Според данните от изследванията на Националния статистически институт „в 148 български села няма постоянно живеещи хора”, а „само през миналата година обезлюдените села са се увеличили с 4”;Съгласно изследванията на Националния статистически институт „според данните от регистъра към края на миналата година у нас е имало 43 села, в които живее само по един човек. Други 54 населени места са с двама души, а 33 – с трима. С 4 и 5 жители са съответно 42 и 39 селища. Общо в 509 населени места у нас жителите са 10 или по-малко”;
Според данните от изследванията на Националния статистически институт „села без нито един жител в България” са: Баблон, общ. Смолян; Балабанчево, общ. Сунгурларе; Балалея, общ. Дряново; Банчовци, общ. Ихтиман; Бедрово, общ. Черноочене; Бижовци, общ. Велико Търново; Билкини, общ. Дряново; Богдановци, общ. Ихтиман; Богданско, общ. Елена; Бойник, общ. Крумовград; Бойчовци, общ. Велико Търново; Бостаните, общ. Чупрене; Бочковци, общ. Велико Търново; Будилци, общ. Кресна; Бънзарето, общ. Мъглиж; Бързея, общ. Кирково; Валето, общ. Елена; Велювци, общ. Елена; Ветрушка, общ. Ивайловград; Владовци, общ. Трявна; Власатили, общ. Трявна; Влаховци, общ. Габрово; Вълковци, общ. Трявна; Габрака, общ. Елена; Гайдари, общ. Трявна; Ганев дол, общ. Елена; Гледачево, общ. Раднево; Горна Драгойча, общ. Дряново; Горни Маренци, общ. Трявна; Горни Цоневци, общ. Трявна; Горска, общ. Елена; Горско Писарево, общ. Златарица; Горско, общ. Ивайловград; Горяни, общ. Трявна; Градинка, общ. Антоново; Гюргево, общ. Петрич; Делова махала, общ. Златарица; Джуровци, общ. Дряново; Дойновци, общ. Велико Търново; Долен Еневец, общ. Велико Търново; Долна Маргатина, общ. Троян; Долни Маренци, общ. Трявна; Долни Радковци, общ. Трявна; Долни Томчевци, общ. Трявна; Донкино, общ. Трявна; Дряновец, общ. Чепеларе; Дрянът, общ. Севлиево; Дуровци, общ. Златарица; Дървари, общ. Трявна; Дърлевци, общ. Елена; Дъскарите, общ. Трявна; Дюля, общ. Руен; Еленците, общ. Дряново; Железари, общ. Омуртаг; Жерговец, общ. Гурково; Жидов дол, общ. Троян; Занога, общ. Петрич; Звезда, общ. Руен; Звъника, общ. Кърджали; Зорница, общ. Кърджали; Иван Димов, общ. Трявна; Иванивановци, общ. Елена; Иринеци, общ. Трявна; Калчовци, общ. Габрово; Каменско, общ. Сунгурларе; Караиванци, общ. Елена; Карандили, общ. Елена; Киселковци, общ. Трявна; Китка, общ. Руен; Коевци, общ. Трявна; Кокорци, общ. Рудозем; Колишовци, общ. Габрово; Колю Ганев, общ. Трявна; Конарското, общ. Трявна; Косилка, общ. Дряново; Крайполе, общ. Антоново; Кръстеняците, общ. Трявна; Кукля, общ. Дряново; Къртипъня, общ. Дряново; Къшле, общ. Трън; Лесиче, общ. Елена; Лешко пресои, общ. Троян; Лисец, общ. Самоков; Малиново, общ. Севлиево; Малки Българени, общ. Дряново.
(Из публикацията на Я.Янков под заглавие БЪЛГАРСКИЯТ ГЕНОЦИД -2010 г.)
1 коментар:
Тази тенденция към обезлюдяване не е уникално българска, а общоевропейска, макар че комунистите с колективизацията нанесоха на българското село допълнителен удар. В моето детство нашето село имаше около 300 жители, сега са под 100. Но пък София тогава нямаше и милион, а сега сигурно е към 1,5-2 милиона. Пловдив беше може би към 150 000, сега е поне 400 000, някои викат реално 600 000. Това е основно механичен прираст. Всъщност по мои впечатления повечето хора, вкл. и по-младите си харесват селата, къщите и дворовете и не им се ходи да живеят в градовете, но всички се оплакват от едно: няма работа!
Много драстичен пример е Албания, където след 1991 населението на цели села мигрира към градовете. Цели региона на Източна, но и на Западна Германия например също се обезлюдяват. Причините са ниската раждаемост и миграцията към по-големите населени места. Между другото близо 2 милиона източногерманци след 1989 се изнесоха към Западна Германия, а в Германия като цяло емиграцията вече надхвърля имиграцията. Големи емигрантски потоци има от Германия към Швейцария и Австрия например. И на германците не им се седи вече в Германия.
Така че докато някои големи столични региони като Прага, Братислава, Будапеща и дори София вече може да се сравняват икономически със Западна Европа, други региони като Източна Полша, Южна Унгария или някои български региони западат. Някои социолози дори предлагат останалото възрастно население в такива селски региони да бъде изселено към градовете, защото иначе не може да бъде снабдявано и обслужвано адекватно.
Публикуване на коментар