Вчера попаднах на тази книга, която ми се иска непременно да прочета. Вярвам, че и за други хора книгата ще е интересна. Ето кратка справка за новата книга и за нейния автор:Антоний Тодоров (1957) завършва „Международни отношения“ в УНСС (1983), а след това специализира в областта на политическата социология. От 1999 г. е доцент в Нов български университет. През 2009 г. става доктор на политологическите науки. Автор е на „Модерната политическа мисъл“ (НБУ, 2001), „Политическият живот в България 1990–2005“ („Изток-Запад“, 2005), както и на студии и статии, публикувани във Франция, Белгия, Германия, Австрия, България.
„Граждани, партии, избори: България 1879–2009“ е книга за политическото участие на гражданите в българското общество. Усвояването на политиката след Освобождението, гласуването на изборите, формирането на партийните пристрастия – това е само началото на един дълъг политически процес. Избиратели, които подкрепят винаги правителството на власт, граждани, които винаги са в опозиция, както и неинтересуващи се от политиката – такава пъстра амалгама е българското общество, включително до ден днешен.
Комунистическата власт само привидно прекъсва очерталите се модели на политическо поведение отпреди Втората световна война. Демократизацията от последните двадесет години едновременно усилва, но и променя станалите традиционни за българското общество разновидности на политическо поведение. Днешна България има много партии, но намаляващо участие на изборите – книгата търси обяснения за този парадокс.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
2 коментара:
Виждал съм я по книжарниците, сигурно съдържа интересни неща, може в случая да няма значение и изследването да е обективно, но да не се забравя, че Антоний Тодоров е ляв политолог и съветник на Първанов.
Мисля, че не бива да се слага знак на равенство между Първанов и неговите съветници; а за мен лично левите политолози са ми особено интересни, та по тази причина ми се иска да прочета книгата му. Като чета текст, в който са изложени възгледи, които не споделям, това особено много ме импулсира във всеки един смисъл... на базата на различията помежду ни е възможен диалогът, търсенето на истината, съотнасянето на ценности, споровете...
Публикуване на коментар