Съвременният живот е станал такъв, че няма как човек да избяга в природата и то за дълго; ала ако можеше, би било прекрасно!

Напуснах Пловдив: намирам се в родната къща на майката на моята съпруга, в село Еленово, Сливенски окръг (на 20 км. от Нова Загора). От вчера съм тук, ще постоя около седмица. Ще помагам за правенето на ремонт на къща, която е строена през 1927 година, която е солидна и здрава, но се налага известно модернизиране. Разполагам с мобилен интернет, което все пак е нещо.

Но най-интересното е, че, потопен в омайващия рай на природата - градината около къщата е поне два декара, с всякакви дървета, а пък селото тихо и почти безлюдно - за мен времето почна да тече иначе, а и съвсем не ми се пише; явно се иска пренастройване.

А иначе има страхотни условия за уединение и за писане особено не по текущи, "злободневни" теми, а по сериозни, по-дълбоки, философски проблеми. От друга страна има и нещо друго, което не ми помага много-много да се съсредоточа: морето е на някакви си 120 километра само! А тук съм с млади хора - синът ми и братът на моята съпруга, студенти - които постоянно ми говорят, че е престъпление да не се отиде до морето. Добре че финансовият проблем и при тях, и при мен е крайно тежък - те не можаха да си намерят работа поне за лятото - та явно ще си стоим тука, на село.

Впрочем, десетина холандски семейства са си купили къщи в това село, т.е. селото нищо чудно в един момент да придобие характер на холандска колония. В което няма нищо лошо. Природата тук е великолепна, възхитителна, чудесна. Престъпление е да не й се радват човешки същества, а пък дали са холандци или каквито и да било, това няма абсолютно никакво значение.

Някаква италианска фирма - говорят из селото - била купила училището, в което има и спортна зала, пък и се състои от две големи самостоятелни масивни сгради, с намерение да го направи модерна туристическа база. Разбира се, понеже не е стопанисвано от години, дворът му се е превърнал в същинска джунгла. В този двор през прословутите деветдесет години на миналия век съм прекарал много време с малкия ми тогава син, а как времето се отърколи, малкото сияйно детенце вече е млад мъж за женене, а пък моя милост става все по-солиден и напредващ в пребиваването си на този свят философ.

Добре че ние, философите, общо взето живеем не в този свят, а пребиваваме в един много по-красив духовен свят, в който и за който времето нищо не значи, та ходът му затова съвсем не ме вълнува.

Та значи вече съм на село, ала имам намерение да продължа за водя блога си. Той е станал сякаш част от мен - а пък и аз съм част от него, може би най-значимата част. Вярно, че интернетът ми е слабичък, ала все пак става; много е по-добре от нищо. Впрочем, дали е по-добре съвсем не е сигурно.

Понеже така ми се искаше да се откъсна изцяло от Мрежата, и то поне за месец, за да събера сили, да освежа съзнанието си с нови впечатления; явно обаче съвременният живот е станал такъв, че няма как човек да избяга в природата и то за дълго. А ако можеше, би било прекрасно!

Но пък нищо не пречи да се съчетават тия два свята: природния и виртуалния. Ето, аз имам намерението да опитам да ги съчетавам, както, впрочем, винаги съм го правил. Е, оказва се, че вече доста съм затънал във виртуалния свят - впрочем, той ми дава възможности, които реалния свят не ми дава - но пък никога не съм се откъсвал от природата, от истинския все пак свят.

А пък да си мобилен, да умееш да се пренастройваш, да си гъвкав е нещо твърде важно за света, в който сме поставени. За да го постигнем, просто трябва да го практикуваме всеки ден.

Добави в Svejo