(Или още един щрих към "Дискурса")Светът върви напред, а не назад, така твърди министър Игнатов и иска дискусия, широка обществена дискусия и подкрепа за новия просветен закон. Тоест, необходима е промяна, и то радикална, за да върнем образованието ни, ако не до първата двадесетица на света, където бяхме допреди четвърт век (с всички кусури!?!), то до днешното равнище на близки до нас и нам страни, като Сърбия и Македония, за Хърватска и Словения може само да мечтаем.
Но как? С едропанелни програми и концепции, плод на неизтребимата бюрократична мисъл, която си е чисто егоистична, лично прагматична до дъното на душата си и в пълен синхрон с нашенския манталитет. Промяна - чисто козметична, не дори и палиативна. Да променим ситуацията (или да избягаме от нея, като я решушираме), а нещата, същностните неща, да си останат непокътнати.
Промяна - без субекта и обекта на образованието като процес. Със смачкан и унизен учител, учител като "лелка в дрехи втора употреба", както сполучливо се изразява Мирослава Радева от МБМД във в."24 часа" от 26.т.м. (мисъл, отнасяща се до цялостното състояние на днешното българско училище) и ученик - налучкващ правилните отговори в безсмислени тестове, защото репродуктивното мислене е на почит в родното училище, а креативното - изхвърлено на учебното бунище.
Да върнем духа на първите будители и следовниците им, вперени погледи да поглъщат вдъхновените слова на учители от рода на Стоян Михайловски, на Цветан Радославов, на Найден Шейтанов, на Елисавета Белчева, на Жана Гълъбова, на всички онези достолепни мъже и жени, доктори на престижни европейски университети. Да ги върнем, но как? То, днешните нрави в българското училище изхвърлят от него и малкото останали читави учители. А учениците - те имат своя заразителен пример, в чалга-порно държавата, където всично се купува и продава, където няма национално отговорен елит, знанието, трудолюбието, нравствеността не са сигурната инвестиция за личен просперитет и бъдеще.
Да върнем? Има какво да върнем: и местата за ученически летен отдих, и опитното поле, и трапезариите за по-бедните деца, и формите за извънкласна дейност и още... още... най-доброто от вековните традиции на българското училище.Тогава, току-виж са се появили и днешните негови искрени дарители и учредители на фондове за бедни, но талантливи ученици, тогава, както в миналото, "децата на майките с черни забрадки" (по сполучливия израз на проф. Константин Гълъбов), днешните, нашите, българските деца от по-бедни (а кой е заможен днес у нас?) ще продължат научния и творчески генофонд на нацията. Защото знайно е, че земята българска е тази, която ражда талантите си, за да я оплодят и съхранят. А има си и паразити, които само смучат от нея, както се случи това в годините на прехода, изсмукаха го "героите"му, не пощадиха и училището ни.
Прав е министър Сергей Игнатов когато казва - вън политиката от училище; явно е чел Георги Живков и предходниците си, но защо не каже не и на цели семейно-роднински кланове в училищата ни и на техните приятелски кръгове, защо не се въведе или да има действително конкурсно начало, или да се върне добрата стара традиция учителските назначения да се извършват пряко от самото Министерство, за да имат последните своята защита (във Франция, Холандия, а и другаде, учителите са държавни служители плюс категория), защо училищните директори да не бъдат контролирани от МОМН или от Областни училищни настоятелства, защо не се въведе мандатност... никъде в цивилизованият свят няма длъжност: пожизнен директор (виж пожизнен сенатор да, в Латинска Америка, нали?), а може би искаме да има нещо останало от тоталитарната епоха, за да не затрие или забрави съвсем.
И още... още... българското училище - в ракурса на родната образователна традиция и в дискурса на съвременните образователни ценности... Хубава тема за размисъл, като продължение на знаменитата реплика за дискурса.
А то иначе, младо вино в стари мяхове? Следователно, уважаеми министър Игнатов, нали осъзнавате, не сте Херкулес, та за нула време да разчистите образователните авгиеви обори.
Имало е някога в българското просветно законодателство закон за учителството, имало е и в условия на икономическа криза и закон за учителските двойки, имало е учебници, предавани от поколение на поколение, издържали на просветно всеоръжение, повече от четвърт век, че и повече, има някъде по света обществени съвети, граждански училищни департаменти... А днес, ние си имаме безкрайна ескадрила от просветни началници, протежета и шуробаджанащина: пренрасни условия за далавери и корупция.На места има и представителен сграден фонд и добра материална база, но няма я Душата на българското училище!
Помогни ми да те возвися родно, мое училище!
Послеслов: Довършвайки настоящия материал, прочетох в днешната преса, че над 65% от явилите се на кандидат-студентски изпит по литература (предварителен кръг), след като са чули, че темата е "Септември" на Гео Милев, се изнизали скорострелно от аудиториите. За интерпретация на емблематичен стих от Ботев и Дебелянов... трудно е... тежко е... А какъв ще е резултатът, ако не дай си Боже се падне Далчев и неговата херменевтична поезия и ли макарбичната (диаболична) проза на Светослав Минков, Чавдар Мутафов и Владимир Полянов вкупом. Но, нейсе!
Същото е било и дереджето с изпита по география - там напусналите безвреме (или овреме) са били 60%!
Атанас Ганчев
27.04.2010 год.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар