От известно време ме е обхванала идеята да напиша, и то възможно най-понятно и популярно, текст, в който да покажа кои неща са истински, и кои не са. А също и кое е това, благодарение на което някои неща са истински, а други не са. Способността за разграничаване на истинско от неистинско е твърде важно човешко качество, следователно ония, които приемат и смятат неистинското за истинско, ще претърпят, рано или късно, най-горчиви разочарования. Тия пък, които непрестанно търсят само истинското и живеят с него, според него, в съгласие с него, вероятно, са най-щастливи хора. А за това кой е извора на тяхното щастие другите едва ли ще могат някога да се досетят.Говорим за "истински приятел", и смятаме с основание, че точно тогава нашият приятел се отнася към нас (а и ние към него) според самата идея за приятелство. "Истинското" в приятелството, всъщност, е онова, заради което си струва да имаме приятели - и да искаме да имаме приятели. Ония пък, които само ни се представят за приятели, а пък в същото време съвсем не са ни такива, се мъчат да ни мамят, т.е. се стараят тяхното лъжливо, привидно, фалшиво, ефимерно "приятелство" да бъде взето за истинско, щото добре знаят, че на този свят цена и стойност имат само истинските неща. И затова даже неистинското иска да изглежда като истинско, опитва се да го подменя, ала едва ли може да се постигне дълговременен ефект при такива едни стремежи и щения. По същия начин говорим за "истински човек", примерно, казваме: "Той е истински човек!", което е твърде голяма, даже максимална оценка тъкмо на човешкото у него, а пък човешкото няма начин да не е най-истинското у човека. Даже във всекидневието ни напоследък е много важно да се упражняваме да разграничаваме истинско и неистинско, да речем, сред стоките, с които търговците ни заливат; защото, всеки добре знае това, има на пазара много стоки, които се представят че уж са истински, а всъщност са фалшификат, подмяна, измама, са лъжливи стоки.
Примерно човек може често да чуе странни, чудати изрази, примерно от рода на този: "Тия обувки истински ли са или са китайски?"; аз например го зададох наскоро на сащисания продавач, който почна да ми обяснява, твърде неубедително, впрочем, че нищо не пречело едни обувки, пък макар и китайски, също да са истински, ала аз го гледах невярващо и не оцених високо опита му да философства на една такава тема. Преди години пък, когато у нас тогавашната власт ни заливаше главно със съветски (руски) филми, човек можеше да чуе често следния кратък диалог: "Къде отиваш?"; "На кино."; "Какъв е филмът: хубав или съветски?"; "Хубав, еди какъв е."; "Добре, и аз тогава ще дойда с теб.". Много е коварно една икономика да допусне да бъде набедена, че произвежда неистински стоки, както това допуснаха китайците; щото като им излезе славата, че правят предимно фалшификати - обуща, които на втория ден се разлепят - в един момент даже и да почнат да произвеждат свестни стоки, никой няма и да ги поглежда, щото няма как да повярва, че предлаганата стока не е боклук. Характеристиката "китайски боклук", която нашенският потребител даде на залелите пазара ни китайски стоки, е най-убийствената характеристика за една икономика. Но то на днешните китайци кое ли им е истинско: нима капитализмът им е капитализъм, нима комунизмът им е комунизъм, нима демокрацията им е демокрация, та как тогава икономиката им да е икономика?! И ний май допуснахме да съществуваме по китайски (или руски тертип), според който нищо не е както трябва, нищо не е истинско, което нищо чудно да ни изиграе крайно неприятни номерца; то ни ги играе, ама ний усещаме ли ги, съзнаваме ли какво изобщо става?!
В противоречие на това американците и западноевропейците залагат на истинското, което има и дълготраен ефект, понеже има надлежащата стойност; по тази причина, да вметна и това, евтините неща няма начин да са истински. Пък ний, българите, като залагаме на евтинкото, със самото това залагаме и на неистинското, което пък показва, ако се позамисли малко човек, че неслучайно сме станали страна на лъжата, в която даже президентът е доказан лъжец! Но стига толкова, смятам, че казаното илюстрира значимостта на подетата тема, а ето че сега идвам до истински трудното: да покажа как става така, че някои неща са истински, а други не са. (ОЩЕ >>>> )
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте: Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
ЗА КОНТАКТ
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар