АНДРЕШКО ВЛЯВОЛитературният персонаж на Елин Пелин Андрешко с години е предизвиквал и все още провокира излишно умиление сред българите като еталон на социално-битовото със силно регионален привкус. Андрешко обаче е креатура, която вместо интимен сърбеж, трябва да предизвиква отвращение, защото навсякъде по нормалния свят на мръсотията под ноктите се гледа като белег на оскъдна лична хигиена, а не като прекомерна “отруденост” на бедния человек.
Елин-Пелиновият герой по принцип винаги е малкият човек, давещ се в обикновеното си битие, и който по сценарий е просто една брънка от веригата в организацията на провинциално-трудовия бит. Отворете разказите на Елин Пелин и от страниците им ще изкочат, щипейки и бутайки се, една прясна китка от примитивни образи – Дъбака, дядо Корчан, дядо Матейко... Последният пък дори е особено клиничен случай на битовъзм, понеже е готов да се откаже от рая, понеже там нямало ракийчица.
Самият Андрешко може би е наистина чудесен каруцар, но андрешковщината, откъсната и отвлечена от регионалния статут на притежателите й, внася смут и погнуса навсякъде, където калните пътечки са заменени с асфалтирани улици. Нещо повече, днес андрешковщината е инфилтрирана в политиката и политическото, което неминуемо дава дефекти – и върху субектите, и върху обектите на обществените дела.
Андрешко вляво
Андрешко вляво е русофил. Той е такъв по независими от него исторически и културни причини, т.е Aндрешко изпитва нескрит пиетет към азиатското по манталитет и география – Русия. Бидейки русофил, Aндрешко вляво е и тоталитарист. Първо, защото конфуцианският колективизъм му предоставя удобен духовен приют, и второ, защото произтичащият от радикализираната философия на Русо и Волтер болшевизъм му осигуряваше дълго време удобен социално-политически дом. Затова Андрешко вляво бе алергичен към монархията, чиито блясък и маниер предизвикваха задух у огрубялото му гърло. За сметка на това, партизанщината по дух и поведение му бяха конгениални, оттам и той мразеше елитарното, което, дори когато се изразяваше просто в това да не си бъркаш в носа на публични места, предизвикваше неприятен дискомфорт у простодушното му “аз”.
Та дори андрешковщината бе официализирана 45 години в България под формата не на партия, а на цяла политическа система. А сетне тази политическа система си народи достойни приемници, които по време на промените след 1989 година се прочуха с дебелокожието си („Приемам вината само с мезета”). Но така или иначе, поданическата политическа култура, възпитавана от тоталитаризма, бе метастаза за политическото битие на Елин-Пелиновия малък човек.Андрешко вляво е лицемер. Той е такъв понеже е силно чувствителен спрямо обикалящите го обстоятелства и политико-икономически конюнктури. Затова и преди Андрешко вляво бе комунист, след това стана социалист, после бе евроскептик, а днес е евро-идеалист. Затова и първоначално Андрешко бе сътрудник на репресивния апарат на БКП - ДС, впоследствие могъщо размахваше юмрука си срещу американския империализъм и НАТО, а днес се среща с шефа на Белия дом без излишни скрупули. Така както няма и такива, когато дава избирателно на медиите протоколите и стенограмите на разговорите си в президентството.
Андрешко вляво е аграр. Неминуемо той е такъв. И то не поради интимността на Елин Пелин към малките родови космоси. Докато селячеството в Русия въстава срещу болшевизма, то в България левият тоталитаризъм намери своята социална база именно в лицето на аграрния Андрешко. И впоследствие Елин-Пелиновият герой се еманципира, стана гражданин и захрани кадровия ресурс на социалистическата политическа система, където той бе удобен най-вече поради своето послушание и простодушие. Затова и Андрешко вляво е именно социалист, но не и социалдемократ. За него е по-важно да копира Путиновия авторитарно-корпоративен модел, но не и немската социалдеморкация. Да чете Маркс, но не Бернщайн или Вили Бранд. А припознаването с аграрното, местното, локалното накара българския народ да избере - по силата на „стадния инстинкт”, както би изкрещял Ницше - своята еталонна мостра андрешковщина за свой президент и то два последователни мандата.
Андрешко вляво е и ловец. Специфична отлика на рошавата провинциалистка глава, освен въшките по стандартни и не дотам обичайни места, както и миризмата на чесън, е нейната мултифункционалност и обща компетенция. Ако питате един Андрешко какво може да прави един Андрешко най-добре, то Андрешко ще ви каже, че Андрешко е еднакво добър както в това да клечи в храсти и да стреля по беззащитни архари, така и в това да налага вето на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Защото няма нещо, което да не може да направи един Андрешко, или още повече, да има някой, който да може да го направи по-добре.
„Дий – хей!... Ди-и, господа!”, провиква се на конете си Елин-Пелиновия Андрешко от едноименния разказ, докато търси с поглед най-дълбокият гьол, където да изостави посред нощ своя клиент – съдията от града.Затова на клатушкащата се лодка, ненаправена от самите нас (както Алексис дъо Токвил определи демокрацията), е по-добре освен капитана да няма люде като Елин-Пелиновия Андрешко. Не за друго, а защото последният може да кара каруца, а не лодка. А на този етап балканците сме нации от каруцари, аспириращи да управляваме кораб.
Затова й когато Андрешко вляво се провикне от “Дондуков” 2 “Дий-хей!... Ди-и, другари!”, то въпросният субект трябва да е наясно, че младежките години от бурните пернишки лета, когато върху пряга на каруцата е събирал на аванта от слънцето издайническа багрина по очертанията на потника си, са безвъзвратно отминали. И че на българските граждани им е писнало инсинктивно да се оглеждат в коя локва ще ни изостави андрешковщината за пореден път.
Автор: Мартин Табаков, препечатано от тук: Андрешко вляво
5 коментара:
Yanita Karailieva Ще си позволя да използвам пасаж от текста, за да насоля главите на видни андрешковци ш един от фейсбук постингите им. Дойде ми като най-подходящото обвинение в лицемерие, след като вождовете им отпразнуваха, с бира и кебапчета, годишнина от терористичният акт на партизани антифашисти в Жабочек, а на 23-ти, когато Европа почете паметта на жертвите на комунизма и всички тоталитарни режими - мълчаха все едно вкупом са си отишли от този свят!
Не знам кой литературен критик или шеф от данъчното извади Андрешко от неговото време, набеди го за рушител на данъчната събераемост и го сложи на лавицата с отрицателни герои. Че и тук - пишете за Първанов, и хоп Андрешко ви е протопип. Пълна неграмотност. Четете Елин Пелин. Внимателно. Не като политагитатори от новото време.
От доста години се съмнявам дали има бъдеще въобще нашият народ, след като направи така, че тази нещастна мижитурка Първанов да изкарва успешно вече втори мандат. И сега внимавайте. Помните ли как Рейгън се опита да заобиколи поправката в американската конституция, която отрежда на президента максимум два мандата - дори да е от чисто злато? Ама се отказа, за да не стане за кашмер /извинявам се за турцизма/. Да не вземе и нашето помаче да се опита да направи нещо подобно! И понеже България /Чалгария/ е страна на неограничените възможности, може и да му се получи. Хора, бдете!!
Мисля, че имаш грещка: Рейгън не е възможно да е искал това, да е искал трети мандат, първо понеже законите в Америка се уважават, второ, защото той твърде стар стана президент и е абсурд след два мандата пак да е искал. Може би имаш предвид една близка нам по манталитет страна и нейния вожд тавариш Путин, който наскоро дълго време се двоуми дали да не се обяви за пожизнен президент или император, но в един момент учените му подсказаха: по-умно е да не се дегизира сега-засега като диктатор на Русия, да даде властта временно на едно момче, докато подставеникът-президент "властва", Путин да управлява пак, но като премиер, а пък като му мине мандатеца на подставеника, Путин отново да стане президент, за нови два мандата, понеже в конституцията е записано, че никой не може да бъде президент повече от два поредни мандата, но нищо не е казано за непоредните мандати, т.е. те, санким, могат да бъдат неограничено количество. Та наший Гоце, който боготвори началника си у Кремъл, именно Путин, също в момента е поставен пред путиновата дилема, също мечтае за вечно президенстване и за такива ченгесарски номерца, ала няма да му се усмихне щастието, и то по една единствена причина, а именно: че тия проклети седесари навремето натикаха страната ни в ЕС и в НАТО, а пък страните, дето са в ЕС и в НАТО путински инициативи и мероприятия не се позволяват. И по тази причина наш Гоцко ще си остане с пръст в устата завинаги, т.е. повече никога няма да припари до президентсвото освен ако не пожелае някой да го тури за метач или за мияч на президентските нужници. А пък дали Гоцко тепърва ще се подвизава у българската политика като нов "партиен лидер", тоя театър ни предстои да го видим, и само от българския народец зависи да резне квитанциите на нахалника, и то така, че повече никога да не смее даже да мечтае за пустата му властчица. А че на Гоцко, подобно на началника му по линия на КГБ Путин му се иска да е вечно до приятно къкрещото котле на властта, иска му се, то няма как, нима някой е видял комунист да се примири с това да не е на власт докато диша, докато бие аленото му сърце?!
А иначе за това, че трябва да се бди, щото ченгетата у Нашенско от рода на Първанов са твърде опасни, сте напълно прав, и моя милост се присъединява към толкова разумния Ви призив към българите да бдят и да имат като обеца на ухото това, що сториха ченгетата с всички нас в тия години преход: ами прецакаха ни, а пък ний излязохме абдали, ето това стана (извинявайте за турцизма, ама се налага да употребя думата абдали, щото е много звучна като всяка една турска дума).
Публикуване на коментар