Здравейте! Това – На вниманието на колегите и синдикатите от Музикалния театър „Стефан Македонски“ и Софийската филхармония:
Следва да се подредят, систематизират редица факти, случили се през последните години в Министерството на културата, за да се изяснят схеми и механизми в провеждането на национални конкурси, както и участието на конкретни лица, било то като членове на журита или комисии, или пък от ръководството на министерството на културата (от шеф на отдел до министър, включително!).
Налага се впечатлението за участие в журита на едни и същи хора.
Примерно – „екзекуторът“ Александър Йосифов, в продължение на десет години, служи верно на две правителства, участвайки почти 100 процентово (там, където, разбира се, има определен интерес!) във всички конкурсни комисии за музика.
Същевременно, през по-голяма част от същия период той е и Председател на Националния съвет по музика при Министерството на културата, упражняващ абсолютен контрол при вземане на важни стратегически решения.
Дори и в момента, при смяна на правителството и заявената от Борисов воля за промяна, Йосифов е член на борда на Фонд „Култура“ при Министерството на културата – там, където са парите!
Следва изводът – през последното десетилетие, Йосифов – пряко или косвено – е екзекутирал всички национални музикални конкурси и, съответно, е „рязал“ глави или е помилвал, съобразно изказаната към него персонално, сетне, щедра и тлъста икономическа благодарност, под формата на последвали постановки на негови музикално-сценични произведения.
Стефан Цанев, по този повод, в днешния „Труд“ цитира и обсъжда някои цифри; според него „паят“ за Йосифов от всяка подобна „сделка“ е около 40-50 хиляди лева. Това е наистина сериозна сума, ще рекат някои.
Тази сума изобщо не отговаря на истината. Тя касае договорен сбор за Йосифов – само от един музикален театър.
Една Йосифова оперетка, спретната успешно в София, се мултиплицира (поне) в Пловдив, Варна и Бургас. Но също така, може, и в Русе, в Стара Загора… Там (и навсякъде) директорите са ги препитвали джелатите на Йосифов (или самият той!) и са обещали да изказват до десето коляно благодарности, инак, на следния конкурс, Йосифов ще ги натири на дръвника!
Да сборуваме: от една оперетка, при такава обстоятелственост, някое авторче би си докарало за сезон-два не по-малко от 150 000 – 200 000 лева.
А ако Оперетките са, примерно, 3 или 4?
Защото авторчето било продуктивно?
Умножете всичко това – по двата мандата на БеСеПе и НДСВ и бихте имали представа за какви суми би могло да става дума.
Подобни суми, по правило, не отиват „за един човек“. По правило, те се преразпределят. Разбира се, фиксирани правила за това няма. Правилата се менят. (Или – не се менят!)
Менят ги – хора „отгоре“. Примерно – министър. Но по-често – хора, стоящи в страни, но и стояши много по-високо от министъра.
Т.е., случва се, министър да се смени – да дойде нов министър (и ново правителство), а нещата да вървят по старому – където е текло, пак да тече, със същия дебит.
Точно това се случва (или се опитва да се случи, та да се утвърдят старите механизми на „чучура“ от предходното десетилетие) при новия министър на Културата!!
Проведените набързо няколко конкурса за директори на музикални институции, доказват, че „килърът“ е същият, от предишното време.
Защо?
Кому е удобен бившият член на Централния Комитет на БКП – професор Александър Йосифов??? На Рашидов, на Борисов?
Или на непокътнати от „промените“ икономически кланове и съответно, произтичащи трайни икономически интереси?
Министър Рашидов твърди, че двата конкурса (във Филхармонията и Музикалния театър) са правомерно проведени. Естествено, ще твърди само това, инак, вероятно ще накърни по-висши интереси.
А всъщност, трябва да постъпи – много простичко:
– Чуй, Вежди – отстрани „палача“ Йосифов, завинаги! – и го прати на прокурора!
Някой, горе бе казал: страх тресе филхармонията…
Страх тресе държавата… Ако я има!
Написа: Иван Пеев
Следва да се подредят, систематизират редица факти, случили се през последните години в Министерството на културата, за да се изяснят схеми и механизми в провеждането на национални конкурси, както и участието на конкретни лица, било то като членове на журита или комисии, или пък от ръководството на министерството на културата (от шеф на отдел до министър, включително!).
Налага се впечатлението за участие в журита на едни и същи хора.
Примерно – „екзекуторът“ Александър Йосифов, в продължение на десет години, служи верно на две правителства, участвайки почти 100 процентово (там, където, разбира се, има определен интерес!) във всички конкурсни комисии за музика.
Същевременно, през по-голяма част от същия период той е и Председател на Националния съвет по музика при Министерството на културата, упражняващ абсолютен контрол при вземане на важни стратегически решения.
Дори и в момента, при смяна на правителството и заявената от Борисов воля за промяна, Йосифов е член на борда на Фонд „Култура“ при Министерството на културата – там, където са парите!
Следва изводът – през последното десетилетие, Йосифов – пряко или косвено – е екзекутирал всички национални музикални конкурси и, съответно, е „рязал“ глави или е помилвал, съобразно изказаната към него персонално, сетне, щедра и тлъста икономическа благодарност, под формата на последвали постановки на негови музикално-сценични произведения.
Стефан Цанев, по този повод, в днешния „Труд“ цитира и обсъжда някои цифри; според него „паят“ за Йосифов от всяка подобна „сделка“ е около 40-50 хиляди лева. Това е наистина сериозна сума, ще рекат някои.
Тази сума изобщо не отговаря на истината. Тя касае договорен сбор за Йосифов – само от един музикален театър.
Една Йосифова оперетка, спретната успешно в София, се мултиплицира (поне) в Пловдив, Варна и Бургас. Но също така, може, и в Русе, в Стара Загора… Там (и навсякъде) директорите са ги препитвали джелатите на Йосифов (или самият той!) и са обещали да изказват до десето коляно благодарности, инак, на следния конкурс, Йосифов ще ги натири на дръвника!
Да сборуваме: от една оперетка, при такава обстоятелственост, някое авторче би си докарало за сезон-два не по-малко от 150 000 – 200 000 лева.
А ако Оперетките са, примерно, 3 или 4?
Защото авторчето било продуктивно?
Умножете всичко това – по двата мандата на БеСеПе и НДСВ и бихте имали представа за какви суми би могло да става дума.
Подобни суми, по правило, не отиват „за един човек“. По правило, те се преразпределят. Разбира се, фиксирани правила за това няма. Правилата се менят. (Или – не се менят!)
Менят ги – хора „отгоре“. Примерно – министър. Но по-често – хора, стоящи в страни, но и стояши много по-високо от министъра.
Т.е., случва се, министър да се смени – да дойде нов министър (и ново правителство), а нещата да вървят по старому – където е текло, пак да тече, със същия дебит.
Точно това се случва (или се опитва да се случи, та да се утвърдят старите механизми на „чучура“ от предходното десетилетие) при новия министър на Културата!!
Проведените набързо няколко конкурса за директори на музикални институции, доказват, че „килърът“ е същият, от предишното време.
Защо?
Кому е удобен бившият член на Централния Комитет на БКП – професор Александър Йосифов??? На Рашидов, на Борисов?
Или на непокътнати от „промените“ икономически кланове и съответно, произтичащи трайни икономически интереси?
Министър Рашидов твърди, че двата конкурса (във Филхармонията и Музикалния театър) са правомерно проведени. Естествено, ще твърди само това, инак, вероятно ще накърни по-висши интереси.
А всъщност, трябва да постъпи – много простичко:
– Чуй, Вежди – отстрани „палача“ Йосифов, завинаги! – и го прати на прокурора!
Някой, горе бе казал: страх тресе филхармонията…
Страх тресе държавата… Ако я има!
Написа: Иван Пеев
Няма коментари:
Публикуване на коментар