Това е стар спор; лявото мислене, протекционизмът и държавният интервенционизм особено от Маркс насам са неизкореними. Левите никога няма да приемат свободния пазар и няма да се уморят да измислят нови и нови псевдоаргументи за ограничаване на пазарната, а оттам и на политическата свобода.
Щом по света стане нещо неблагоприятно, левите веднага призовават държавата и правителството да се намесят. Това между другото не е резултат само на марксизма, а е най-вече остатък от предкапиталистическата феодална епоха. В течение на столетия хората са вярвали, че владетелят е пратеник и наместник на Бог или боговете и притежава по-голяма мъдрост от поданиците, има свръхествествени сили. Това е вярата в силата на патриархалната държава и свръхчовешките възможности на наследствения монарх. Тази вяра в неограничените възможности на владетеля, респ. на държавата продължава да живее в лявото мислене. Свободните граждани в свободното общество не вярват в подобни свръхествествени сили.
След рухването на реалния социализъм, който се оказа икономически несъстоятелен, днес особено популярна е политиката „средния (третия) път”: не е необходимо държавата да контролира всичко. Но защо тя да не се намесва на пазара и да ограничава и предотвратява някои отрицателни явления? Става дума за прословутата идея, че съществува система между капитализма и социализма, притежаваща преимуществата и на двете системи, като същевременно избягва всички техни недостатъци. Можем само да констатираме, че те се лъжат. Всички опити за държавно вмешателство в края на краищата водят до икономически последици, които самите иницииатори на интервенционизма отхвърлят.
Друга такава идея е протекционизмът, т.е. намерението вътрешният пазар да се изолира от световния пазар, например чрез мита. Едно следствие на протекционизма е образуването на монополи и картели, с които пак държавата впоследствие „повежда борба”.
Има нещо вярно в твърдението, че благоденствието на някои западни страни донякъде почива на „експлоатацията” на колониите в миналото. Но това не еднопосочно развитие. По времето на британското господство в Индия например англичаните не само внасят евтини стоки от Индия, но също така инвестират капитал в тази страна. Същевременно те експортират нещо друго, много важно в Индия: съвременната медицина, модерните методи за борба с епидемиите. Резултатът е неимоверно увеличение на населението на страната и съответно изостряне на проблемите.
Въпреки това стандартът на живот в Индия днес е по-висок от този, който страната щеше да има, ако никога не е била английска колония. Въобще у левите има твърде превратни представи за свободния пазар, протекционизма и чуждестранните инвестиции. Когато например прочутите американски „експлоататори” от Юнайтед фрут къмпани стъпват в Гватемала, започват да плащат по-големи заплати на работниците от средното ниво дотогава в Гватемала. Впоследствие и другите гватемалски работодатели са принудени да плащат по-големи заплати и така се стига до повишаване на доходите в цяла Гватемала.
А виждаме, че западните фирми в България също плащат, общо взето, по-големи заплати, което принуждава и българските фирми да вдигат заплащането, а това в крайна сметка е добре за цялата страна. Ами дайте да изолираме българския пазар от световния, както беше до 1989 г., да не пускаме чужди фирми да ни „експлоатират”, за да „стимулираме собственото производство” и много бързо отново ще се озовем в ситуация със смешни доходи и съответен нисък стандарт!
Автор: Анонимен (Коментар към публикацията със заглавие Предизвикателство за дискусия: вреден ли е свободният пазар, опасна ли е индивидуалната свобода?.)
Щом по света стане нещо неблагоприятно, левите веднага призовават държавата и правителството да се намесят. Това между другото не е резултат само на марксизма, а е най-вече остатък от предкапиталистическата феодална епоха. В течение на столетия хората са вярвали, че владетелят е пратеник и наместник на Бог или боговете и притежава по-голяма мъдрост от поданиците, има свръхествествени сили. Това е вярата в силата на патриархалната държава и свръхчовешките възможности на наследствения монарх. Тази вяра в неограничените възможности на владетеля, респ. на държавата продължава да живее в лявото мислене. Свободните граждани в свободното общество не вярват в подобни свръхествествени сили.
След рухването на реалния социализъм, който се оказа икономически несъстоятелен, днес особено популярна е политиката „средния (третия) път”: не е необходимо държавата да контролира всичко. Но защо тя да не се намесва на пазара и да ограничава и предотвратява някои отрицателни явления? Става дума за прословутата идея, че съществува система между капитализма и социализма, притежаваща преимуществата и на двете системи, като същевременно избягва всички техни недостатъци. Можем само да констатираме, че те се лъжат. Всички опити за държавно вмешателство в края на краищата водят до икономически последици, които самите иницииатори на интервенционизма отхвърлят.
Друга такава идея е протекционизмът, т.е. намерението вътрешният пазар да се изолира от световния пазар, например чрез мита. Едно следствие на протекционизма е образуването на монополи и картели, с които пак държавата впоследствие „повежда борба”.
Има нещо вярно в твърдението, че благоденствието на някои западни страни донякъде почива на „експлоатацията” на колониите в миналото. Но това не еднопосочно развитие. По времето на британското господство в Индия например англичаните не само внасят евтини стоки от Индия, но също така инвестират капитал в тази страна. Същевременно те експортират нещо друго, много важно в Индия: съвременната медицина, модерните методи за борба с епидемиите. Резултатът е неимоверно увеличение на населението на страната и съответно изостряне на проблемите.
Въпреки това стандартът на живот в Индия днес е по-висок от този, който страната щеше да има, ако никога не е била английска колония. Въобще у левите има твърде превратни представи за свободния пазар, протекционизма и чуждестранните инвестиции. Когато например прочутите американски „експлоататори” от Юнайтед фрут къмпани стъпват в Гватемала, започват да плащат по-големи заплати на работниците от средното ниво дотогава в Гватемала. Впоследствие и другите гватемалски работодатели са принудени да плащат по-големи заплати и така се стига до повишаване на доходите в цяла Гватемала.
А виждаме, че западните фирми в България също плащат, общо взето, по-големи заплати, което принуждава и българските фирми да вдигат заплащането, а това в крайна сметка е добре за цялата страна. Ами дайте да изолираме българския пазар от световния, както беше до 1989 г., да не пускаме чужди фирми да ни „експлоатират”, за да „стимулираме собственото производство” и много бързо отново ще се озовем в ситуация със смешни доходи и съответен нисък стандарт!
Автор: Анонимен (Коментар към публикацията със заглавие Предизвикателство за дискусия: вреден ли е свободният пазар, опасна ли е индивидуалната свобода?.)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!
(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар