Русофобите са наясно с всички отрицателни черти и качества на Русия и нейната зловредна роля в българската и световната история, но русофобията според мен не е пречка да се възхищаваме и наслаждаваме на постиженията на руската култура, наука и философия. Интересно е, че след 1991 руската култура преживява разцвет, въпреки или може би тъкмо в резултат на икономическите и други трудности. Очевидно няма пряка връзка между икономически просперитет и културни постижения. Често това са различни светове. Не е казано, че ако си богат, сит и доволен, непременно ще създадеш велики произведения на изкуството. Даже е по-вероятно да НЕ ГИ да ги създадеш. Трябва да признаем, че културните столици на Европа днес са Париж и Москва, не София или Мадрид например. Това показва колко диференциран е светът и колко повърхностни и погрешни могат да бъдат обобщенията понякога. Разрухата в една област не влече непременно след себе си упадък в други области. Аналогичен пример е Виена след 1918. Австро-Унгария е била разгромена във войната, империята се е била разпаднала, бедността е била повсеместна, политиката размирна, но науката, философията и културата във Виена са достигали небивала висота.
Друг интересен факт е, че България, традиционно смятана за един от най-верните сателити на Москва, след 1878 ПОЛИТИЧЕСКИ НИКОГА НЕ Е БИЛА С РУСИЯ (изключвам изкуственото положение 1944-1989) – нито в Първата, нито във Втората световна война, нито в ключовата в много отношения Косовска криза 1999. Най-големите русофили на Балканите си остават сърбите, черногорците и гърците. Обичат си хорицата руснаците и това е. Българската история след 1878 не може да бъда разбрана, ако не се държи сметка на разделението на русофили и русофоби сред българите. Между другото подозирам, че руските политически елити презират българите и особено раболепните български комунисти.
И да добавя: настоятелно препоръчвам на всички български анализатори и на всички българи, интересуващи се от политика, да следят внимателно руската политика, напр. на споменатата хубава страница polit.ru, и то даже по-отблизо, отколкото събитията във Вашингтон и Брюксел, защото е АБСОЛЮТНО НЕВЪЗМОЖНО съвременната българска политика да бъде разбрана без отчитане на руския фактор в нея.
А иначе още малко макар и добре известна класика за Русия: П.Я.Чаадаев, ФИЛОСОФИЧЕСКИЕ ПИСЬМА, ПИСЬМО ПЕРВОЕ:
"...А между тем, раскинувшись между двух великих делений мира, между Востоком и Западом, опираясь одним локтем на Китай, другим на Германию, мы должны бы были сочетать в себе два великих начала духовной природы – воображение и разум, и объединить в нашей цивилизации историю всего земного шара. Не эту роль предоставило нам провидение. Напротив, оно как будто совсем не занималось нашей судьбой. Отказывая нам в своем благодетельном воздействии на человеческий разум, оно предоставило нас всецело самим себе, не пожелало ни в чем вмешиваться в наши дела, не пожелало ни чему нас научить. Опыт времен для нас не существует. Века и поколения протекли для нас бесплодно. Глядя на нас, можно сказать, что по отношению к нам всеобщий закон человечества сведен на нет. Одинокие в мире, мы миру ничего не дали, ничего у мира не взяли, мы не внесли в массу человеческих идей ни одной мысли, мы ни в чем не содействовали движению вперед человеческого разума, а все, что досталось нам от этого движения, мы исказили. Начиная с самых первых мгновений нашего социального существования, от нас не вышло ничего пригодного для общего блага людей, ни одна полезная мысль не дала ростка на бесплодной почве нашей родины, ни одна великая истина не была выдвинута из нашей среды; мы не дали себе труда ничего создать в области воображения и из того, что создано воображением других, мы заимствовали одну лишь обманчивую внешность и бесполезную роскошь."
2 коментара:
Русофобите са наясно с всички отрицателни черти и качества на Русия и нейната зловредна роля в българската и световната история, но русофобията според мен не е пречка да се възхищаваме и наслаждаваме на постиженията на руската култура, наука и философия. Интересно е, че след 1991 руската култура преживява разцвет, въпреки или може би тъкмо в резултат на икономическите и други трудности. Очевидно няма пряка връзка между икономически просперитет и културни постижения. Често това са различни светове. Не е казано, че ако си богат, сит и доволен, непременно ще създадеш велики произведения на изкуството. Даже е по-вероятно да НЕ ГИ да ги създадеш. Трябва да признаем, че културните столици на Европа днес са Париж и Москва, не София или Мадрид например. Това показва колко диференциран е светът и колко повърхностни и погрешни могат да бъдат обобщенията понякога. Разрухата в една област не влече непременно след себе си упадък в други области. Аналогичен пример е Виена след 1918. Австро-Унгария е била разгромена във войната, империята се е била разпаднала, бедността е била повсеместна, политиката размирна, но науката, философията и културата във Виена са достигали небивала висота.
Друг интересен факт е, че България, традиционно смятана за един от най-верните сателити на Москва, след 1878 ПОЛИТИЧЕСКИ НИКОГА НЕ Е БИЛА С РУСИЯ (изключвам изкуственото положение 1944-1989) – нито в Първата, нито във Втората световна война, нито в ключовата в много отношения Косовска криза 1999. Най-големите русофили на Балканите си остават сърбите, черногорците и гърците. Обичат си хорицата руснаците и това е. Българската история след 1878 не може да бъда разбрана, ако не се държи сметка на разделението на русофили и русофоби сред българите. Между другото подозирам, че руските политически елити презират българите и особено раболепните български комунисти.
И да добавя: настоятелно препоръчвам на всички български анализатори и на всички българи, интересуващи се от политика, да следят внимателно руската политика, напр. на споменатата хубава страница polit.ru, и то даже по-отблизо, отколкото събитията във Вашингтон и Брюксел, защото е АБСОЛЮТНО НЕВЪЗМОЖНО съвременната българска политика да бъде разбрана без отчитане на руския фактор в нея.
А иначе още малко макар и добре известна класика за Русия: П.Я.Чаадаев, ФИЛОСОФИЧЕСКИЕ ПИСЬМА, ПИСЬМО ПЕРВОЕ:
"...А между тем, раскинувшись между двух великих делений мира, между Востоком и Западом, опираясь одним локтем на Китай, другим на Германию, мы должны бы были сочетать в себе два великих начала духовной природы – воображение и разум, и объединить в нашей цивилизации историю всего земного шара. Не эту роль предоставило нам провидение. Напротив, оно как будто совсем не занималось нашей судьбой. Отказывая нам в своем благодетельном воздействии на человеческий разум, оно предоставило нас всецело самим себе, не пожелало ни в чем вмешиваться в наши дела, не пожелало ни чему нас научить. Опыт времен для нас не существует. Века и поколения протекли для нас бесплодно. Глядя на нас, можно сказать, что по отношению к нам всеобщий закон человечества сведен на нет. Одинокие в мире, мы миру ничего не дали, ничего у мира не взяли, мы не внесли в массу человеческих идей ни одной мысли, мы ни в чем не содействовали движению вперед человеческого разума, а все, что досталось нам от этого движения, мы исказили. Начиная с самых первых мгновений нашего социального существования, от нас не вышло ничего пригодного для общего блага людей, ни одна полезная мысль не дала ростка на бесплодной почве нашей родины, ни одна великая истина не была выдвинута из нашей среды; мы не дали себе труда ничего создать в области воображения и из того, что создано воображением других, мы заимствовали одну лишь обманчивую внешность и бесполезную роскошь."
Публикуване на коментар