни възражения.

1.Оформянето на подобен комплекс около паметника от естетическа, градско–функционална и политическа гледна точка е крайно неудачно.

2.Вложената идея - сграда около паметника и нейното изпълнение - само ще засили впечатлението от силата на тоталитаризма и невъзможността на българина да се отърве от неговите символи. Посетителите ще са принудени да се катерят във височина, за да могат да наблюдават съответната скулптурна група. Това е абсолютно недопустимо при такъв паметник. Ако дадем възможност на подобно изпълнение – то ние de facto възстановяваме и издигаме още по-високо комунистическите идеали, а това не е цел на проекта. Функцията на един музей е преди всичко просветителна, а не пропагандаторска.

3.Построяването на каквато и да е сграда в парка би нарушила неговата естетическа и социална функция. Загрозяването на града от подобни сгради трябва да спре!

4.Построяването на Музей на тоталитаризма в центъра на столицата е също крайно неудачно от идейно-културна гледна точка. Подобен музей би трябвало да бъде построен в ПЕРИФЕРИЯТА на града, като за целта всички музейни експонати трябва да бъдат демонтирани в първоначално положение. (Идеален пример може да се вземе от унгарците. Тяхното решение и изпълнение е най-приемливо и издържано.) Единствено вътрешната подредба и равнопоставеност на експонатите от комунистическото време може да оформи музейната им стойност и те ще изпълнят функцията си.

5.Построяването на подобен музей в центъра ще струва много повече, отколкото демонтирането на скулптурните групи и създаването на съшия музей на открито в покрайнините.

6.Примерът, даден с паметника на съветскат армия във Виена, е крайно неудачен, защото много хора не знаят каква е причината да стои там. Ще я изясня:

– Виенският паметник е част и доказателство за приподписването на неутралността на Република Австрия. Той е споменат в конституцията и неговата неприкосновеност е гарант за неутралността на републиката.

– Когато паметникът е построен, той е бил в така наречената руска зона и de facto на територията на СССР, защото по онова време Виена е окупирана и разделена на 4 зони (до 1955). Той се е намирал в съветската.

– Паметникът не се намира в центъра на града, а е разположен леко периферно в дипломатическата зона.

– При построяването се приема, че съветските войски са освободили чужда територия – Австрия.

Както виждате, никакви припокривания в значение и фунция с българския паметник няма.

Единственото логично решение за "Паметника на Съветската армия-освободителка" е:

1.Демонтиране на скулптурните групи;

2.Създаване на Музей на комунистическата епоха в покрайнините на града.

Автор: Konstantin

Добави в Svejo