Пред мен са два документа: ЗАКОН за развитието на академичния състав в Република България и Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. Загубих си снощи няколко часа да се запозная с написаното в тях, търсейки под лупа новите неща, "реформаторските идеи", предпоставките за очаквания поврат в тия сфери. Открих, че заложените в двата закона новости няма да доведат до очаквания поврат към добро, напротив, ще усложнят ситуацията.Да се вземат механично положения и норми от страни, с друг, коренно различен манталитет и с други традиции, и да се "присаждат" у нас може да доведе до извращаването, и то тотално, на духа и характера на самата идея; тоест, можем да очакваме резултати, диаметрално противоположни на очакваните. Говоря за предложения нов начин за "придобиване" на научни степени, а също и за заемането на нови академични длъжности. "Побългаряването" и на най-напредничавото, пък и на онова, което работи перфектно в други страни, ще влоши крайно неблагоприятната ситуация. Под "побългаряване" разбирам пречупването през призмата на господстващите у нас съзнание и манталитет на иначе добре работещи норми и механизми, т.е. изтълкуването им в смисъл, противоположен на автентичния. Тоест, всичко може да бъде изопачено до неузнаваемост, понеже у нас липсват необходимите за действието на тия норми условия: съответно ниво на академично съзнание, липсва научна общност в истинския смисъл на тази дума, липсват ценностите и духа на автентичния академизъм, а всичко е псевдо, всичко е извратено, обезценено, изопачено, побългарено, всичко, още по-точно казано, е комуноидизирано. От тази гледна точка аз лично не си представям как някога изобщо може да бъде постигнат някакъв поврат към по-добро. Трябва да се случи нещо екстремно, примерно, да паднат камъни от небето, които да улучат нашите "академии", и то по-скоро не самите академии, ами ръководните им академични състави, та да се отървем някак от тая напаст - и да започнем на чисто, на празно място. Това обаче е фантастика.
Още нещичко ме мъчи и искам да кажа в тази връзка. Дайте да поразсъждаваме. Дайте да си представим какво представляват тия малки "научни общности", каквито представляват нашите днешни университети. Дайте да се запитаме какво, собствено, е "научното" в тях? Има ли изобщо самоотвержени жреци на науката, или имаме някакви партийно назначени от "време оно" бюрократи, нямащи никакво отношение към науката, или по-скоро изпълнени с презрение към автентичната наука и към автентичните учени? Нима не съзнавате, че ние фактически имаме някакви капсулирани, провинциални по дух структури, лишени от здрави ценности, в които същуствуват злотворни отношения на завист, клиентелизъм и скука, които се самоизяждат в безполезни борби за пари, заплати, власт, постове, за правото на безпроблемно вегетиране в сфера, към която те нямат абсолютно никакво отношение, сиреч, заели са неполагащи им се места, които с всички сили бранят, и то тъкмо от ония, които са призвани за наука? У нас по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото самоотвержен и идеалистично настроен труженик на автентичната наука да успее да влезе и да се утвърди в тия т.н. "академични общности". Ако има такива, те са същинско чудо и са незначителни изключения, потвърждаващи правилото. Та такъв самоотвержен труженик на автентичната наука и на автентичния академизъм ще бъде изяден с парцалите от тая жадна за постове, пари, титли и прочие академична напаст, на която последна грижа й е науката, академичността, ценностите на знанието и т.н. - ще бъде изяден и с кокалите си само ако припари до тяхната общност и със самото това застраши презрения им покой, отвратителното им статукво. Добре де, може ли изобщо в такава ситуация нещо ново и потребно да бъде изменено, и то така, че да проработи, да доведе до желаните резултати?
