Препубликувано от тук: Прокламация на Свободните граждани в интернет.Ако не си кажем какво точно искаме, все ще получаваме онова, което решат да ни дадат
На 10-ти ноември 1989 г. обществото ни се оказа в положението на човек, който 45 г. е бил вързан за леглото. Загубил и силата си и дори елементарни навици за движение. Ние не знаехме какво е това избор. Не само на политици или социални лидери.
Вездесъщият дефицит, присъщ на социализма, ни бе приучил: взимаш онова, което има, и ако си доволен - добре, ако не - някой друг е виновен. В нас бе атрофирала естествената връзка между „Аз избирам конкретно" и "Аз съм конкретно отговорен за избора си".
Свободното слово позволи да разцъфти критиката на системата. Но и тук, както и при политическите партии, ние бяхме забравили, че зад политическото говорене стоят многобройни професионални и експертни модели и решения. А зад тези модели и решения стоят реални и доказали ефективността си на професионално ниво хора, които и политици, и медии и общество могат да ползват. А ние или ги нямахме, или ги прогонихме - или просто не ги чухме когато имаше какво да ни кажат.
Така формулата за политически успех се очерта като „хубави лозунги" плюс "ясно посочване на „врага”" плюс "харизматично-патетично говорене”. И политическите привърженици на една или друга партия станаха не личности, обединени от общи интереси и виждания, а просто запалянковци.
Преди двадесет години на митинг се събрахме една осма (!) от населението на страната. Искахме общи неща - обещаха ни общи неща. И оттогава насам получаваме каквото стане. А октоподът, който ни управляваше преди 10.11.1989 г., с лека козметика си остана същият, при който олигархията определя политиците, а политиците „правят гражданско общество” и си служат като инструмент с обществото и държавата. Естествено в собствена полза и в полза на „направилите ги”.
Резултатите ги знаем. 1,5 млн. българи бяха принудени да емигрират. Тези, които отиват да учат не се завръщат защото не им предлагаме достойна реализация в страната. На опашката на Европа сме по всички показатели. На 68-о място в света сме по свобода на медиите. Държавата е прогнила от всевъзможни видове корупция, а корумпирани и корумпиращи практически няма. И още по страшно – над 50% от днешните 20 годишни са от функционално до почти напълно неграмотни! Което е както реална заплаха за националната сигурност, така и – вече - непосредствена опасност пред самото оцеляване на нацията.
Нямаме повече време да чакаме политици, институции или който и да било да ни „оправи”. Защото България все по-нестабилно балансира на ръба между Европа и третия свят.
Ние – днес и сега - отказваме да играем тази наложена ни игра защото е пагубна за нацията.
Гражданин значи да си ангажиран с обществена кауза. И то не само на думи, а на дело, с реални и конкретни действия, предложения и решения.
Затова ние декларираме като граждани, че ще работим конкретно за решаването на най-важните обществени проблеми, такива като образователна, научна, здравна, съдебна и административна реформи, стратегия за развитие на страната, модели за ефективно интегриране на малцинствените групи в обществото, модели за гарантиране истинска свобода на медиите, модели за еколого-съобразен бизнес и пр.
Ние призоваваме всички българи, независимо къде се намират, да отделят от своето време и професионализъм за да дефинираме конкретните начини за решаване на неотложните проблеми на нацията.Ние ще работим за да продуцираме конкретни модели и решения за ускорено развитие на България. В този смисъл ние не сме политически ангажирани. Всеки - независимо от политическите си пристрастия – е добре дошъл с конкретните си предложения и идеи за решения.
Ние сме демократична гражданска структура, в която може да има координатори и модератори на дискусии, но ръководители ще бъдат онези, които са успели да защитят проектите си в отворена обществена дискусия. Всяка основна стъпка – от разработване на идеята, до готовия модел – ще бъде и прозрачна и обект на обществена критика.
В хода на конкретната работа ще ползваме с благодарност и идеи и предложения на всички добронамерени граждани и професионалисти, без значение от националната им принадлежност.
Готовите модели и решения ще бъдат обект както на обществена дискусия, така и – когато се налага - на международна експертиза. За готови ще считаме модели и решения, които доказват възможността за практическата си реализация и ни дават поне предварителна оценка на съотношението необходими ресурси и очаквани резултати.
При този модел на действие целим не само конкретните решения, но и считаме, че това е реалният начин за ставане на гражданското общество в България. Самият начин на действие изисква гражданска енергия и инициатива, естествено възникване на граждански асоциации съобразно конкретните лични интереси на всеки и решавания конкретен проблем. Отвореният характер на модела позволява на всеки граждански активен човек да бъде полезен с конкретни критики, информации, идеи, предложения и разработки. Тези конкретни решения и модели ще дадат най-сетне на обществото реална база за рационална оценка на действащите политици и партии.
Така най-накрая ще върнем и основният модел на демокрацията, при който гражданското общество излъчва политиците, а самите политици и партии са инструмент на обществото!
В другите групи и движения, които работят реално за ставането на гражданското общество, ние виждаме съмишленици. Работата, която предстои е толкова много, че има място за всички и за всеки. И ще приветстваме всяка форма на взаимопомощ и взаимодействие.
Не сме утописти. Даваме си много добре сметка и за пропилените години и за обезверените хора. Даваме си сметка и за социалната леност сред част от потенциалните ни съмишленици. За трудността да се преодолее навика към формите на „чистата и блестяща” критика и „красивото патетично” общо политическо говорене.
И си даваме сметка, че влизаме в битка с огромната мощ на статуквото!
Затова използваме и патетиката на датата 4-ти юли, за да подчертаем вътрешноприсъщите черти, които искаме да придадем на Предизвикателството България ХХІ век. Но използваме тази патетика, отчитайки и собствения ни национален опит отпреди 150 г., когато дедите ни възкресиха българската нация. Не с терор и бомби, а с читалища, просвещение и възвръщането на чувството за индивидуална самоценност и отговорност за общите дела на всеки човек.
Ние стъпваме и на световният опит и на националните традиции. Мрежата и Интернет са най-демократичната платформа, позволяваща да се обединим в решаването на проблемите, а дейността ни да бъде и прозрачна за обществото и обект на критика в реално време.
За последен път ще използваме патетиката на 14-ти юли, когато ще лансираме и сайта и форума, където започваме конкретната работа и дискусии. Ще я използваме като напомняне към скептиците, че за Гражданското общество няма непревземаеми крепости. Като припомним на крайните индивидуалисти, че най-„невъзможни” са екипите от силни личности, но пък веднъж преодолели част от его-то си, те са помитаща всичко по пътя си сила.
Ние не обещаваме никому нищо повече от интересна, общественополезна конкретна работа. Критика и от съмишленици и от неприятели. Вероятно - присмех и подценяване. Но и интересни дискусии, свързани с решаването на реални комплексни проблеми, които са предизвикателство за всеки истински професионалист и гражданин.Днес ви призоваваме да вземем решаването на проблемите на страната и обществото в собствените ни ръце. Да престанем да се правим на хленчещи критикари и мърморковци, а да станем граждани, правещи своята страна.
Кой, ако не ние - и кога, ако не сега!
(Забележка: Препубликувам този текст, защото откривам в него голям смисъл и вярна, плодотворна идея. Иска ми се да се прочете внимателно от колкото се може повече хора, пък и - особено - да се разбере от възможно най-много хора. Готов съм, както писах вече, да участвам в работата на тази инициатива, и също така съм готов да насърча всеки, който се двоуми, че има смисъл да се работи, а не само да се приказва, за бъдещето на страната ни.)
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
1 коментар:
Нещо много важно и интересно: Граждани влизат в битка с огромната мощ на статуквото. В него се съдържа една безкрайно важна и плодотворна идея, за сбъдването на която обаче трябва да се работи. Щото само да мърморим, напълно бездейни в практическия обществен живот, едва ли е особено голяма добродетел; трябва и да си запретнем ръкавите и да почнем да правим нещо смислено, не общи приказки, а проекти (решения и пр.) за решаване на тежките проблеми. Понеже управниците ни, видя се, нямат потенциал и ресурс да ги решат, остава ний, гражданите, да направим нещо, щото така повече не може да продължава: затънахме до шия, трябва да правим нещо, за да се измъкнем от ужасното тресавище!
Публикуване на коментар