Сълзлива носталгия по дивотиите на соца: подробен списък на "най-хубавите", на "липсващите" ни неща от онуй паметно време

В колективния, както разбирам, блог "Как не се...", списван, както разбирам, от моите политически приятели, младите социалисти, някой е излял сърцето си в прочувствено писание, наречено директно "Носталгия по соца". Прочетете този текст, струва си. Ето малък откъс, в който може да се почувства есенцията му:

Няма как - и аз изпитвам лека носталгия по социалистическия режим в България преди 1989г. Малък съм, но го помня - имаше своите достойнства, имаше си и своите недостатъци. Но ако трябва да оценя реално - определено тогавашните достойнства бяха много повече от сегашните. Някак си при мен "дребните неща" надделяват пред "едрите". Може би други хора мислят по различен начин.

И такива работи все от този сорт е писала тая чувствителна носталгична душа. А също ни препоръчва да прочетем едно още по-претенциоцно писание от същия обаче сорт, наречено Струва си да се прочете до края, което изобилства с тъпизми, в които се описват "хубавите, незабравимите неща на соца" от рода на:

● Да пишеш писма на руско другарче.
● Да идеш на градска баня.
● ”На ти две лукчета, че нямам да ти върна.”
● Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца. (Де ги тия шоколадови яйца при соца бе, таваришчи?! Аз що съм ги забравил?!)
● Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче… (тук вече и аз не издържах, разплаках се като си спомних особено незабравимата "Мурзилка", ох, сърцето ми се разкъса в тоя момент! А за "Септемврийче" да не говорим!)
● Да се вълнуваш, когато “пуснат” нещо в магазина. (Ех, идилия, идилия! Какви времена бяха тогава само: когато ни "пускаха" веднъж в седмицата маслини, кремвирши, салам "кучешка наслада"; ще си порева още малко, че не мога да сподавя силната емоция!)
● Да сменяш ремъка на касетофона. (Ъхъ-ъхъ-ъхъ-ъхъ, майко мила, ех, палачи сърце, не спирай! Отплачи се донасита!)
● Да гледаш на черно-бял телевизор “Студио Х” всяка събота след 23.30 часа. (Боже, какви романтични времена бяха тогава?! Ами да гледаш всяка вечер руски филми, Божичко, защо ли е забравил точно тях?! Май съзирам зловещ империалистически заговор, някои искат да осквернят социалистическата идилия?!
● Да участваш в Ленински съботник. (Признавам си, на мен най-много ми липсват ленинските съботници! Какъв кошмар е съботата без съботници! Като мухи без глави се въртим на дивана всяка събота, а с какви романтични емоции ни даряваше ленинския съботник! Ще си порева още малко, белким събера още сълзи, щото ми изтекоха очите още!)
● Да гледаш в неделя сутрин “Бързи, смели, сръчни”. (Рев и сополи; ред сополи, ред сълзи!)
● Да си мечтаеш за “ходеща кукла” от СССР. (Ех, мечти, мечти! Ех, душа мая!)
А ето това вече троши всички мивки и дори целата канализация за фекалии; сега разбирам, че носталгикът, дето ме разрева, бил носталгичка, предполагам, светлокоса:
● Майка ти да донесе огромен чувал със соц дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа.
● Да ходиш на училище от 07.00 ч., за да участваш в задължителната физ. зарядка. (Физзарядката си я биваше де! Само че от нея повече обичах маршируването за 9-ти септември! То особено много ми липсва, затуй ще си порева още малко, пък макар и без сълзи вече: изцедих де що сълза имаше у мен, ала сополи още имам!)
● Да имаш политически изпит за влизане във ВУЗ. (Това е голема загуба, че днешните кандидат-студенти немат политически изпити! Те затуй ке пропадне държавицата ни!)

И тъй нататък, сърцераздирателна картинка е описана там, само дето немах сила да я прочета докрая въпреки заглавието. Само диагонално мернах, че после има един поменик за лошите страни на днешния живот, които могат и да се предположат кви са, затуй нема да се спирам по-подробно.

И вдъхновен от тия мивкоразбивающие емоции, немаше как да не напиша следните думи и в двата блога:

Много мъка има на този свят, Боже! Много! За малко да ми се скъса сърцето от тъжните думи, които е наредил авторът. И как хубаво го е казал: "Тогава поне имах малките неща". Малките неща - салам "кучешко наслаждение", цигари "Стюардеса" и пр. - са много по-важни от "едрите", от някаква си там свобода, демокрация и пр. Сърцето ми се преобърна при тия правдиви думи! :-) Благодаря много за емоцията, с която ме дарихте, приятели! :-)

Та това е. Казват, че идиотизмът не ходел по гората, а по хората. Или простотията беше, не помня. Май имат право. Има и доказателства в туй отношение:

Не мога да простя на комунистите две неща. Първото е, че водиха безумна икономическа политика, която съсипа макроикономиката. Второто е, че изпуснаха режима и смениха системата...

Това е написано най-отдолу, като рефрен на една отминала епоха. Който къса сърцата на комуноидното стадо около нас. Както и да е де: сега разбрахте ли защо в страна, в която идиотите са изглежда доста солидна част от природонаселението, не може да има някакъв особен прогрес?!

Но се питам и нещо друго: А дали пък написаното от тия бледокоси дами не е пародия, а аз да им се вързах? Не вервам да има чак такива ненормалници (-чки). Не знам, но май са сериозни, май си верват: ама знае ли човек? Да, същинска лудница е днешна България! Да пази Господ, кой знае какво ни чака с толкова неспасяемо болни хора наоколо...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo