В блога на Петър Стойков, под публикацията му със заглавие Цинизмът и циниците, както ви е известно, възникна една дискусия, която, както забелязвам тази сутрин, дава нови възможности за вникване в поставените проблеми. Лъчезар П. Томов е написал следната реплика, която провокира интересна и важна насока на дискусията; той пише това:Не знам доколко разбирам от философия, но разбирам от наука и определено мога да твърдя, че философията е фундамент на науките, г-н Грънчаров.
Отвърнах му, и понеже смятам, че поставеният проблем наистина е важен и може би ще е интересно и на други хора да разберат как стоят нещата, та затова публикувам този откъс от дискусията и тук:
Лъчезар, репликата Ви е интересна, поставяте важен проблем, позволете ми да дам и своето мнение:
В някакъв смисъл сте напълно прав в твърдението си, че философията е фундаментът на науките, но това съвсем не означава, че самата философия е наука. Просто е: както изкуството е изкуство, а не философия, религия или наука, както религията е религия, а не наука, изкуство или философия, така и философията е философия, а не наука, изкуство, религия - по същия начин и науката е наука, а не философия, религия, изкуство. Всички те са специфични начини за изразяване на човешкия дух, или, както ги наричам, са "духовни форми". А какви са различията между философия и наука по-специално е интересен въпрос, по който, изглежда, се налага да напиша нещо, понеже, явно, има потребност от даване на такива разяснения. А тук ще ви дам само един пример за това какво се случва с философията, когато тя бъде обявена или провъзгласена за... наука.
Може би ви е известно, че единствената "философия", която се самопровъзгласява за "истинска наука", понеже, представете си, била представила философските идеи в изцяло научна форма, е т.н. марксистка "философия". И знаете ли какво произлиза от това? Произлизат ужасни последици:
1.) Щом вече се е родила "единствено научната" философия, то следователно, вече няма нужда от други философии, ерго, свободата на мисълта е вече забранена;
2.) Щом марксовата философия е решила "веднъж завинаги" всички ония въпроси, над които се е трудила философската мисъл векове наред, то вече няма необходимост и изобщо да се мисли: всички отговори са дадени наготово в марксистките догми и постулати, те просто трябва да се научат наизуст, понеже са нещо като панацея;
3.) Оня, които си позволява да мисли по своему, мигом става "антимарксист", сиреч, "ненаучен философ", "реакционер", "безкрайно вреден" и прочие; такива трябва да бъдат ликвидирани или натикани в концлагери, за да не нарушават спокойствието на немисленето, което се възцарява в момента, в който философията стане наука. Впрочем, в скоби казано, марксизмът даже не е никаква наука, той е просто претенциозна псевдонаука, той също така не е философия, той е някаква вманиачила се и прекомерно жалка с "идеите" си псевдофилософия, квазифилософия, мнима философия. Или, другояче казано, марксизмът не е нищо друго, освен най-пошла догматика, чиито догми нямат нищо общо с възвишеността и светостта на религиозните истини, нямат нищо общо с мъдростта и проницателността на философските идеи, нямат също така нищо общо с тъй богатата човечност, която носи в себе си изкуството, разбира се, накрая, нямат нищо общо и с удивителната стройност и хармония на научните знания.И така нататък, мога още изводи да направя от приемането, че философията е наука, че не е нищо друго освен наука. Ясно е, че в науката съществува единствена и споделяна от всички учени "научна истина", която обаче едва ли може да задоволи всички, понеже изпуска тъкмо най-важните, чисто човешките и духовни аспекти на нещата. Пример: науката за живота носи името "биология". Под "живот" в биологията се разбира, да речем, "процес на обмяна на вещества между човека и природата". Ония, които смятат, че философията е наука, би трябвало да се задоволят с тази дефиниция на живота, т.е. с това мигом бива убит философският въпрос за смисъла на живота, за неговата ценност, изчезва тъкмо човешкото, истински значимото в него. А иначе, когато философията е философия, а не наука, в нея настъпва удивително многообразие от философски идеи, скуката бива прогонена безвъзвратно, философията тогава става обител на такова богатство на мисли и идеи, което никога не може да бъде надценено по отношение на значимостта си за търсещия човек.
В моята дисертация, посветена тъкмо на различията между духовните форми (Тя се нарича "Учението за човека и формите на духа") съм изследвал още преди 25 години тия въпроси и съм прояснил основните им различия. Ще ви кажа тук главното:
Съществуват три чисти и коренни отношения на човека към света и към самия себе си: познавателното, ценностното и практическото. При познавателното, опиращо се на активността на ума, разсъдака, интелекта, човек се опитва да постигне обекта такъв, какъвто е той сам по себе си, "обективно", без отношение към човека и човешките нужди. Ценностното (представено от чувствата) ни дава разбиране за това какъв е този предмет не сам по себе си, а за човека, т.е. субективно, при него се постига смисъла, човешката значимост, ценността на нещата. При практическото става синтез на добитото чрез дейността на ума и чувствата съдържание, постига се синтез на знание и ценност, и на тази основа човек формира представи за това какво трябва да бъде, т.е. как да се променят нещата, за да станат по-близки на човека.
Науката е израз на чистото познавателно отношение - и на нищо повече от това. Докато философията, изкуството и религията се опират и изхождат и от познавателното, и от ценностното, и от практическото човешко отношение, като между тях също има значими различия, които обаче в случая не са предмет на разговора. И какво излиза? Според казаното излиза, формално погледнато, че философията е само на една трета (1/3) наука, понеже в нея освен познавателен аспект има още два аспекта, ценностния и практическия. Благодарение на тях философските идеи са нещо многосмислено, те не могат да се сравняват със знанията, които ни дават науките. Философията борави с идеи, а не със знания. Философията като философия чрез своето многообразие от идеи е в състояние мощно да влияе на науката, също така на изкуството и на религията.
За жалост в последните няколко века науката стана доминанта на съвременното съзнание, което доведе до невиждан разцвет на науката, техниката и технологията, ала този процес си има и обратна страна: модерният човек (в масовия случай) обърна гръб на духовното, на чисто човешките измерения на съществуващото, поради което сякаш беше загубен смисъла, ценностните и духовните ориентири на смисления, на пълноценния човешки живот.
Ето, да речем, нашият любезен домакин Петър Стойков е типичен представител на поколението, за което науката е панацея, поколението, което гледа на света единствено през някакви "научни очила", да не кажа през някакви "конски капаци", по популярния нашенски израз. Поради което Петър се чувства длъжен постоянно да се бори с "глупости" като философските идеи, религиозните ценности и прочие, които не се вместват и няма как да се вместят в едноизмерната парадигма на науката.
Спирам дотук, разговорът ми е интересен, ако има други въпроси и коментари, смятам, че има смисъл да го продължим.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
2 коментара:
Е, това наистина повдига много и фундаментални въпроси, които е невъзможно да бъдат изчерпани с няколко думи, още повече че между самите философи не цари единодушие в това отношение. Според някои „антиметафизични” течения, например ранния Витгенщайн и логическите позитивисти философията наистина трябва да е един вид наука, т.е. нейните изказвания трябва да са емпирично проверяеми. В противен случай те може и да са истинни, но остават ”метафизични”. Това стеснява, разбира се, неимоверно кръга на философията и тя действително се превръща в един вид наука. Самият Витгенщайн пише, че за онова, за което не може да се говори - т.е. метафизиката, трябва да се мълчи. Само че някой (физикът Шрьодингер?) беше казал иронично и дълбокомислено, че, да, така е, но само за него си струва да се говори.
Късният Витгенщайн отива още по-далече и е на мнение, че философски проблеми въобще не съществуват, всичко опира да анализ на езика и тогава проблемите изчезват. Излиза, че философията е предмет без съдържание. Интересно тогава за какво изобщо да се занимаваме с философия?
Според друго схващане някога – в древна Гърция - всичко е било философия и постепенно науките са се отделяли от философията и са ставали самостоятелни емпирични дисциплини.
Антиметафизиците имат право дотолкова, доколкото някои философи наистина се впускат в лишени от всякаква емпирична база спекулации. От друга страна философия без метафизични спекулации също не е философия. Само че тези спекулации трябва да са рационално обуздани, а не напълно свободни творения на фантазията. Фактите са важни за философията, но те не я изчерпват. Показателно е, че дори съвременната „аналитична” философия разглежда вече и въпроси, които допреди 50 години щяха да бъдат обявени за „безсмислени”.
Мисля че съм на 100% съгласен с мнението на автора. Ще съм кратък, като илюстрирам мнението си с кратък анекдот:
Защо крокодила е по-дълъг отколкото зелен? Защото отгоре е дълъг и зелен, отляво е дълъг и зелен, отдясно е дълъг и зелен, но отдолу е само дълъг!
Така философията е само 1/3 наука, а философът Ангел Грънчаров е 1/3 философ, 1/3 Ангел и 1/3 Грънчаров.
Публикуване на коментар