На едно място прочетох така милия, направо излъчващ душевна доброта и нежност коментар за концерта на руската група ЛЮБЭ в зала 1 на НДК (същата тая група, която е любима група на руския диктатор Путин, да, същата тази група, която пя по предизборни митинги на нашата славна БСП!): Група Любэ съществува повече от 20 години и аз още си спомням времето, когато за първи път излязоха на сцената. Във времената на перестройка и търсене на пътя към демокрацията, група млади хора решиха да търсят пътя към ценностите. Търсеха нещо устойчиво, на което да се опрат и което да ги свързва здраво с почитателите. Откриха патриотизма, честността и смелостта, заложиха на традиционната руска любов към песента и силните стихове, и… спечелиха.
Днес, 20 години по-късно Любэ са име с голям авторитет, обичани от публиката не само в Русия, а и у нас. И то не заради руския патриотизъм, а заради красотата на песента.
Аз, като човек израснал във времена, в които руската песен се лееше безспир по радиото и телевизията, се научих да я обичам и да ценя широтата на руската душа и богатството на песенното многогласие. И напук на тъпия стремеж на родните псевдодемократи да унищожат достъпа на руската култура у нас (защото всичко руско според тях е комунистическо), аз съм щастлив, че все още имам възможност да се срещнем на живо с руски изпълнители и че почитателите на хубавата музика не са шепа „червени бабички“, а са интелигентни хора от всякаква възраст, които без проблем изпълват Зала 1 на НДК.
И така нататък, и ала-бала, и прочие пише този наш поклоник на Любэ - и на Путин, предполагам, също. Както и да е де, разни хора, разни идеали, и таваришчите имат души, нали така? Що да не изпълнят душите с нежни чувства барем когато руски и особено путински групи посещават многострадалното ни, така пострадало от проклетата демокрация, наше любимо отечество?!
Там, под тази публикация, се е провела интересна, по моето възприятие, дискусия около ЛЮБЭ и тяхното ново посещение в Задунайская, в която съм пропуснал да участвам. Комитата и един-двама други там са се опитали да изразят едно по-диференцирано отношение към тази руска група, и то именно поради факта, че нейният лидер Николай Расторгуев вече е депутат от Путиновата партия в Думата на Русия, което все пак говори нещо за неговите нравствени качества: когато един артист се продаде на един диктатор, и то за пари и други благинки, това, разбира се, не придава допълнително благородство на творчеството му, напротив. Комитата е развил по-подробно своята позиция в блога си, което ми дава повод и аз да напиша нещичко по интересната тема; никога не е късно човек да опъне нервите на нашенския поклонник на ЛЮБЭ и на Путин, имам предвид моя отдавнашен познайник с твърди леви убеждения, назоваващ се с "империалистическото име" Майк Рам.
Зачекнатата от Комитата тема е наистина благодатна, съдържа в себе си един нелесен нравствен казус. Ето момент от диалога между Комитата и Рам Левый, в който казусът блясва в чистия си вид:Майк Рам казва: Не бих казал, че онези времена са били „наивни“, пък и вече не съм убеден, че не могат да се върнат – при тази откровена масова фашизация на населението. Днес отново ни казват кои думи можем да употребяваме и кои – не, коя музика можем да слушаме и коя – не, кого можем да уволним поради некадърност и кого – не. Всичко се повтаря…
big_al казва: Дали пък да харесам „любимата група на Владимир Путин“, нееее…….., любимата група на поредния руски сатрап, ае ве нема нужда!
Майк Рам казва: Ето ви един ярък пример за простотията, която имах предвид. Други биха предложили да спрем да слушаме и Вагнер, щото бил любимия композитор на Хитлер. А Бойко Борисов какво слуша?
Комитата казва: За Бойко Борисов въпросът е лесен, слуша чалгица, в частност Глория. А за Вагнер да питам: бил ли е член на НСДАП?
Майк Рам казва: Комита, не харесвам чалга, но истински се притеснявам, че хора, мислещи като теб един ден, когато Бойко падне от власт, ще я забранят точно заради него. Разликата между нормалните хора и фашистите е, че вторите не признават правото на другите на мнение и вкус. Ако едно време комунистите забраняваха рока по политически причини, по какво днес ти се различаваш от тях, забранявайки руската музика по същите причини?
Комитата казва: ... Много съм разочарован, че ме смяташ за цензор.
Хайде сега дотук, за да не става дълга, а за моето отношение към Любэ, а също и по проблема какво се получава когато един творец продаде душата си на дявола, ще пиша отделно днес-утре. Стига да ми стигне времето де, ама ще се постарая. Още сега мога да кажа, че заглавието на този още ненаписан текст ще бъде: "Какво става, когато артист си продаде душата на дявола?"...
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте: Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
ЗА КОНТАКТ
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар