Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

събота, 10 април 2010 г.

Моят отговор на въпроса "Какво означава да си европеец?"

Ето поне няколко мои статии, в които става дума за европейското - и, по косвен начин, за това какво е да си европеец: примерно Душата на Европа, Моето лично пътуване към Европа, Въведение в проблема за ценностната идентичност на личността, За жалост у нас много хора даже изобщо не могат да различават лъжа от истина, Чужди или близки на "масовия българин" са европейските ценности?, Коя е българската мечта?, Поразително, но и съвсем показателно единомислие с… папата, Моите причини да обичам Европа. А пък за българската идентичност, съотнесена с европейската, съм писал цяла една книга, която се нарича БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), излязла от печат преди три години. Всички ония "частички" истина за европейското и европейците, които са пръснати из моите текстове, трябва обаче да бъдат обединени в една по-цялостна идея. Която да е пряк отговор на въпроса Какво означава да си европеец? Развам се, че и други поставиха този въпрос, което е свидетелство за неговата назрялост. И ето, почвам да пиша за това как аз виждам нещата.

Какво означава да си европеец? Така поставен, този въпрос ни отпраща към нещо, което силно засяга отговарящия, оня, които има намерение да му отговори, а именно, по този начин: а ти самият европеец ли си? Понеже, разбира се, само европеец може да изрази съзнанието си за това какво е европейското. Или пък съвсем не може автентичния европеец да изрази същината на европейското - и то тъкмо защото съзнанието му е разтворено в него?

Ето че се доближихме до някои твърде сложни идентификации. За да се открои европейското в неговата различност и специфичност, то трябва да бъде сравнявано с категории - или с реалности - които са съотносими с него. Коя реалност може да е съотносима с европейското? Ами тази: американското, да речем. Или азиатското. Или африканското. Добре де, но кой може да претендира, че така добре познава американското, азиатското и прочие, че да може да ги съпостави с европейското, та да може при една такава грандиозна идентификация да се открои тъкмо търсеното европейско - в цялата негова различност, специфичност, уникалност?!

Има и още нещо, което още повече затруднява: ами този, който, да предположим, дръзне да осъществява тия "междуконтинентални" - а те по-скоро са междукултурни и дори междупарадигмални! - идентификации, самият той какъв е, какъв трябва да бъде: европеец, американец, азиатец? Понеже това как американецът гледа на европейското съвсем не означава, че в гледането му се откроява европейското в неговата същностна определеност. Ясно е, че в очите на американеца има една изкривена, пречупена през американското, представа за европейското, която съвсем не ни върши работа в случая - или поне не ни помага толкова, колкото бихме се надявали. Същото може да се каже и за това как азиатецът, като представител на една съвсем друга култура, гледа на европейското и на европейците. Трябва много да се разговаря, и то с представители на другите култури, за това какво представляват те самите, какво представляваме ние в техните и в собствените си очи, та да започнат да се открояват в тия разговори специфично европейските качества, черти, характеристики. С други думи казано: необходим ни е за тази цел един междукултурен диалог. Друг път за постигане на истината в това отношение няма.

Ето че още в самото начало опряхме до непреодолима трудност - за да довършим разсъждението си. Запитахме се какво е европейското, какво е да си европеец, и се оказа, че трудно можем да постигнем нещо определено и категорично, поради упоменатите трудности. Това как ние, европейците, сами себе си възприемаме, може да е една отправна точка - нямаме друг избор! - ала то не може да ни даде автентичната истина за европейското и европейците в нейната същностна определеност, в нейната автентичност, в нейната пълнота. Истината за нас самите - неслучайно тъкмо това е най-трудно постижимото...

Но да погледнем от друг ъгъл цялата тази работа. Ние, българите, сме европейци. Следва да сме европейци. Макар че има някои българи, които противопоставят българското на европейското. Въпреки че би следвало българското и европейското, независимо от различията помежду им, да влизат в една прекрасна хармония. Все пак тук, от нашите земи, от Балканите, от Тракия и Елада, е тръгнала културната история на Европа. Даже името си Европа дължи на на назоваването й от тукашни, от "наши" хора. Значи има една друга възможност: към открояване на европейското да се тръгне чрез съпоставянето на национално-специфичното, а на тази база да се обособява онова, което прави причастни едни на други, да речем, гърците, българите, немците, англичаните, французите, испанците. Сиреч, общото, онова, което сродява българи, немци, англичани, гърци и пр., тъкмо то е европейското, а пък да си европеец означава в теб, в твоята същност, наред с национално-особеното, да проблясва и общото, европейското, онова, което ни сродява в една голяма човешка общност, наречена "Европа". Мисля, че този е пътят. За да разберем какво е да си европеец означава най-напред да разберем какво е да си българин, грък, англичанин и прочие, и на базата на тия неизбежни междунационални идентификации ще проблесне онова, което ни сродява всички нас, европейските народи, в една голяма човешка и културна общност, наречена "Европа". Този път не е лек, но за сметка на това е единствено плодоносния.

Ето че задачата ни почна да се прояснява и дори облекчава. Трябва да търсим онова, което ни сродява всички нас, европейците, именно българите, гърците, англичаните, шведите, испанците, дори също така и ония народи, които са по границите на Европа, като турците, примерно. Защото след като едни народи векове наред са се намирали в такова близко общуване, няма как да не са възприели ония общи черти, които ги правят едно, пък макар и толкова разнолико цяло. Случаят с Турция и турците е особено показателен: векове наред, и то в последните векове, Турция е влияела на Европа - и е била, безспорно, повлияна от европейското. Получила се е една симбиоза, по същия начин, по който и българите (пра-българите), като са се настанили в земите на Европа, силно са били повлияни и сами са повлияли на тогавашните, пък и на сегашните европейци.

Става дума за културни влияния, които са продължили векове, и които, точно затова, не могат да се отхвърлят с лека ръка. Ето че като разсъждаваме в тази насока ще разберем какво турците са дали на Европа, същото е положението и с безспорното влияние на Русия върху Европа; впрочем, а Русия европейска страна ли е? Формално да, а в същностно отношение сякаш не. Руското в някакъв смисъл е и опозиция на европейското - въпреки формалната си близост. Същото може да се рече и за турското. Неслучайно обръщам такова внимание на тези отношения. Те са "гранични" отношения, които ни дават шанса да откроим европейското в неговата автентичност и самобитност. Ето защо и Турция, и Русия, са незаобиколим фактор, който непременно трябва да се отчита - в опитите да бъде откроено европейското в неговата същност, истина, пълнота. (Прочети ДОКРАЯ >>>>)


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Няма коментари: