Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 4 януари 2010 г.

Драги ми дами и господа, спете спокойно: Путин вече е в България!

Известно е, че твърде много обичам коментарите, писани от всякакви, от т.н. "обикновени" хора. На едно място (Фигаро обяснява защо не ни бръснат за слива) в коментарите между другото намерих няколко по-изразителни реплики, които ми се виждат показателни и ценни дотам, че реших да им отделя подобаващо внимание и в блога си; ето, четете:

NikiB: Много интересна статия! От нея се разбира, че освен г-н Инджев и колегите Астор и Георги Георгиев има още един човек, някой си Оте, който не харесва българите, защото не мразят Русия.

Не можах да се сдържа и репликирах тоя "приятел на Русия в България" със следните думи:

Ангел Грънчаров: Написаното от французина е самата истина! Това е истината – колкото и да не се харесва тя на българските рубладжии, на продажните руски марионетки сред българите. Радващо е, че истината за случващото се в България не е непозната на влиятелните фактори на Запада.

Димо Райков: Става ми тъжно от някои коментари. Какво повече трябва да се случи след такава статия, и то във вестник като „Фигаро“? Но ние пак си знаем своето – те, другите, ни мразят…

Вижте и блога на посланика на Франция Етиен дьо Понсен – там преди месеци бе публикуван подобен материал. И никакъв отзвук от страна на бронираното с безразличие „гражданско“ общество в България. Така ще бъде,сигурен съм, и сега. Те ни мразят, те ни завиждат, те са такива,онакива и тъй нататък…

А нещата са просто и ясни – пределно добре са написани в статията. Тъжното е, че когато в чужбина разберат, че си българин и веднага бързат да те подминат – „А, мафия…“ Знаете ли какво означава това?

Но в България нещата си вървят така – тихо, кротко, напоително, ала-бала по медиите, по блоговете… А светът напредва, светът се движи. Кой свят, казват нашенците, майната му на тоя свят. Ние си харесваме кочинката, тук можеш да краднеш, да излъжеш, да залееш с киселина, да разкатаеш майката на някого, тук можеш да крадеш, крадеш като луд, но народът е тъп, народът забравя (справка – кой днес се сеща за прословутите царски депутати и министри, дошли преди осем години на бял кон и вместо почтеност донесли толкова мъка и мръсотия на българите…), народът е една овца, която само трябва да се стриже и тъпче… И така си върви, и така ще си върви… Тъжно, но истина, нали?

Костовист: Русия и Европа имат различни подходи към решаване не политическите си и икономически цели. Руските методи не са се променили приципно от времето на вероломното нападение. Променла се е само тактиката - да не е толкова явно, но Русия владее политическата класа на България. Малко са политиците осмелили да се противопоставят на Руската инвазия - и това е Иван Костов, когото българските медии начело с агентите на ДС - Кеворкян, Тошо Тошев, Радосвет и прочие пропагандна артилерия - заливаха с нечистотии, които българския миллет изконсумира, прие ги за чиста момнета - с което прие за легитмни неговите политически опоненти. Европа дава пари като еврофондове, Русия освен пари, изпраща и явления от политическата си същност на Перестройката - терор върху свободата на словото. Ако не вярвате на мене, питайте Румен Петков, който се засили да бие германския журналист Юрген Рот, че и посочи къде - да се бие „през устата“ или нещо такова.

Стамбо: Русофоб ли е Лермонтов?:
ПРОЩАЙ НЕМыТАЯ РОССИЯ,
СТРАНА РАБОВ, СТРАНА ГОСПОД,
И ВЬІ, МУНДИРы ГОЛУБыЕ,
И Ты, ПОКОРНыЙ ИМ НАРОД…

Да обичаш руската култура и да мразиш всички уродливости на руската политика (да се ограничим до днешното състояние), е все едно да обичаш китайската кухня и да мразиш китайския комунизъм. Поне при мен е така. И при други.

Николай Христов: Съгласен съм с написаното във Фигаро и се срамувам, че потомците на Левски, Ботев и Стамболов сме такива мижитурки днес, недостойни за предците си. И аз съм русофоб, ако ще се делим, макар че обичам Русия, така както обичам Германия, Франция, САЩ.

Но мразя Русия на Путин и не искам България да бъде в нейната прегръдка. Уви, с такива русофоби е пълвна и Русия. Вижте този линк.

Русия на Политковская е тази, която обичам. Не виждам защо да не я обичате и вие, които пишете, четете и коментирате този блог.

Костовист: NikiB, ти вече консумираш плодовете на „путинизацията“ на България - ще имаш АЕЦ Белене, която при реална цена 4 милиарда евро България ще заплати 8-10 милиарда, според договорите на Р.Овч.

България цялата е вкопчена (не се сещам по-подходяща дума) от комунистическата Олигархия, Мафия. Цялата държава се владее от тъмни капитали, неизяснени милонери и милиардери, мутри… Политическия живот на България е като футболото ни първенство - няма нищо случайно, всички явления - Атака и Долен Сидеров, Янето от РЗДС, Юруков от Спетема СДС ЕООД, разните омбусмани, съдии, прокурори… Цялата държавност буди само погнуса в достойните европейци.

Заради разбитата съдебна, политическа система, България губи милиони-милиарди заради неусвоени евро-фондове.

Путин вече е в България.

1 коментар:

Анонимен каза...

Западът трябва да е наясно, че Русия запазва своето влияние не само в България, но В ЦЯЛА ИЗТОЧНА ЕВРОПА и след 1989. Разбира се, има страни с традиционно по-силни проруски сантименти като например България, Финландия, Словакия, Гърция, Кипър, Сърбия и Черна гора. Особено в последните две русофилията и панславянството са пуснали най-дълбоки корени. Причините за силното руско влияние на Балканите обаче не бива да се търсят в някакви народопсихологически особености на балканските народи. Известна роля тук играе най-вече благодарността за освобождението от турците, колкото и користно да е било то от страна на Руската империя, както и общата православна религия. Но това не са единствените и не са дори решаващите фактори.

За националния характер на българите можем да спорим, колкото си искаме. Мисля, че българите прекалено се фиксират върху това. Разбира се, всеки народ има някакви по-характерни национални черти и манталитет, но те не се проявяват еднакво у всеки индивид и обикновено не са достатъчни за обясняване на политически феномени. Иначе трябва да приемем например, че най-големите тоталитаристи на света са германците заради Хитлер, грузинците заради Сталин и китайците заради Мао. Хората в тези страни трябва да са „генетически” тоталитаристи, диктатори и идиоти.

Впрочем категориите на русофилията и русофобията на са категории, с които може да се прави политика в XXI век. Политиката не бива да е въпрос на чувства, а да се ръководи от прагматични съображения.

Между другото интересно е, че въпреки „русофилията” България в ключови исторически моменти ПОЛИТИЧЕСКИ НИКОГА НЕ Е БИЛА С РУСИЯ – нито в Първата, нито във Втората световна война, нито по време на Косовската криза 1999.

Каква е обаче е по-дълбокото обяснение за силното руско влияние на Балканите? То е най-вече ГЕОПОЛИТИЧЕСКО. Ето какво казва по въпроса проф. Александър Цанков в своите мемоари (цитирам свободно по памет):

„Малко държави в Европа, може би с изключение на Полша, са имали толкова превратна съдба като България. Сега зад „желязната завеса” тя не е нищо повече от руска Задунайска губерния или в най-добрия случай васална провинция на болшевишка Русия...Заради голямото си стратегическо значение в центъра на Балканския полуостров днес върху България тегне пълната сила на руско-болшевишкото господство. И в миналото, във времената на Османската империя България като централна провинция на на европейска Турция най-много е страдала от гнета на поробителя. България със своята столица София, т.е. антична Сердика, открай време има голямо военно-стратегическо значение и ще го има, докато има войни. С една дума, България е била гръбнакът или по-добре скелетът, който винаги е стоял в центъра на вниманието и грижите на всеки завоевател на Балканския полуостров...Бившият руски външен мининстър Сазонов казва: „Ако има точка на земното кълбо, където се концентрира ревностно руското внимание, където Русия не може да допусне промени, който непосредствено да засягат нейните жизнени интереси, то тази точка е Истанбул. ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА РУСКАТА ДЪРЖАВА НЕ МОЖЕ ДА ЗАВЪРШИ, ПРЕДИ ДА СЕ УСТАНОВИ РУСКОТО ГОСПОДСТВО НАД ПРОЛИВИТЕ.”

Ето защо България, въпреки че не е воювала с Русия във Втората световна война (в Първата, както знаем, е воювала, прадядо ми се е сражавал в Добруджа срещу руснаци, които викали: „Братушки, не стреляйте, мы вас освободили!”, на което българите отговаряли „А какво търсите тогава сега тука?”) до днес изпитва особено силно руско влияние.