Един млад човек, българин, живеещ в Германия, казва се Любомир, познат ми от интернет покрай блога, ме извести, че си е направил собствен блог. Разбира се, веднага го подкрепих в това смислено дело - и му написах следното писмо:Здравейте, Любомир, поздравления за блога, радвам се, че сте се престрашили! Сигурен съм, че имате какво да кажете, а за мен (и за такива като мен) е особено интересно да разберем какво мислите вие, нашите сънародници, пръснати по целия свят. Желая Ви успехи на това благородно поприще - благодарение на което ще можете да изявите личността си в целия й блясък!
А иначе препоръката ми е да пишете на кирилица, трябва да решите този проблем. Като малък жест в тази насока Ви преведох (автоматично) текста на кирилица, пращам Ви го във файла, копирайте го и го сложете вместо този, щото наистина е много мъчително да се чете на латиница.
С поздрав: Ангел Грънчаров
А ето сега и тук текста, който е написал в блога си, преведен обаче на кирилица. Любомир има сигурно проблем с компютъра, аз му пратих текста в прикрепен файл да го подмени, но нищо чудно да се получи само като го копира именно от блога, затова го слагам и тук:
Здравейте! Дълго време се чудех на какъв език да пиша в моя блог (понеже знам освен тоя който ме е научила майка ми още два) и все пак се спрях на Българския.
И така, нека да се представя. На 27 години съм и от 3,5 години живея в Германия. Следвах и си намерих работа и сега работя по 10 часа дневно (понеже не успявам да свърша това което ми е възложено за 8) и понеже фирмената култура изхожда не от един 8 -17 манталитет, а от т.нар. "hands- on mentality". Ако не знаете (понеже и аз трябваше да питам шефа кво е това)... на немски се казва "anpacken" а по нашенски – бачкаш докато не си свършиш работата.Дълго мислих за какво го сътворих тоя блог и реших, че много ми се занимава с нещо странично от работата.В интерес на истината исках да почна да пиша на политическа тема, нещо като малък стремеж да разбуня духа на младите (все още като мене) хора в държавата. Исках да се обърна специално към тях, да им кажа че никoй няма да оправи бакиите ни, освен самите ние, държейки съдбините си в наши ръце и не чакайки някой да ни "оправи" за 800 дни или години. Но се страхувам че няма да мога да бъда съвсем убедителен, поне самия аз не съм "стъпил здраво на краката" и ми е трудно тук, на моменти положението е критично.
Чудно ми е как така става, че българинът при положение че му е дадена уникалната възможност да избира (едно значимо постижение на човечеството) кой и как да го управлява (в много държави по света, това хич не е естествено), не избира истински, а просто избира от всички злини най-малката. Защо у нас просперират бандитите, мутрите и чалгажиите, корумпираните политици и правосъдници, а не хората, които искат да направя нещо и да постигнат нещо?
Как става така че човек, абсолвент по "Противопожарна техника и безопасност" с чин лейтенант макар и с генералски чин и една камара ордени, подарени с любов от любимата му партия БКП/БСП, стана премиер, лицето на България пред света? Не си ли даваме сметка че ние, най-вече младите хора в България (за жалост и извън границата и) носим отговорността за тая държава?Толкова за сега от мене, лека нощ и приятни сънища.
(следващия път надявам се на разбираема кирилица)
Любомир
ПС: Благодаря на Ангел Грънчаров, съвременен български блог-ар и философ, за вдъхновението да направя самостоятелен блог!
Няма коментари:
Публикуване на коментар