Има един пункт, по който единодушно се мълчи, който е взривоопасен, и по който нито една "реформаторска власт" не смее да пипне, щото ако пипне там, ще настъпи вселенски катаклизъм и нищо чудно и галактиките да изчезнат в открилата се черна дупка. Ето го решаващия всичко момент, изваждам го както е в самия закон: "Всички права, като заплащане, предимство при участие в конкурси и други, свързани с научните степени и научните звания, придобити при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) се запазват.". Всички до сега вихрещи се из нашите академии "научни жреци" от байтодорово време, които само те си знаят как са се докопали, с нокти и лакти, до заветните непроветриви местенца из академиите, си остават непобутнати, а именно те са носителите на оня злотворен дух на застой и гниене, без промяната на който абсолютно нищо не може да се промени. Тая напаст ще изтълкува всяко нововъведение в своя полза, ще го изопачи така, че даже и създателите му няма да го познаят. Докато тая напаст, която при това се и самовъзпроизвежда, не бъде изгонена позорно от местата в науката и академиите, които е узурпирала в нарушение на всички принципи на морала още в комунистическо време, накаква промяна към добро не може да има, напротив, нещата ще се влошават. Тоест, ще си останем с това, което сме, а именно, да нямаме наука, а да имаме пародия на наука, да се преструваме, че и ний уж имаме наука. А ний си имаме не наука, а нáука, най-първокласна тодорживкова нáука. Между наука и нАука (нáука) няма нищо общо, подобието между тях е подвеждащо.Разбира се, че тази господстваща самозванска напаст, която не дава в институтите и академиите на покълнат и най-малки кълнове на пълноценен научен и академичен живот, ще изтълкува новия закон изцяло в своя полза. И ще го изврати така, че тежко и горко на българската нáука кажи-речи за столетия напред. Играе си с огъня тоя министър, ще предизвика злите сили, и ще стане пишман в един момент, че е хвърлил камът в токлова застоялото "академично" блато. Ще се радвижат заспалите чудовища и ще стане страшно. Какво ще стане ли? Ще ви кажа.
Първо, всички сега разпореждащи се в катедрите и институтите "вечно управляющи" от байтодорово време та досега ментори ще почнат да си произвеждат доктори така, че майка ще почне да жали, да реве и да вие даже. Разбира се, че най-напред ще произведат в доктори своите некадърни синове и щерки, а после и цялата си рода. В един момент всеки, които може да плати, ще стане доктор - по която си хареса наука, "предметна област" и в академия по избор. Нищо чудно и Азис в тая обстановка да стане доктор и професор по чалгопеене; изобщо няма да се учудя, помнете ми думата, че точно това ще стане. Партиите пък, които си имат свои хора из съответните академии, ще си произведат в доктори целия си ръководен кадър плюс жените и любовниците на тоя кадър. Разбира се, старата блудница БСП ще бъде начело на тия извращения, както винаги си е било. Досега цялата тромава бюрократична система за произвеждане на "кандидати на нáуките" и на доктори, с ВАК и със специализираните научни съвети все пак слагаше нянакви бариери пред апетитите, а сега вече няма да има никакви бариери. Майка ни жална какво ще стане, не ми се мисли даже. Горките младежи, горките студенти, горката българска наука, дойде момента тая напаст да разтерзае всичко по пътя си! А тя е лакома и всеядна, и няма никакви скрупули, неслучайно има такива бляскави учители по наглост и безсрамие: другарите, слезли някога от кошарите из планините, имам предвид "народните партизани", таваришчит-комунисти, а пък после настанили където са си харесали - в нáука, в академии, в армия, в икономика, навсякъде; нищо не са оставили ей-така, без да го осквернят, опошлят, изкористят, извратят, изопачат.
Предвижданията ми са лоши, очакванията ми са, че към добро скоро няма да тръгнем, а злотворните тенденции, на които бяхме жертва досега, просто ще бъдат отприщени, щото се махат и последните спирачки пред тях. В Германия или в Америка няма нищо лошо, напротив, добро е самият университет, всяка катедра и пр. да си създава и произвежда своя академичен състав; но там са все хора, призвани за наука, там некадърниците са изключение, а тук са масовия случай. Там има научни общности, тук няма и не може да има; у нас има всичко друго, приятелски, роднински кръгове, партийни котерии, какво ли не, а само за наука и за академичност няма място из нашите научни учреждения и академии. Затова у нас всичко ще бъде наопаки, безкрайно опошлено и изкористено. Страшно ще стане. Промяната при това положение ще се сведе до ескалация на провала, не до нещо друго.Но кой знае, може би това е предпоставката за да осъзнаем какво трябва да направим: когато всичко се сгромоляса, когато даже животът в тая страна стане хептен невъзможен, може би тогава ще се наложи да вземем голямата метла и да изметем тия боклуци, да остържем тия налепи, да изчистим цялата тая смрад. Натам отиват работите; ние оказва се, не сме способни да усъвършенстваме съществуващото, а можем да се освестим само при пълно сгромолясване, при пропадане на всичко, когато ножът опреде о кокала; а преди това всеки ще продължава да върти дребничките си далаверки, тарикатлъци и мизерийки.
(Забележка: За Закона за училищното образование ще пиша скоро и отделно. Тук просто беше неуместно да омешам двата закона, затова се и въздържах да пиша за последния закон.)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
2 коментара:
Интервю на проф. Пламен Цветков за българското образование, откъси:
(целият текст на http://www.eurochicago.com/2010/04/prof-tsvetkov-ban-se-prevezhda-komunist-po-komunist-nay-komunist-akademik/ )
...Образованието е консервативна система, затова всяка промяна естествено предизвиква обществена реакция. Но ако търсим останки от предишния комунистически режим, то те са може би най-силно изразени в образователната система. Има и по-дълготрайна причина и това е, че философията на образованието у нас не е мръднала дори от края на 19 век. Продължава да се акцентува на количественото натрупване на знания, а не да се обръща внимание на уменията...
...- Парламентът гласува да бъде закрита Висшата атестационна комисия (ВАК), като идеята е да се делегират права на университетите сами да присъждат академичните длъжности? Това ли е правилният начин да се селектира академичният състав в българската наука и образование?
- Така е в целия свят. ВАК е една съветска институция, която имаше цензурни функции. И според мен няма нищо страшно самите университети да си определят критериите, по които ще присъждат докторска и преподавателски степени. Защото съвсем различно е дали си професор от Харвард, или си професор на Славянската академия в град Саранкс, столицата на Мурвинската автономна република, за която аз дори се съмнявам че съществува. Добре е да се знае, че всяко висше учебно заведение при този свободен пазар би направил самоубийство, ако под конвейер произвежда доктори, доценти и професори, както и да раздава дипломи срещу заплащане. След няколко години подобни практики на него вече никой няма да гледа сериозно и никой няма да си праща децата да следват в този университет. Тоест, всеки ВУЗ ще трябва да си пази реномето, като дава качествено образование. Това означава високи критерии при даването на съответните научни и преподавателски степени, преподавателите постоянно да се доказват. А едно учебно заведени, което държи на високо реноме, означава качествени преподаватели и повече кандидат – студенти. С други думи, всеки университет е мотивиран да има много по-високи критерии при присъждането на титлите, в сравнение с ВАК и всички тези критики към новия закон не са основателни.
- Но има среди, които са против подобна реформа, кой се страхуват от закриването на ВАК?
- Страхуват се мързеливите. Това са хора, които, когато се каже, че и субсидиите за университета ще зависи от качеството на образованието, което означава, че трябва да се работи здраво, започват да протестират. Съществува и една изключително чудовищна по своята ретроградност идея – да се даде право само на онези университети да присъждат академични степени, които получат най-малко оценка “много добър” от Националната агенция за оценяване и акредитация, една също ретроградна институция. В нея влизат предимно хора от БАН и държавните университети – СУ ”Климент Охридски”, УНСС, за който има един много хубав афоризъм – “Промоция УНСС – изпитът струва 200 лева и едно прасе”, може би това е най-корумпираният университет в България. И тези синковци ще оценяват другите висши учебни заведения. Естествено е, че те ще оценяват своите вузове много високо, а останали – по-ниско. Очевидно подобна оценка не може да бъде обективна. Затова акредитацията на българските университети задължително трябва да бъде давана от международна институция. Това е верният път.
Руският физик Йосиф Смульский (интересен учен са нестандартни виждания по много въпроси) за соцнауката и псевдоучените:
„В жизни приходилось выполнять разные работы. И я счастлив,
что большую часть жизни занимаюсь наукой. После перестройки несколько раз встречал в г. Новосибирске одного доктора наук. Он стал мелким торговцем.
Например, закупил по дешевке ложки для обуви. Потом, через полгода продал их по цене в 1000 раз большей. Он говорил: " какой я был дурак, что занимался наукой. Какая это тяжкая и неблагодарная работа. Только теперь я понял, что такое радостный и любимый труд". После этих слов мне вспомнилась его научная деятельность. Действительно, для него это был тяжелый труд. Ему хотелось заниматься наукой, потому что это было престижно. По-видимому, хотелось иметь какие-то блага за счет своих занятий. А для достижения необходимого уровня,если не имеешь способностей, нужно тянуться из всех жил, да ещё подковерные способы применять. Какой вывод: "Не в свои сани не садись...
...Многим понравилась шутка: "Наука - это удовольствие за государственный счет". Как известно, шуткой является любое абсурдное утверждение, в котором слегка просматривается реальная возможность. Да, действительно в СССР наука была гипертрофированна, и престиж ученых был достаточно высок. Это привело к тому, что в науку устремились люди к ней несклонные. Вот к ним и имеет реальное применение эта шутка. Во все времена ученые не были богатеями. Сейчас все возвращается на круги своя. Теперь в науку ради престижа проходимцы не пойдут. Надо бы до такого уровня снизить зарплату политикам и управленцам. Тогда и в Думе, и в Правительстве у нас будут только достойные люди.”
Публикуване на коментар