Група Любэ съществува повече от 20 години и аз още си спомням времето, когато за първи път излязоха на сцената. Във времената на перестройка и търсене на пътя към демокрацията, група млади хора решиха да търсят пътя към ценностите. Търсеха нещо устойчиво, на което да се опрат и което да ги свързва здраво с почитателите. Откриха патриотизма, честността и смелостта, заложиха на традиционната руска любов към песента и силните стихове, и… спечелиха.
Днес, 20 години по-късно Любэ са име с голям авторитет, обичани от публиката не само в Русия, а и у нас. И то не заради руския патриотизъм, а заради красотата на песента.
Аз, като човек израснал във времена, в които руската песен се лееше безспир по радиото и телевизията, се научих да я обичам и да ценя широтата на руската душа и богатството на песенното многогласие. И напук на тъпия стремеж на родните псевдодемократи да унищожат достъпа на руската култура у нас (защото всичко руско според тях е комунистическо), аз съм щастлив, че все още имам възможност да се срещнем на живо с руски изпълнители и че почитателите на хубавата музика не са шепа „червени бабички“, а са интелигентни хора от всякаква възраст, които без проблем изпълват Зала 1 на НДК.
И така нататък, и ала-бала, и прочие пише този наш поклоник на Любэ - и на Путин, предполагам, също. Както и да е де, разни хора, разни идеали, и таваришчите имат души, нали така? Що да не изпълнят душите с нежни чувства барем когато руски и особено путински групи посещават многострадалното ни, така пострадало от проклетата демокрация, наше любимо отечество?!
Там, под тази публикация, се е провела интересна, по моето възприятие, дискусия около ЛЮБЭ и тяхното ново посещение в Задунайская, в която съм пропуснал да участвам. Комитата и един-двама други там са се опитали да изразят едно по-диференцирано отношение към тази руска група, и то именно поради факта, че нейният лидер Николай Расторгуев вече е депутат от Путиновата партия в Думата на Русия, което все пак говори нещо за неговите нравствени качества: когато един артист се продаде на един диктатор, и то за пари и други благинки, това, разбира се, не придава допълнително благородство на творчеството му, напротив. Комитата е развил по-подробно своята позиция в блога си, което ми дава повод и аз да напиша нещичко по интересната тема; никога не е късно човек да опъне нервите на нашенския поклонник на ЛЮБЭ и на Путин, имам предвид моя отдавнашен познайник с твърди леви убеждения, назоваващ се с "империалистическото име" Майк Рам.
Майк Рам казва: Не бих казал, че онези времена са били „наивни“, пък и вече не съм убеден, че не могат да се върнат – при тази откровена масова фашизация на населението. Днес отново ни казват кои думи можем да употребяваме и кои – не, коя музика можем да слушаме и коя – не, кого можем да уволним поради некадърност и кого – не. Всичко се повтаря…
big_al казва: Дали пък да харесам „любимата група на Владимир Путин“, нееее…….., любимата група на поредния руски сатрап, ае ве нема нужда!
Майк Рам казва: Ето ви един ярък пример за простотията, която имах предвид. Други биха предложили да спрем да слушаме и Вагнер, щото бил любимия композитор на Хитлер. А Бойко Борисов какво слуша?
Комитата казва: За Бойко Борисов въпросът е лесен, слуша чалгица, в частност Глория. А за Вагнер да питам: бил ли е член на НСДАП?
Майк Рам казва: Комита, не харесвам чалга, но истински се притеснявам, че хора, мислещи като теб един ден, когато Бойко падне от власт, ще я забранят точно заради него. Разликата между нормалните хора и фашистите е, че вторите не признават правото на другите на мнение и вкус. Ако едно време комунистите забраняваха рока по политически причини, по какво днес ти се различаваш от тях, забранявайки руската музика по същите причини?
Комитата казва: ... Много съм разочарован, че ме смяташ за цензор.
Хайде сега дотук, за да не става дълга, а за моето отношение към Любэ, а също и по проблема какво се получава когато един творец продаде душата си на дявола, ще пиша отделно днес-утре. Стига да ми стигне времето де, ама ще се постарая. Още сега мога да кажа, че заглавието на този още ненаписан текст ще бъде: "Какво става, когато артист си продаде душата на дявола?"...
Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
ЗА КОНТАКТ
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар