Блогърът Петър Иванчев, както разбирам, млад човек, е написал коментар за тежката ситуация в българското образование. Тръгнал е от конкретен случай, който показва цялата отврателна атмосфера, която цари в повечето учреждения, които у нас се наричат, кой знае защо, "университети". Заглавието на постинга му е Защо нашето образование е скапано?, и само то показва, че с него даже успява да сложи пръст в раната. Непременно прочетете тази статия ако не ви е съвсем безразлично какво става с децата на България - в училище и в университите.Аз прочетох правдивите му думи там и се наложи да напиша следния кратък коментар:
Изцяло споделям констатациите на автора за ситуацията в това, което се нарича "българско образование".
Вече цели 26 години минаха откакто почнах да работя в българското образование, работил съм и в сферата на средното, и в сферата на висшето образование. Имам погледа, нещата са точно такива, каквито ги представя автора. И дори са по-зле от това както може да си представи човек, който е по-далеч от тия области.
И стават всекидневно все по-зле. За жалост, е така.
Страшно е да си помисли човек какво ни чака след като допускаме да имаме такова калпаво образование - и то в 21-вия век, моля ви се?!
С уважение заради смелостта Ви да кажете истината: Ангел Грънчаров
Впрочем, в същия блог намерих и едно интервю на Мартин Хайдегер, най-големия философ на Германия и на Европа от ХХ-я век със заглавие САМО БОГ МОЖЕ ДА НИ СПАСИ. Позволих си да дам линк към него в своя блог, наречен СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ. Понеже г-н Иванчев е преводач на интервюто, го помолих ако е склонен да даде съгласие, да публикувам интервюто му в списание ИДЕИ, във втората или в третата книжка. Впрочем, ще видите, че този човек, явно най-качествен млад българин, вече твърдо е решил да тръгне да търси щастието и личностната си реализация по света.
Прав е. И аз ако бях поне с 10 години по-млад, щях да направя същото. Ала, за жалост, съм вече на 50 години... животът ми премина тук, в атмосферата на нашенските абсурди...
3 коментара:
Преди 1989 на източноевропейците им пречеше репресивният комунистически режим и липсата на свобода. Питам се обаче какво им пречи след 1989 да се изявяват и да покажат на света на какво са свободни. Вярно, за някои области на науката и културата трябват (много) пари, само с ентусиазъм нещата не стават. Но в повечето хуманитарни науки и в някои природни науки, в литературата, философията и т.н. не са необходими кой знае какви средства, за да работиш и блеснеш. Освен това всеки е свободен да се установи там по света, където има най-добри условия в неговата област. И ето аз питам: къде са например големите теоретични физици от Източна Европа след 1989 от ранга на Едуард Уитен, Стивън Уайнбърг, Стивън Хоукинг или Мърей Гел-Ман например? Кой са румънският или словашкият Стивън Хоукинг? Къде са източноевропейските философи от ранга на Хайдегер, Витгенщайн или Попър? Какво му трябва да теоретичния физик или на философа, за да работи? Основно тетрадка, молив или писалка. Днес евентуално компютър. И ако все пак условията в техните собствени страни не са задоволителни, винаги могат да потърсят работа в някои реномиран западен университет, където техният талант и способности ще бъдат оценени по достойнство. Но не се чува за такива. Основното занимание на източноевропейските „интелектуалци” в по-развитите западни страни за съжаление е миенето на чинии и разнасянето на пици. С това се изчерпва тяхната „реализация”.
Къде е българският носител на Нобелова награда за литература например след 1989? На писателя също не му трябва нищо повече от маса, хартия и писалка. Или евентуално пишеща машина и компютър. Достовески цял живот е страдал от недоимък и дългове, но какви произведения е написал! Пазарът в ЕС би трябвало да е залят от гениалните книги на източноевропейските интелектуалци, които след 45 години несвобода трябва да са обзети от небивало творческо вдъхновение. Но на пазара такива книги няма. Никой в Англия или САЩ не чете вдъхновените и ненадминати творби на молдовските или македонските писатели, философи и социолози например. Много показателно е също, че източногерманските „интелектуалци” практически не присъстват в културата и науката на обединена Германия.
Писах в блога на Иванчев.
Уважаеми Господин Грънчаров,
Благодаря искрено за всичко написано от Вас по повод моята публикация. Може би всички щяхме да бъдем много по-спокойни ако нещата в школото и навсякъде бяха съвсем различни, но за съжаление още много време ще мине преди всички да разберат, че нравствеността освен вещественият просперитет е първо условие за щастието на всички. Дай Боже идващите поколения да живеят с повече радостен смисъл! Наш дълг е да бъде така.
Има какво да се прави. Да се публикуват неща като интервюто на Професор Хайдегер. Защото може би през неговия катарзис ще научим нещо още за лошто настояще, за вината или вървенето срещу съвестта. Защото, както беше кзал още Абелар, "Злото съществува единствено в противостояние на собствената съвест".
Поздрави
Петър Иванчев
Публикуване на коментар