Моят коментар от 13 януари Бойко Борисов спешно трябва да спре разрастването на резила с Желева, да снеме кандидатурата й и да издигне Стефан Тафров за български еврокомисар вчера беше публикувана почти едновременно в изданията e-vestnik (под заглавие Борисов да оттегли Желева и да издигне Стефан Тафров за еврокомисар), а също и в изданието оттатък океана Euro-Chicago.com (препечатка под същото заглавие и със същия текст). И в двете издания моят текст е придружен със следния редакционен коментар:
Б. р. - В България има десетки личности, които имат повече опит и по-добра квалификация от Румяна Желева за еврокомисар. Премиерът Борисов обаче по непонятни причини заложи твърдо на нея, въпреки многото сигнали, че кандидатурата й е неадекватна.
Най-срамно се държаха българските медии, които трябваше да осветлят случая Желева още преди месеци, когато кандидатурата й беше издигната. Но комфортът, който създават за премиера Борисов, се обърна и срещу него, и срещу България. Вместо да извадят на показ противоречивите факти около нея и да създадат обществени настроения и стимул премиерът да номинира друг кандидат за еврокомисар, вестници и телевизии мълчаха, така че за проблемите около Желева се разбра от европейските медии, а скандалът гръмна на самото прослушване на кандидатката.
По-долу пускаме текст от един от известните блогъри в България - Ангел Грънчаров, който предлага премиерът Борисов да номинира за еврокомисар Стефан Тафров, полиглот, бивш посланик на България в Рим, Париж, Лондон и ООН, също и бивш зам.-външен министър (виж тук интервю с него).
За неговата кандидатура вече има група във Фейсбук. Оказва се, че блогърите са по-авторитетен източник на мнения от официалните медии в България.
И аз сега искам да кажа нещичко. Като изключим думичката "пускаме", която е взаимствана сякаш директно от овехтелия социалистически жаргон - щото все пак препечатването на един мой текст не е някакво благоволение към мен, а е продиктувано, предполагам, от някакви по-висши идеални цели и е в интерес най-вече на самото издание; лошото е че даже и зад океана думичката "пускаме" не е впечатлила никой от тамошните редактори! - всичко друго е ок. Този случай е малък пример за това, че и блогърите могат да упражнят някакво позитивно влияние върху хода на събитията. Разбира се, иска се едно малко условие за да е истински ефективно тяхното влияние. И това условие е да са единни.
Аз преди много време бях предложил на т.н. "блогърска общност" идеята за т.н. "блогърско цунами". Тя се свеждаше до това, че ако в някой блог, независимо чий, се подхвърли ценна и позитивна, добра идея за България, и тази идея се подеме и бъде подкрепена от колкото се може повече блогове, то едва тогава блогърите, т.е. гражданите, могат да разчитат на някакъв успех, на някакво влияние върху развоя на събитията. Аз примерно почти всеки ден давам пример че това е възможно, като подкрепям редовно ценни тези от блога на големия български журналист Иво Инджев.
Ето, сега е-вестник е подел идеята, съдържаща се в моя коментар. Има всички предпоставки и други издания и блогове да я подемат, и тогава е сигурно, че тази идея може да пробие дори в казионните, официални и конвенционални медии. Цунамито тогава ще е налице. И няма как да не удари пребиваващата в самодоволство власт, която дръзна да си прави простотии от типа на излагациите с Желева пред Европа и целия свят.
Но аз не вярвам, че българската блогърска общност е достигнала такъв ръст на своето гражданско съзнание, че да подкрепи идея от рода на тази, която предложи групата във Фейсбук (моята роля е само че я популяризирах поне малко). Което означава, че блогърите, поради липсата на солидарност помежду си и заради разпадането им на враждуващи приятелски групички и кръгове, сами парират възможностите да упражняват някакво зримо влияние върху развитието на събитията.
Б. р. - В България има десетки личности, които имат повече опит и по-добра квалификация от Румяна Желева за еврокомисар. Премиерът Борисов обаче по непонятни причини заложи твърдо на нея, въпреки многото сигнали, че кандидатурата й е неадекватна.
Най-срамно се държаха българските медии, които трябваше да осветлят случая Желева още преди месеци, когато кандидатурата й беше издигната. Но комфортът, който създават за премиера Борисов, се обърна и срещу него, и срещу България. Вместо да извадят на показ противоречивите факти около нея и да създадат обществени настроения и стимул премиерът да номинира друг кандидат за еврокомисар, вестници и телевизии мълчаха, така че за проблемите около Желева се разбра от европейските медии, а скандалът гръмна на самото прослушване на кандидатката.
По-долу пускаме текст от един от известните блогъри в България - Ангел Грънчаров, който предлага премиерът Борисов да номинира за еврокомисар Стефан Тафров, полиглот, бивш посланик на България в Рим, Париж, Лондон и ООН, също и бивш зам.-външен министър (виж тук интервю с него).
За неговата кандидатура вече има група във Фейсбук. Оказва се, че блогърите са по-авторитетен източник на мнения от официалните медии в България.
И аз сега искам да кажа нещичко. Като изключим думичката "пускаме", която е взаимствана сякаш директно от овехтелия социалистически жаргон - щото все пак препечатването на един мой текст не е някакво благоволение към мен, а е продиктувано, предполагам, от някакви по-висши идеални цели и е в интерес най-вече на самото издание; лошото е че даже и зад океана думичката "пускаме" не е впечатлила никой от тамошните редактори! - всичко друго е ок. Този случай е малък пример за това, че и блогърите могат да упражнят някакво позитивно влияние върху хода на събитията. Разбира се, иска се едно малко условие за да е истински ефективно тяхното влияние. И това условие е да са единни.
Аз преди много време бях предложил на т.н. "блогърска общност" идеята за т.н. "блогърско цунами". Тя се свеждаше до това, че ако в някой блог, независимо чий, се подхвърли ценна и позитивна, добра идея за България, и тази идея се подеме и бъде подкрепена от колкото се може повече блогове, то едва тогава блогърите, т.е. гражданите, могат да разчитат на някакъв успех, на някакво влияние върху развоя на събитията. Аз примерно почти всеки ден давам пример че това е възможно, като подкрепям редовно ценни тези от блога на големия български журналист Иво Инджев.
Ето, сега е-вестник е подел идеята, съдържаща се в моя коментар. Има всички предпоставки и други издания и блогове да я подемат, и тогава е сигурно, че тази идея може да пробие дори в казионните, официални и конвенционални медии. Цунамито тогава ще е налице. И няма как да не удари пребиваващата в самодоволство власт, която дръзна да си прави простотии от типа на излагациите с Желева пред Европа и целия свят.
Но аз не вярвам, че българската блогърска общност е достигнала такъв ръст на своето гражданско съзнание, че да подкрепи идея от рода на тази, която предложи групата във Фейсбук (моята роля е само че я популяризирах поне малко). Което означава, че блогърите, поради липсата на солидарност помежду си и заради разпадането им на враждуващи приятелски групички и кръгове, сами парират възможностите да упражняват някакво зримо влияние върху развитието на събитията.
6 коментара:
Темата изисква обширен коментар, но ще се огранича с една кратка бележка, засягаща само един аспект. Разбира се, Стефан Тафров би бил една подоходяща кандидатура. Но се забравя нещо друго: ЕС вече НЕ Е ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ЕВРОПЕЙСКИТЕ КОМИСАРИ НЕ СА ДИПЛОМАТИ, лингвисти, преводачи или полиглоти. Знаенето на чужди зици не означава непременно, че можеш да бъдеш и добър политик, вкл. и добър външен политик. Иначе политици би трябвало да са главно преводачите. Разбира се, като потенциален комисар е добре да имаш познания по някой от големите европейски езици, за да не зависиш постоянно от преводи и преводачи. По-важното за един комисар е обаче да има ПОЗНАНИЯ ПО СЪЩЕСТВО ЗА РЕСОРА СИ И ДА Е ПОЛИТИК. Нито пък е длъжен да си кълчи езика и да отговаря на изслушването на чужд език. С това не можеш да впечатлиш никого. Повечето кандидат-комисари при изслушването говореха на родния си език, някои дори със силен диалектен акцент.
И далеч не всички бяха убедителни. Имаше много общи и празни приказки и клишета. Трябва да признаем обаче, че в някакъв смисъл даже не е добре да бъдеш прекалено конкретен и точен в отговорите, защото после ще те държат отговорен за неизпълнени обещания. ЕК не е „правителството” на Европа, има твърде ограничени правомощия и властта и влиянието й често се надценяват.
На Бойко ще му препоръчам предишното ми гадже Елена Йончева. Ще свърши много добре работата, познава света, пък и по-добре танцува от Желева.
Сергей Станишев
Не само зад океана гръмна узнаха за поредния резил ългарски,днес и в."ДЕЛНИК" на осма страница публикува горепосочената статия под заглавие:"Изложихме се като кифладжии пред Европа".
А за тези читатели на блога препоръчваме да прочетат днешните водевили на зам-главния редактор НА "24 ЧАСА",г-н Борислав Зюмбюлев,става дума за читателите с изострени сетива за критичност,и да съпоставят с ръка на сърцето изразените от авторите им позиции.
Човече, имам една молба към теб щом си видял статията във в-к ДЕЛНИК: можеш ли да я сканираш и да ми я пратиш на имейла? Ако ми свършиш тази услуга, ще ти бъда много благодарен. Имейла ми го има в КОНТАКТИ (най-горе отляво). Предварително благодаря!
Грънчо, ти какъв плешив глупак си...
Случаят Желева е най-големият резил на Бойко Борисов. Аз съм изключително учудена, че е допуснал така да опетни иначе така старателно белната си репутация. Според мен блогарите са сериозен фактор при такива социални явления като резил на някой политик и то не кой да е. не е чудно, че темата е спрягане толкова и навсякъде. Но Фейсбук в такива ситуация ми е звучал малко не сериозна, особено като знам как се присъединяват различни хора към какви ли не групи за и против.
Публикуване на коментар