За реализация съзидателно-творческата същност на човека по пътя към съвършенството от голямо значение се явява не толкова способността на мозъка да регистрира и натрупва информация, а главно неговата способност да сравнява и подбира, да координира и интегрира, да екстраполира и корелира, да съпоставя и оценя, да приема и отхвърля, да взема решения и да контролира изпълнението...В това отношение мозъчната дейност се подчинява на шест ключови принципа: изследване (какво е това?); обвързване (асоциации); моделиране (образи, представи, идеи); имитиране (подражание, учене, навици); йерархия, спокойствие.
За предмета на нашето изследване от значение е принципа на спокойствието: «Когато човешкият мозък е подложен на силен стрес, всяка мисловна дейност в кората на големите полукълба се прекратява и цялата нервна енергия се превключва за осигуряване действието на базисните инстинкти: «да бягам», «да се крия», «да се бия» или най-добре «да се предам».»
Изследванията на историците и археолозите през последните години убедително доказват, че българите не са били примитивен чергарски народ, не са били монголоиди с ниска битова култура. Българите са били народ с висока цивилизация и собствени върхови постижения. Всичко това предполага и една сериозна структурирана цивилизация на древното българско общество. Както земеделието и скотовъдството, така и животът в големите каменни градове, занаятите, рудодобивът, металолеенето и обработката на метала изискват политически контрол над обширни територии. Такъв контрол може да осигури само държава с развито законодателство, определяща правата и задълженията на всеки член на обществото.
И тук достигаме до мястото, където трябва да се спомене най-великото българско постижение в света – основаването и управляването на справедливата държава, на справедливата организация на обществото и общността – територия на сигурност, съпричастност и солидарност - най-важното условие за хармонично развитие на личността и постигане на когнитивен (познавателен) комфорт и интелектуално-политическа достатъчност в предаване на познавателните традиции – единство, хармония и съответствие между думи и дела; единство, хармония и съответствие между обучение, възпитание и социално-битова и политическа практика. (ОЩЕ >>>>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар