Към коментарите по публикацията Народът лудна по песента „Въх, рамо, рамо“, посветена на генерал Борисов! Пей, Биляно, пей, народе! Отпуши си душата! Ликуй, человечество!, които, впрочем, са най-много в българското блог-пространство, именно, вече са 1 140 (!), ми беше зададен интересен въпрос от г-н Боян Казанджиев; ето неговия въпрос и моя отговор:... В частност, преглеждайки днес детайлно блога ви, както и свалената информация от старата му редакционна подреденост от преди, приблизително, половин година, аз констатирах, че никъде не се срещнах с лично ваша изразена позиция (като на историк, гражданин, обществена фигура, пристрастен фен на музиката и т. н.) относно песента „Въх, Рамо, Рамо“: харесва ли ви (простете шаблонния израз!), оригинална ли е, банална ли е, просташко-първичен кич ли е, оригинална ли е, съзвучна ли е с процесите и събитията, актуална ли е, слагаческо-нагаждаческа ли е – както някъде из пространството твърдеше Инджев, пропускайки факта, че „Въх, Рамо, Рамо“ се появява в навечерието на изборната победа на Борисов, а аз имам и достатъчни основания да смятам, че песента е създадена минимум 4 дни преди публикуването й в „U Tube“.
Аз действително си позволявам непреднамерено да ви запитам, интересно ми е да чуя вашата чисто човешка позиция? – какво представлява за вас появата на песента на „Въх, Рамо, Рамо“. Как оценявате вие взривната неподправена вълна на интерес у българина през лятото на миналата година?
Впрочем, наскоро се върнах от посещение в Щатите и Канада; останах с недвусмислено впечатление, че тепърва у българинът в чужбина се формира жив интерес към песента.
Нали – не е обидно това, че се позволявам да ви попитам?… Г-н Грънчаров…
Драги г-н Казанджиев, благодаря за въпроса, ще Ви отговоря накратко.
Песента „Въх, рамо, рамо“ за мен също е интересна; моят блог беше първият, който я рекламира, и то веднага след появата й. Тази песен също така за мен е твърде показателна и изразителна: говори за разпространената сред днешните българи психология, пък и за вкусовете, които се ширят сред тях. В този смисъл песента за мен е нещо като „паметник“ и знак – музикален, психологически, естетически, ценностен, народностен, човешки. Показва що за хора сме. Показва ценностите на мнозинството сред нас. И също така сочи за разпространената сред народните маси естетика и психология. Говоря за широки народни нагласи и вкусове.
Които моя милост, уви, не споделя. Аз в тоя смисъл принадлежа към човешкия тип, който не се поддава и не споделя широките народни представи, влечения, вкусове, интереси. В този смисъл, предполагам, съм „извратен“ и различен. Аз съм нещо като, тъй да се рече, особняк и индивидуалист. И, глобално погледнато, съм „антинароден“.
Аз постоянно критикувам и съдя народа си, драги г-н Казанджиев, да си призная и този грях. Аз не споделям всеобщите влечения към наший народний кумир Бойко Борисов, за който народът, както видяхме, даже песни пропя. Но този народ според мен съвсем скоро ще запее съвсем друга песен за своя доскорошен кумир. Мисля, че бях достатъчно категоричен в преценката си. И, накрая, да кажа и това: аз не харесвам тази песен – нека и този грях да се запише за моя сметка в райските (адските) тефтери. Не мога да я слушам, дразни ме. Друга музика, друг тип музика вълнува моята душа. Да прощава нашата певица Биляна, може да пее хубаво, но нейното пеене не предизвиква положителна емоция в душата ми. Толкова много други грехове имам в този живот, та нека да си призная и този.Това е в основни линии. Аз иначе, надявам се, забелязвате, съм открит, прям и честен човек. Не мога да кажа на бялото черно и на черното – бяло. Не мога да си кривя душата. Не мога да се стремя към суетността да бъда харесван – и не ща да угаждам на широките народни копнежи. Аз съм пряка противоположност на типа, който олицетворява предмета на песента на Биляна, именно, наший народний генерал Бойко Борисов. Такива като мен ги мразят, докато него народът го обича, нещо повече, богоговее пред него.
А пък за такива като мен много след смъртта им някой може и да каже: прав беше за много неща тоя човек, и беше достоен, ала едва ли и това ще кажат. Общо взето не ми пука какво ще кажат за мен. Аз държа на едно: да не си кривя приживе душата. И да не изневерявам на истината, такава, каквато ми се открива. Толкова.
Извинявайте, ако казах прекалено много неща и ако мнението ми Ви е раздразнило с нещо. Всичко добро Ви желая!
Няма коментари:
Публикуване на коментар