Лявото "мислене" изглежда съдържа в себе си някаква генетическа обремененост към недъгавост и негодност. Отдавна смятам така, и имам безчет случаи, с които съм се сблъскал в некъсия си живот, потвърждаващи една такава основателна констатация. Ето още едно доказателство в тази насока.Моят любим ляв политолог е Илия Марков, естествено. Тази сутрин забелязвам, че е написал кратък, но за сметка на това съдържателен критичен анализ на книгата на Евгени Дайнов "Моделът "Станишев" – ПУТИНИЗАЦИЯТА на България". Още в самото начало младият политолог пише едно-две изречения, които възбудиха моя инстинкт на анализатор; ето за какво става дума:
Без бой си признавам, че подходих много скептично настроен към тази книга. Независимо от скептицизма си обаче, аз съм от хората, които смятат, че трябва да се интересуват от всички гледни точки – дори от тези, които потенциално не приемат.
Няма начин, наложи се да реагирам поне на тия думи; понеже онова, което следва в неговия анализ или "рецензия", просто илюстрира как младежът, разбира се, отхвърля анализите на Дайнов като "несериозни", а са "несериозни", понеже той още преди това, именно "потенциално", си знаел, че не може да ги оцени иначе; и, какво чудо, наистина се оказало, че текстовете на неляво мислещия не му харесали! Ето какъв коментар написах там, и го слагам и тук, за да не би ядосаният Марков, който отдавна изпитва към мен най-топли чувства, да не вземе да го изтрие в блога си:
"Потенциално" да не приемаш някоя гледна точка, сиреч априори да я отхвърляш, означава, че отхвърляш нещо, с което не си запознат; така навремето, в ерата на социализмо-комунизма у нас, разни професори по комунизъм най-красноречиво отхвърляха книги, които съвсем не бяха чели - и даже не са имали намерение да прочетат. :-)
"Потенциалното отхвърляне" на онова, с което не си съгласен, е признак за догматизъм: само онова, което ние смятаме, е вярно, всичко друго, различно от нашата (лява) вяра, "е погрешно". Подобна нагласа говори и за неизживяно сектанство; най-добронамерено ти казвам, че човек, който иска да се занимава с политология, ако не отхвърли поривите към догматизъм и сектантство у себе си, няма да стигне далеч в науката (щото политология, доколкото разбирам, е "наука за политиката", а някакво ляво суеверие).Бисер ще си остане в това отношение фразата на един марксисто-социалист, който на едно място патетично се беше провикнал "... И отхвърлям категорично гледището на тая пачавра на имериалистите Сантаяна!"; той, милият, си мислел, че американският философ Сантаяна няма начин да не е жена, понеже изхождал от името му, а именно, превеждал си името "Сантаяна" като "Санта Яна" :-)
Естествено, той даже на знаел и първото име на Сантаяна, именно Джордж... а какво остава пък да е чел книгите му, които така словоохотно отричал?!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар