Преди време започнахме дискусия, за която ви информирах със следната публикация: Началото на дискусия за вътрешния духовно-същностен смисъл на "балканския мироглед", на балканската жизнена философия. Другият участник в дискусията, млад човек, учещ и живеещ в чужбина, известно време мълча, а после ми отговори, ала пожела, по някакви свои причини, да продължим дискусията като "личен, конфиденциален контакт на ниво лична кореспонденция", който бил "по-подходящ в началото докато идеите, които обсъждаме, добият някакъв приличен вид за публикуване".Накрая ме пита за моето мнение, и понеже с искането си поставя важен проблем относно т.н. "научно дискутиране", му отговорих по следния начин:
Здравейте, г-н Ф.,
Прочетох с интерес Вашия текст. Аз обаче съм на различно мнение относно това дали трябва да се дава публичност на дискусията ни.
Смятам, че не бива да се чака някаква илюзорна "окончателна завършеност" на някакви идеи, пък и самият процес на дирене на идеите е много по-вълнуващ от намирането, което, както се оказва, в някаква крайна завършеност едва ли някога изобщо може да бъде постигнато. Така че аз Ви призовавам да преосмислите позицията си и да разрешите да публикувам Вашия текст, а ако разрешите, тогава аз ще Ви отговоря, и така може да се завърже една интересна дискусия; иначе ние само двамата да си бистрим някаква тема в търсенето на някаква илюзорна завършеност, ми се вижда занимание, недотам изпълнено със значим смисъл.
При това е добре в една дискусия да не участват само двама "специални" дискутиращи, а тя трябва да бъде отворена за нови и нови участници; аз лично харесвам дискусиите, в които участват повече хора, за мен лично коментарите и реакциите на читателите на един текст са изключително важни и полезни. По тази причина предлагам да дадем гласност на нашия разговор дотук, както и бяхме започнали, и да го продължим, като се опитаме да привлечем и нови участници в дискусията. Тогава тя ще стане плодоносна и смислена.
Ще очаквам Вашия отговор за да зная как да постъпя. Моля да ме разберете, аз лично не обичам да участвам в такива "скрити дискусии на високомерни научни капацитети", които не щат да благоволят "простолюдието" да се доближи до техния възвишен "научен спор", щото, видите ли, всяка жаба трябвало да си знае гьола.Темата, която почнахме да обсъждаме, по моето възприятие е интересна за по-широк кръг от хора, и по тази причина си заслужава да отговорим на един такъв по-широк обществен и дори научен интерес и да й дадем дължимата гласност.
С поздрав: Ангел Грънчаров
Това му писах. Да видим какво ще ми отговори. А иначе неговият текст, повтарям, е интересен. Младите хора понякога са излишно неуверени в себе си, считам, че по тази причина този г-н Ф. (понеже не съм го питал и за тази публикация, затова пазя инкогнитото му) държи да обсъждаме нещата "предварително" и на скришно, а на мен ми се чини, че това е излишно, че самото търсене на истината по някой въпрос е най-вълнуващото, че в науката, а също и във философията, няма "окончателни резултати", а всичко постигнато е отправна точка за нови търсения, ето защо в живата философия и наука дискусиите никога няма да престанат, понеже те са нещо като техен начин на съществуване.
И затова ще държа да говорим открито и то пред голяма аудитория, понеже съзнавам, че зачекнатия проблем наистина ще бъде интересен за много повече хора. А пък включването на нови събеседници, привличането им към една плодотворна дискусия, е най-доброто, което изобщо може да се случи. Това писах на нашия млад мислещ сънародник. Да видим какво ще ми отговори и дали дискусията ни ще продължи или ще спре преди да е започнала истински...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар