Като допълнение по темата ето откъси от статията ПРОДЪЛЖАВАЩАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ЗАПЛАХА И НЕЙНИТЕ СКРИТИ И ОТКРИТИ ПРОЯВИ:
Малцина от нас оценяват факта, че в края на 80-те години Съветската империя не отложи своя очевиден край с изпреварващ ядрен удар срещу САЩ и блицкриг, който да прегази Европа... Вместо това комунистите изпълниха друг план. Алтернативният дневен ред не беше от военно естество, а гъвкаво стратегическо отстъпление предвид намеренията на президента Рейгън да изхарчи огромни, непосилни за СССР суми и в крайна сметка да унищожи „империята на злото”... Въпреки че днес на Рейгън се приписват някои от решителните ходове за разгрома на комунизма и победата в Студената война, се налага това обичайно схващане да бъде оспорено в светлината на алтернативна интерпретация на събитията.
Зад фасадата на „перестройката” и „гласността” и освобождаването на сателитите от опеката вътрешното ядро на съветския властови елит следва друг стратегически план, формулиран и въведен в действие в края на 50-те години.
Автентичният беглец от КГБ Анатоли Голицин разкрива, че през 1958 Хрушчов събира висшите ръководители на тайните служби, за да се проучат алтернатични начини за постигане на целта на КПСС за световно господство, различни от ядрена война, което води до създаването на революционан стратегия, наречена от Голицин „дългосрочната стратегия”, която достига напреднала фаза при Горбачов, Елцин и Путин (избрани от стратегическия колектив да водят отделните степени на стратегията). Тайните служби съобщават, че имат толкова много агенти и агенти на влиянието навсякъде на Запад, че могат да осъществят стратегия на глобална измама... По-конкретно според Голицин Партията инструктира КГБ да разгърне целия си революционен потенциал...
Още през 60-те години този план е разкрит на Запада от Голицин. Той е класически случай на стратегическа измама...
Експертът по Съветския съюз Джон Ленчовски описва ситуацията... така:
„Твърди се, че дори Москва да е подпалила революцията в Източна Европа поради каквито и да било причини, тя е излязла от контрол... Може ли тълпите да бъдат обуздани? Обикновената западна мъдрост казва, че не. Но откъде знаем? Какво знаем за лидерите на различните опозиционни групи? В някои страни доста, в други много малко. Трябва да имаме предвид, че Кремъл от 70 години се занимава с инфилтрирането на опозиционни групи, дори с тяхното създаване, така че да може да контролира хората, които са привлечени от тях.
През 1984 в своя книга Анатоли Голицин предсказва фалшивата либерализация на Източна Европа и Съветския съюз, чиито реформи ще са толкова зашеметяващи, че Западът няма да бъде в състояние да запази консенсус в полза на силна защита. Измама от такъв мащаб надхвърля въображението на Запада... Трябва да изчакаме и да видим какво ще стане. Ако става дума за временна, ограничена и фалшива либерализация, някои ден може да съжаляваме, когато се събудим, изправени пред още по-голяма заплаха без сигурна защита...”
Крайната цел на голямата комунистическа стратегия е световното гоподство, постигнато или чрез а) вътрешни революции, или б) военна победа или в) конвергенция, диктувана от комунистите, сливане на капиталистическата и комунистическата система в световно правителство. И трите стратегии се съчетават по различен начин в зависимост от стратегическите нужди на момента. В контекста на крайната комунистическа цел е очевидно предимството на стратегическата измама. Колкото по-убеден е Западът в „добрите” намерения на комунистите и тяхната вътрешна слабост, толкова по-вероятно е Западът да се отпусне, да отслаби бдителността си и дори несъзнателно да помогне за постигането на тези цели.
Съществените компоненти на стратегческата измама са а) различни вътрешни разцепления в комунистическия блок, като най-важното е мнимото съветско-китайско разделение, б) създаването на контролирана вътрешна политическа опозиция, в) способноста да се създават фалшиви либерализации и г), най-важното, да се държи в тайна дългосрочния стратегически план...
Голицин формулира ситуацията така: „Комунистически Китай не е стратегически партньор, а СКРИТ СТРАТЕГИЧЕСКИ ПРОТИВНИК на САЩ. И докато Китай е ТАКТИЧЕСКИ, не стратегически партньор на САЩ, той същевременно е ТАКТИЧЕСКИ, но не СТРАТЕГИЧЕСКИ „враг” на Съветския съюз...
Създаването на контролирана политическа опозиция и... фалшивата либерализация вървяха ръка за ръка с т.нар. „нежни революции” в края на 80-те години в Източна Европа... Може да се аргументира, че разширяването на Запада на Изток – влизането на източноевропейските страни в ЕС и НАТО – е сериозен удар върху китайско-руската дългосрочна стратегия. Тези страни са очистени от дълбоките комунистически мрежи чрез своите некомунистически правителства. Но наистина ли е така? Комунистическата голяма стратегия на един междинен етап беше насочена към откъсването на САЩ и Европа военно и политически и разпускането на НАТО беше приоритет... Този сценарии не се осъществи. Но имайки предвид относителното незнание на Запада и неговата слепота за дългосрочната китайско-руска стратегия, комунистическите стратези вероятно са обърнали нещата и са използвали възможността да проникнат по-дълбоко чрез подчинените им източноевропейци в западните тайни служби и самия НАТО...
Големият въпрос е сега за самата Русия и по какъв начин старият комунистически властови елит вс още командва. Популярното мнение е, че Съветската империя се е разпаднала, комунистите са слезли от власт, вътрешният апарат за сигурност е разпуснат, армията е разкапана, страните са реформирани по западен образец със свободен печат, свободни пазари, свобода на вероизповеданията и т.н. Очевидно достатъчно, за да бъда опровергана линията на анализ на Голицин и тя да бъде обявена за остаряла параноя от епохата на Студената война. Реалността е съвсем различна.
Свободата на печата, религията и Думата съществуват, но се потискат ефикасно; КГБ е съюзен с руската мафия и е все още много активен навътре и международно, военно-промишленият комплекс произвежда повече от всякога най-модерни ракети като СС-27... Накратко има много знаци, че старите комунистически сили на милитаризма и репресиите ефикасно са се завърнали след тактическо отстъпление, превръщайки по този начин Голицин в пророк, а не във фантазьор.
Междувременно Китай, регионална сила с глобални амбиции, се крие зад хоризонта като следващия голям опонент на САЩ в идващата Втора студена война...
Поради липса на място тази статия ще пропусне комунистическата замесеност в международния тероризъм и последиците за борбата срещу тероризма на Запада, перспективата за война между съюзниците Китай и Русия, наближаващата икономическа криза и начините, по които тя би могла да бъде предизвикана и използвана от силите, идентифицирани в тази статия, въпроси на теорията на познанието, на доказателствата и т.н...
Текста подготви: Анонимен
Малцина от нас оценяват факта, че в края на 80-те години Съветската империя не отложи своя очевиден край с изпреварващ ядрен удар срещу САЩ и блицкриг, който да прегази Европа... Вместо това комунистите изпълниха друг план. Алтернативният дневен ред не беше от военно естество, а гъвкаво стратегическо отстъпление предвид намеренията на президента Рейгън да изхарчи огромни, непосилни за СССР суми и в крайна сметка да унищожи „империята на злото”... Въпреки че днес на Рейгън се приписват някои от решителните ходове за разгрома на комунизма и победата в Студената война, се налага това обичайно схващане да бъде оспорено в светлината на алтернативна интерпретация на събитията.
Зад фасадата на „перестройката” и „гласността” и освобождаването на сателитите от опеката вътрешното ядро на съветския властови елит следва друг стратегически план, формулиран и въведен в действие в края на 50-те години.
Автентичният беглец от КГБ Анатоли Голицин разкрива, че през 1958 Хрушчов събира висшите ръководители на тайните служби, за да се проучат алтернатични начини за постигане на целта на КПСС за световно господство, различни от ядрена война, което води до създаването на революционан стратегия, наречена от Голицин „дългосрочната стратегия”, която достига напреднала фаза при Горбачов, Елцин и Путин (избрани от стратегическия колектив да водят отделните степени на стратегията). Тайните служби съобщават, че имат толкова много агенти и агенти на влиянието навсякъде на Запад, че могат да осъществят стратегия на глобална измама... По-конкретно според Голицин Партията инструктира КГБ да разгърне целия си революционен потенциал...
Още през 60-те години този план е разкрит на Запада от Голицин. Той е класически случай на стратегическа измама...
Експертът по Съветския съюз Джон Ленчовски описва ситуацията... така:
„Твърди се, че дори Москва да е подпалила революцията в Източна Европа поради каквито и да било причини, тя е излязла от контрол... Може ли тълпите да бъдат обуздани? Обикновената западна мъдрост казва, че не. Но откъде знаем? Какво знаем за лидерите на различните опозиционни групи? В някои страни доста, в други много малко. Трябва да имаме предвид, че Кремъл от 70 години се занимава с инфилтрирането на опозиционни групи, дори с тяхното създаване, така че да може да контролира хората, които са привлечени от тях.
През 1984 в своя книга Анатоли Голицин предсказва фалшивата либерализация на Източна Европа и Съветския съюз, чиито реформи ще са толкова зашеметяващи, че Западът няма да бъде в състояние да запази консенсус в полза на силна защита. Измама от такъв мащаб надхвърля въображението на Запада... Трябва да изчакаме и да видим какво ще стане. Ако става дума за временна, ограничена и фалшива либерализация, някои ден може да съжаляваме, когато се събудим, изправени пред още по-голяма заплаха без сигурна защита...”
Крайната цел на голямата комунистическа стратегия е световното гоподство, постигнато или чрез а) вътрешни революции, или б) военна победа или в) конвергенция, диктувана от комунистите, сливане на капиталистическата и комунистическата система в световно правителство. И трите стратегии се съчетават по различен начин в зависимост от стратегическите нужди на момента. В контекста на крайната комунистическа цел е очевидно предимството на стратегическата измама. Колкото по-убеден е Западът в „добрите” намерения на комунистите и тяхната вътрешна слабост, толкова по-вероятно е Западът да се отпусне, да отслаби бдителността си и дори несъзнателно да помогне за постигането на тези цели.
Съществените компоненти на стратегческата измама са а) различни вътрешни разцепления в комунистическия блок, като най-важното е мнимото съветско-китайско разделение, б) създаването на контролирана вътрешна политическа опозиция, в) способноста да се създават фалшиви либерализации и г), най-важното, да се държи в тайна дългосрочния стратегически план...
Голицин формулира ситуацията така: „Комунистически Китай не е стратегически партньор, а СКРИТ СТРАТЕГИЧЕСКИ ПРОТИВНИК на САЩ. И докато Китай е ТАКТИЧЕСКИ, не стратегически партньор на САЩ, той същевременно е ТАКТИЧЕСКИ, но не СТРАТЕГИЧЕСКИ „враг” на Съветския съюз...
Създаването на контролирана политическа опозиция и... фалшивата либерализация вървяха ръка за ръка с т.нар. „нежни революции” в края на 80-те години в Източна Европа... Може да се аргументира, че разширяването на Запада на Изток – влизането на източноевропейските страни в ЕС и НАТО – е сериозен удар върху китайско-руската дългосрочна стратегия. Тези страни са очистени от дълбоките комунистически мрежи чрез своите некомунистически правителства. Но наистина ли е така? Комунистическата голяма стратегия на един междинен етап беше насочена към откъсването на САЩ и Европа военно и политически и разпускането на НАТО беше приоритет... Този сценарии не се осъществи. Но имайки предвид относителното незнание на Запада и неговата слепота за дългосрочната китайско-руска стратегия, комунистическите стратези вероятно са обърнали нещата и са използвали възможността да проникнат по-дълбоко чрез подчинените им източноевропейци в западните тайни служби и самия НАТО...
Големият въпрос е сега за самата Русия и по какъв начин старият комунистически властови елит вс още командва. Популярното мнение е, че Съветската империя се е разпаднала, комунистите са слезли от власт, вътрешният апарат за сигурност е разпуснат, армията е разкапана, страните са реформирани по западен образец със свободен печат, свободни пазари, свобода на вероизповеданията и т.н. Очевидно достатъчно, за да бъда опровергана линията на анализ на Голицин и тя да бъде обявена за остаряла параноя от епохата на Студената война. Реалността е съвсем различна.
Свободата на печата, религията и Думата съществуват, но се потискат ефикасно; КГБ е съюзен с руската мафия и е все още много активен навътре и международно, военно-промишленият комплекс произвежда повече от всякога най-модерни ракети като СС-27... Накратко има много знаци, че старите комунистически сили на милитаризма и репресиите ефикасно са се завърнали след тактическо отстъпление, превръщайки по този начин Голицин в пророк, а не във фантазьор.
Междувременно Китай, регионална сила с глобални амбиции, се крие зад хоризонта като следващия голям опонент на САЩ в идващата Втора студена война...
Поради липса на място тази статия ще пропусне комунистическата замесеност в международния тероризъм и последиците за борбата срещу тероризма на Запада, перспективата за война между съюзниците Китай и Русия, наближаващата икономическа криза и начините, по които тя би могла да бъде предизвикана и използвана от силите, идентифицирани в тази статия, въпроси на теорията на познанието, на доказателствата и т.н...
Текста подготви: Анонимен
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!
(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар