Изкуството принадлежи към сферата на идеалните неща, не бива да бъде тикано в калта на политиката

Обещах да напиша своето отношение към проблема - Какво става, когато артист си продаде душата на дявола? - да почвам да пиша сега, че ако отложа за по-нататък, възможно е изобщо да не го напиша (претрупан съм от работа тия дни, както обикновено). Ето, започвам, и понеже бързам, ще бъда пределно кратък - което иначе съвсем не мога да го постигна.

Спор няма, че Любэ са талантливи, че песните им са хубави, че трогват особено ония, които имат някакво по-близко отношение към "иначе необятната руска душа" - такива като мен, примерно (моя милост е живяла в най-хубавите си, в младежките си години в СССР, пардон, в Русия!). Песните им се вписват в една национална музикална традиция, един вид, носят в себе си "духа на Русия"; а този дух на Русия е не по-малко необятен от руската земя. Аз лично съм харесвал най-искрено песните на Любэ, и съм писал за това в блога си - поради което доброжелателите ми не са пропуснали да ме клъвнат: я го виж ти той, антикомунистът, как харесва любимата група на Путин! Харесвал съм песните им, ала в един момент, откакто групата започна нескривано да обслужва великодържавната идеология на путинска Русия, не мога да си кривя душата, нещо във възприятието ми се развали: пeсните им започнаха да звучат за мен специално доста по-различно. Това е интересно, понеже оказва се, чe даже нашето възприятие на музиката зависи от споделянето на някакви базисни ценности, то се пречупва през тях, през тяхната "оптика", в резултат на което, ето, песните на Любэ за мен лично сега звучат съвсем иначе.

Не става дума за налагането на някакъв груб идеологически предразсъдък върху възприятието на музиката. Тук нещата са много по-фини. И докосват страни от най-дълбокота вътрешна същност на изкуството. Ще се опитам накратко да кажа какво имам предвид.

Изкуството е сфера на чисто духовното. Музиката - също. А духовното е чисто, безкористно, то има за единствен свой предмет красивото, възвишеното, изящното - в духа, в живота, в човека. Налагането на едно изкуство на някакъв идеологико-политически и държавен интерес осквернява чистотата на художественото произведение, обременява го с неприсъщи нему функции и задачи, в резултат на което неизбежно се разваля спонтанността и искреността, непосредствеността на самото възприятие. Давам веднага един пример: даже геният Достоевски, когато в творчеството си се представя като поддръжник на великоруския шовинизъм, независимо че го прави по дълбоки вътрешни подбуди, звучи като обикновен партиен агитатор. Нещо подобно се случи и със Солженицин - развали се ореола му на страдалец, пък и върху книгите му падна някаква сянка, след като почна да бълва своите православно-великодържавни идеи и пр. Нещо подобно сега имаме и с групата Любэ, и понеже тук става дума за музика, а пък музиката по идея е нещо най-чисто и възвишено - чиста емоция, най-чист душевен трепет - нещата тук се развалят и оскверняват в особено голяма степен.

Талантът в сферата на изкуството е чист дух, той, разбира се, не може да служи на партийни цели. И ето, лидерът на Любэ се продаде на властта, стана нещо като придворен паж на диктатора. Това хептен развали ореола му на творец, изразяващ в творчеството си най-съкровени и дълбоки нравствени ценности. Изкуството принадлежи към сферата на идеалните неща, не бива да бъде тикано в калта на политиката, щото ще се омърси, а веднъж омърсено, няма как да се измие. То е същото като, да речем, върху Джокондата на Леонардо някой кретен да напише с блажна боя политически лозунг и да я превърне в плакат. Същински идиотизъм е това! Нещо подобно правят музикантите от Любэ като се продадоха на властта, на милостта на диктатора Путин: песните им взеха да звучат като политически послания и лозунги, което оскверни чистотата на естетическото и на художественото им възприятие. Ето така аз си обяснявам промяната в моето отношение към техните песни. Тя, както виждаме, съвсем не е случайна.

Истинският творец в изкуството е общочовешки дух. Като се постави в услуга на някаква държавно-политическа и имперска кауза, той дегенерира, слиза от пиедестала си, и става това, което е станал, именно: слуга. Може да си слуга на цар, на диктатор, на Бойко, на който и да е, но това не променя факта, че си станал слуга. Слугинстването в сферата на изкуството е гибелно.

На времето комунистите смятаха, че изкуството трябвало да служи на "Партията" им и на "народа". В резултат на провеждането на тази догма те успяха да унищожат изкуството. И то пак за пари. Спомнете си само Левчев и това ви стига. Той пя песни в прослава на Тодор Живков. Сега даже и не го е срам за това. Отива си опозорен. Нищо че Гоце му връчва ордени. Мръсотия е това, не нещо друго. Та такива неща се случват и с Любэ. Опозориха се. Позорът им е неизмиваем. Светостта на таланта им е осквернена. Талантът е нещо Божествено. Путин никога няма да бъде "бог", а ето, че те, почвайки да служат нему, го приеха за свой бог. Срамна работа!

Развалата и развратът трябва да бъде пълен. По това се познават диктатурите. За тях няма нищо свято. Готови са на всякакви мерзости. Всичко чисто искат да натикат в калта. Ето, с Любэ постигнаха целта си: музикантите бяха принудени да си продадат душите на дявола. За пари, за много пари, естествено. Ала изкуството е безценно. И вечно. Да го замениш за пари е тъпа и грозна работа. Парите, властта, славата и други подобни неща са най-временното и преходно нещо на този свят...

И затова, в резултат на всичко казано, на мен песните на Любэ вече ми звучат прекалено тъжно, бих казал даже някак си гробовно. Понеже са вече омърсени и осквернени. Каква трагедия! Винаги когато творец си продаде душата на някой властелин, той получава нещо, ала жертва друго. Жертва и таланта, и изкуството си. И става политически парцал, политическа пачавра...

Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

ЗА КОНТАКТ



ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo