Във връзка с поставените в една дискусия важни теми и проблеми, за които можете да добиете известна представа от публикациите Човешката потребност от Бог е непреодолима и Защо философията не е наука, и защо науката не е панацея - и не заслужава да бъде прекомерно превъзнасяна се сетих за нещо, което ми се струва, че трябва да се знае и ясно съзнава от всеки образован човек. И което е непростимо да не го съзнава оня човек, който освен образован е и мислещ. Ето за какво става дума:Какво е да си образован човек без потребност от философия?
Кант нарича това състояние "циклопска ученост", понеже й липсва едно око, окото на философията. Знайно е, че циклопът е еднооко чудовище. Става дума за учените хора, които имат някакви познания, но смятат философията за излишна. Такива учени може много да знаят, но тяхното знание е плитко, понеже знанията им не могат да се интегрират в една цялостна картина на съществуващото, за която задача философията е незаменима с нищо друго.
Такива хора, според нашия популярен израз, са нещо като "кон с капаци". От подобна неблагоприятна участ могат да се предпазят ония учени, които изпитват все пак някакъв респект пред философията, които са успели да съхранят в себе си известна философска нагласа - която единствена може да ги предпази от това да станат претенциозни и самонадеяни "еднооки чудовища".
А ето и една мисъл в тази връзка на Георг Хегел, който на едно място пише следното:
Образованият народ без философията наподобява храм, общо взето, разнообразно украсен, но без светиня.
"Без светиня" е израз, който едва ли се разбира, затова ще вметна някои разяснения. Храмът е Божи дом и в този смисъл някак си е обитаван от Бога: това е светинята. То не е просто Храмът да е осветен, а да е обитаван от Духа на Бога, т.е. да въздейства на човешките души така, че те да биват обземани от някакъв свещен трепет. Трепет, който се дължи на това, че самият Бог сякаш е "ето тук", "до теб", "около теб", пък и "вътре в теб самия". Истински вярващият човек може да почувства с цялата си душа и сърце това присъствие на Бога, и то дори не само в храма, понеже, всъщност, целият Божи свят, Божието творение, е голям Божи храм, е обитаван от Бога, носи в себе си Божието присъствие, печата на Божията сила и прочие.
Разбира се, има слепи за тия неща хора, и те съвсем не са малцина. Те гледат на света през призмата на науката и по този начин унищожават цялото му Божие очарование и святост. Такъв човек в храма не чувства нищо друго освен отегченост. Жалка картинка. Такъв човек сякаш е неспособен за духовен живот. Такива са осакатените - или самоосакатилите се - за духовното хора...
Това исках да кажа. Понеже наближава Великден, не е зле всеки да се опита да пренастрои на душата си на една по-друга вълна, различна от тази, която свързваме с дребнавостите и глупавите грижи на всекидневието. Философията, автентичната философия може много да ни помогне в тази насока - и да спомогне за духовното прераждане - а за мнозина души и за духовното раждане - на човеците.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
4 коментара:
т.е. измислил си някаква духовна реалност и който не я вижда е циклоп
е, аз пък днес си измислих една смуковна реалност. не можеш да докажеш, че не съществува. и си циклоп, ако не вярваш в нея. а да те видя сега...
Тя, духовната реалност, не е "моя" или "твоя", както и истината не е и не може да бъде нечия, тя е на всички; и духовната реалност, и истината, са на абсолютно всички и важат за всички, просто се иска "сетиво" за тях, а дали го имаш, дали го упражняваш, дали не си го оставил да атрофира вече си е твоя съвсем лична работа.
А разликата между чисто субективните фантастики и ценностите от духовен порядък изобщо не се налага да бъде доказвана: очевидното за оня, който има сетиво за истината и за духовните неща, си е очевидно и друго не може да бъде; както за теб е очевидна някаква нещастна "смуковна" или "минетчийска", ако използваме френския термин, "реалност" :-) Всеки вярва в онова, което е, което прави и което отговаря на същността му...
духовната реалност е очевидна и няма нужда да бъде доказвана?
смуковната реалност също е очевидна, за всеки който има сетивата да я види. това че ти си смуковно осакатен и не я виждаш, е жалко, наистина...
Жалко е според теб, а според мен изобщо не е жалко че не ме вълнува "смуковната" ти реалност; дръж си я за себе си. Както и имащите сетиво за духовното си го държат при себе си. Това, че разговаряме, че другият има друга гледна точка и други ценности е просто "сверяване на часовниците"; ето аз, примерно, открих, че ти вярваш в някаква "смуковна" реалност, че тя за теб е "кауза прима" на всичко останало, което, разбира се, си е изцяло твоя работа...
Все пак е интересно човек да се оглежда, та да съзре в какво вярват хората около него, сиреч, какви са те. Човек е такъв или друг, човек е някакъв според това, в което вярва...
Публикуване на коментар