Блогърът Б.Юруков е написал текст под заглавието 8 неща, които правят един човек европеец, който навежда на много мисли. Качествата, които той предлага, са:
1. Спазване и познаване на законите на всяка страна-членка;
2. Уважение към различията на всеки народ;
3. Уважение на правото на всеки малък народ на глас;
4. Познаване на европейската история;
5. Познаване и интерес към политическите процеси;
6. Поне два чужди езика;
7. Посещаване на поне четири страни-членки;
8. Европейска идентичност наравно или пред националната.
Разбира се, предложенията му са спорни. Имам чувството, че, поставяйки си хубав въпрос, е рухнал под неговата тежест, и за да замаже впечатлението, че не може да отговори на въпроса си, е предложил онова, което му е хрумнало, само и само да има нещо. Така обаче не бива да се отговаря на сериозни, на значими въпроси; така не бива да се отговаря на незначителните въпроси, а какво пък остава за значимите.
По тази причина написах в блога му следния кратък коментар:
Независимо от недостатъчната обоснованост и за създаващото се впечатление за произволност и случайност на предложените "европейски качества", или качества, правещи европееца европеец, публикацията така или иначе е ценна с това, че насочва към един значим въпрос: Какво е да си европеец? Писал съм много по тая тема, но тия дни ще гледам да намеря време за да напиша нещо, в което да обобщя най-съществените моменти. В този смисъл съм благодарен на г-н Юруков за това, че ме подсети да свърша тая работа :-)
Пиша тези неща само и само за да не забравя за тази работа. Разбира се, ще съм благодарен на всеки, който се включи в една дискусия по така предложената тема: та заедно да открием и да формулираме по най-убедителен начин търсените "европейски качества". Да, по-добре е да се обяви дискусия на тема Какво е да си европеец?, ето, обявявам я. А пък аз ще участвам най-активно в нея.
Ако изобщо се зароди такава дискусия де. Понеже съм забелязал, че у нас колкото по-важен въпрос се постави някъде за дискутиране, толкова по-малко хора се включват в дискусията; за най-важните въпроси, разбира се, почти никой не желае да дискутира. Но да опитаме, нищо не ни пречи да опитваме да мислим тъкмо за важното, за истински важното особено. Щото много хора си мислят, че нещо е важно, а то едва ли е такова.
1. Спазване и познаване на законите на всяка страна-членка;
2. Уважение към различията на всеки народ;
3. Уважение на правото на всеки малък народ на глас;
4. Познаване на европейската история;
5. Познаване и интерес към политическите процеси;
6. Поне два чужди езика;
7. Посещаване на поне четири страни-членки;
8. Европейска идентичност наравно или пред националната.
Разбира се, предложенията му са спорни. Имам чувството, че, поставяйки си хубав въпрос, е рухнал под неговата тежест, и за да замаже впечатлението, че не може да отговори на въпроса си, е предложил онова, което му е хрумнало, само и само да има нещо. Така обаче не бива да се отговаря на сериозни, на значими въпроси; така не бива да се отговаря на незначителните въпроси, а какво пък остава за значимите.
По тази причина написах в блога му следния кратък коментар:
Независимо от недостатъчната обоснованост и за създаващото се впечатление за произволност и случайност на предложените "европейски качества", или качества, правещи европееца европеец, публикацията така или иначе е ценна с това, че насочва към един значим въпрос: Какво е да си европеец? Писал съм много по тая тема, но тия дни ще гледам да намеря време за да напиша нещо, в което да обобщя най-съществените моменти. В този смисъл съм благодарен на г-н Юруков за това, че ме подсети да свърша тая работа :-)
Пиша тези неща само и само за да не забравя за тази работа. Разбира се, ще съм благодарен на всеки, който се включи в една дискусия по така предложената тема: та заедно да открием и да формулираме по най-убедителен начин търсените "европейски качества". Да, по-добре е да се обяви дискусия на тема Какво е да си европеец?, ето, обявявам я. А пък аз ще участвам най-активно в нея.
Ако изобщо се зароди такава дискусия де. Понеже съм забелязал, че у нас колкото по-важен въпрос се постави някъде за дискутиране, толкова по-малко хора се включват в дискусията; за най-важните въпроси, разбира се, почти никой не желае да дискутира. Но да опитаме, нищо не ни пречи да опитваме да мислим тъкмо за важното, за истински важното особено. Щото много хора си мислят, че нещо е важно, а то едва ли е такова.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!
(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
1 коментар:
Една дискусия за европейските качества и в най-широк план европейската идентичност би била много интересна и полезна, но темата е необятна. Предложените критерии са добронамерени, но абсурдни. Ако се приложат стриктно, в Европа почти няма да останат европейци. Грубо казано, европейската идентичност се основава най-вече върху:
- класическото гръко-римско наследство – философия, рационалност, право
- християнството - католицизъм, простестантсво И ПРАВОСЛАВИЕ
- достойнството на човека като индивид и личност
- ценности като свобода, отговорност, справедливост
- човешките и граждански права
- демокрацията и т.н.
Трябва да прознаем обаче, че засега не съществува единна европейска идентичност. Американците при цялата им разнородност се идентифицират по-силно с Америка, отколкото европейците с Европа. Също така става ясно, че страни като Турция при цялото ми уважение и добри чувства нямат място в ЕС. И - разбира се!! - българите са си европейци, откъдето и както и да ги погледнем.
Публикуване на коментар