Представена публикация

Човеци ли сме?

  Да помогнем на Любо ОЩЕ:   Ще помогнем ли за лечението на г-н Любен Воденичаров? Освен това смятам, че нашият "Картаген" - мас...

петък, 25 юни 2010 г.

Добро начинание: гражданска инициатива против лицемерието и лъжата в политиката, за нравствено оздравяване на обществото ни

В блога на Асен Генов открих и прочетох публикация (Против политическото лицемерие...), в която се обявява създаването на "Гражданска инициатива за намаляване на политическото лицемерие". А в блога на Комитата пък срещнах публикация под заглавието Ново начало, в която той също известява читателите си за същата инициатива, за която щял да работи. В сайта на Фондация "14 януари" пък открих материал, наречен Гражданска инициатива за намаляване на политическото лицемерие. Та във връзка с тия публикации, а също и защото съм диалогичен човек, рекох да изразя реакцията си по повод на събитието; ето какво написах в тази връзка:

Идеята ви е чудесна, начинанието ви е твърде потребно с оглед на състоянието, в което се намира българската общност, а това пък е предпоставка за вероятно, по-голямо или по-малко, въздействие за промяна на реалностите в желаната посока. Аз също ви желая успех в начинанието!

Но същевременно искам да изкажа едно съображение във връзка с наименованието на проекта, а именно "Гражданска инициатива за намаляване на политическото лицемерие". Понеже твърдите, че това наименование е още условно, искам да ви помогна малко, за да откриете по-сполучливо и по-вярно спрямо идеята ви наименование.

"Политическото лицемерие", или склонността на политиците да не изявяват действителните си намерения и точните мотиви за едни или други действия (лицемерите в политиката, пък и иначе, в живота изобщо, лице-мерят, т.е. внимателно скриват истинското - и най-старателно показват неистинското - си лице), е просто проява на нещо по-съществено, което стои в основата му и го обуславя и определя. Явно това нещо е ЛЪЖАТА, или, другояче казано, ЛЪЖЕНЕТО или ЛЪЖЛИВОСТТА, а именно, прегрешенията на политиците спрямо ИСТИНАТА. Лицемерните политици всъщност са лъжливите политици, а някак трябва да се направи така, че политиците ни да започнат по-малко да лъжат, а пък, възможно е, нищо чудно в един момент все повече от тях да почнат да се пристрастяват не към лъжата, а към истината. Което е много сериозна предпоставка за поправянето на нещата, т.е. за желания поврат към автентична и добре функционираща демокрация, която пък от своя страна би дала мощен тласък към така потребния на обществото ни просперитет. Та "политическото лицемерие", както сте го нарекли, не е безобидна склонност към суетност на това съсловие, а дефект на съзнанието, при който не истината, а лъжата е станала негова ценностна доминанта. И лицемерието, и лъжата, са антиценности, а в същото време са прояви на аморализъм.

С оглед на казаното на нашето общество е потребно ценностно оздравяване, т.е., в частност, трябва да поведем битка срещу политическия аморализъм. И в този процес е важна ролята не само на политиците като такива (и на тяхното съзнание, склонно към разврат и деморализация), но и на гражданите, щото те, от своя страна, търпят и понасят, тоест, позволяват на политиците да ги лъжат, т.е. да лицемерят. При лъженето има две страни: лъжецът и неговата жертва, при лицемерието е същото; отговорността за тия укорими от нравствена гледна точка феномени следва да бъде поделена между двете страни; жертвите на лъжата и на лицемерието също са отговорни защото са се оставили да бъдат подведени или лъгани.

Та да направя вече изводите, защото ако се разпростра повече в разсъждението си, ще стане досадно. Та значи:

● Не бива в борбата си срещу някаква аморална проява да правим същото, което правят и ония, срещу които се борим; недоизказаността, недостатъчно ясната проясненост, също бележи склонност към лицемерие и лъжене; затова нещата следва да бъдат назовавани с истинските им имена;

● Следователно, не "политическото лицемерие" е същностната деформация, срещу която ние, гражданите, следва да се борим, а такава е склонността към лъжене, щото, както казахме, лицемерието е проявление на лъжливостта; податливите към лъжата са също толкова отговорни за нейното шествие и възход, колкото и самите лъжци; значи би следвало гражданите да се опитат да наложат на своите политици един по-благороден стремеж към истината, правейки нужното, за да парират и елиминират почти поголовната склонност към лъжене, която забелязваме сред това съсловие;

● Но истината е не друго, а безусловна ценност за човека; следователно, ако едно общество се изпълни с решимост да живее в съгласие с истината, то това, разбира се, съответства на коренния интерес както на самото общество, така и на неговите граждани; един такъв процес на преориентация на обществото според нравствената повеля на истината всъщност е процес на ценностно оздравяване на това общество;

● Първо следва обаче да се тръгне от моралното оздравяване на обществото, понеже моралните ценности са съставка, част на човешките ценности изобщо; ерго, смисълът на вашата инициатива е, съобразно казаното, за повече морал в политиката, понеже като помагаме на политиците ни да осъзнават склонността си към лицемерие и към лъжи, ние всъщност им помагаме да се погрижат за морала си, от което пък ще спечели и моралното състояние на цялото общество (предвид ролята, която политиците и управниците играят в това общество);

Истината и доброто са две безусловни ценности на здравото общество; нашето общество, доколкото десетилетия наред в ерата на социализмо-комунизма, е било приучавано да живее не според истината, а според лъжата, е едно болно общество; затова казах, че ни е потребно особено много нравствено оздравяване на обществото, оздравяване на съзнанието както на политиците, така и на самите граждани; защото каквито са гражданите, такива са и политиците; не можем да кажем, че лицемерието и лъжата са само кусур на нашите политици, щото нашите политици са наша еманация; каквито сме ние, такива са и те, а пък не можем да твърдим, че българската народна популация се състои от ангелчета, докато в същото време политиците ни са нещо като дяволи и сатани; ето защо не бива политиците да бъдат разглеждани отделно от общността, която всъщност дава почвата за проявлението на един или друг тип политици;

● И в крайна сметка излиза, че по-точното и коректно название на вашата инициатива, съобразно замисъла ви, така както го разбирам аз (стараейки се да осмисля какво по-скоро искате и предлагате), е, примерно, "Гражданска инициатива за нравствено оздравяване на българската политика" (което е момент в нравственото оздравяване на цялото общество), а още по-кратко, примерно, може да се предложи наименованието инициатива "Граждани против лъжата в политиката", или, респективно, "Граждани за (повече) морал в политиката"; разбира се, след обсъждане може да се изобрети още по-сполучливо и съответстващо на идеята ви наименование, аз тук само подбуждам към такива размисли и обсъждания;

● Вие сте сложили в наименованието на инициативата си думата "намаляване", става дума за намаляване на лицемерието; но това означава, че де факто искате политиците да продължават да лицемерят, но по-малко; думата "намаляване" в случая, както сами забелязвате, води до нежелан и неотговарящ на идеята ви смисъл; това още повече поражда потребността от по-коректно и същностно издържано наименование.

Това исках да ви кажа като начало. Надявам се, че с нещо ви помогнах, ако не, здраве да е. Искам само да ви съобщя, между другото, че от миналата година моя милост, заедно с неколцина приятели и сътрудници, основахме философското списание ИДЕИ, чиято платформа в много отношения има допирни точки с вашия замисъл. Което е добра предпоставка за сътрудничество с оглед на общия, на "взаимно-изгодния" интерес. В този смисъл ви протягам ръка за сътрудничество. Моя милост е главен редактор на списанието и то би могло да бъде една трибуна за съвместно обсъждане на по-съществените, идейни, теоретични въпроси, за което нашите сътрудници имат нужния потенциал. Списание ИДЕИ излиза както в онлайн-вариант, така и в книжен вариант, от него вече излязоха три книжки, в момента подготвяме четвъртата. Примерно, бихме могли да започнем с това да публикуваме някои ваши разработки, понеже идеята ви, повтарям, е превъзходна, но подлежи на развиване и проясняване.

Това е в общи линии всичко, което за момента имах да ви кажа. Извинявайте, че текстът ми се получи дългичък, но пък проблемът, който засегнах, е сериозен, и не бива да бъде претупван - по наш български маниер. Желая ви още веднъж успех в хубавото начинание!



Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ


ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ

ЗА КОНТАКТ

Няма коментари: