ЗЕМЕДЕЛСКИЯТ МИНИСТЪР КАТО ШАМАН
Автор: Евгени Тодоров
Земеделският министър твърдо е решил да ни върне българските вкусове. Или поне вкусовете от времето на социализма.
Това, което прави, е познато от практиката на магьосниците от най-древни времена – да се гонят злите духове с т.н. наричания. На враговете или на нежеланите явление са се сменяли имената – така по чисто вербален път са правени опити да се въздейства на природата, на хода на историята и т.н.
По този начин непросветени хора са били обладавани от вярата, че магьосникът с думи може да промени това, което иначе самите те би трябвало да променят с много труд или с оръжие в ръка.
Вече разделихме млеката и сирената на добри и лоши с едно махване на вербалната пръчица – на лошите се сменя името и стават „млечен продукт” или „млечен деликатес”. Министърът предложи лошите скапани кренвирши да се казват „соеви пръчици”.
Предстои каймата, кюфтетата, кебапчетата и няколко колбаса да имат второ име – „Стара планина” – като гаранция, че са направени така, както едно време. По този начин българинът, който при пазаруване досега гледаше единствено цената, сега вероятно ще чете и името на продукта. И тогава ще прави своя избор.
В някои страни се опитват да решат подобни проблеми с точно и пълно изписване на съдържанието на продукта. Виждал съм купувачи в Америка, които дълго ровят рафтовете с колбаси, докато открият устройващият ги процент мазнини.
У нас вместо да си губи човек времето, ще гледа само заглавието.
Опитът на земеделския министър може да се приложи и в други сфери на живота.
Например министър Цветанов би могъл на своите най-добри полицаи да върне старото благородно име „милиционери”.
Добрите депутати могат да си станат пак „народни представители”, а институциите отличници отново да се нарекат „народни”. В крайна сметка един ден може и демокрацията ни отново да стане „народна”.
Но преди да си върнем здравия дух, трябва да си върнем здравото тяло. Не е тайна, че напоследък много жени си слагат силикон в гърдите в резултат на вредни модни влияния.
Как да отличим истинската натурална цица от силиконовото менте? Ами както при млечните продукти – чрез диференциация на наименованията. „Цици” ще наричаме натуралния продукт, а онези със силикона нека да бъдат „силиконови хълмчета” или нещо подобно.
Днешните мъже също се отдалечават от онези истински български мъже – мъже по БДС. Стресът и разни други влияния оказват неблагоприятно въздействие върху потентността.
Мъжкият член или онова, което наричаме с три букви – независимо коя е първата: „х” или „к”, все по-често не е това, което беше. Вече е трудно е да го сравниш със сух шпек салам, примерно, от класа „Стара планина”.
А един член-менте не може да носи гордо трибуквено име. Той би трябвало да се преименува по подобаващ начин.
Защо и него да не наречем „соева пръчица”?
Автор: Евгени Тодоров
Земеделският министър твърдо е решил да ни върне българските вкусове. Или поне вкусовете от времето на социализма.
Това, което прави, е познато от практиката на магьосниците от най-древни времена – да се гонят злите духове с т.н. наричания. На враговете или на нежеланите явление са се сменяли имената – така по чисто вербален път са правени опити да се въздейства на природата, на хода на историята и т.н.
По този начин непросветени хора са били обладавани от вярата, че магьосникът с думи може да промени това, което иначе самите те би трябвало да променят с много труд или с оръжие в ръка.
Вече разделихме млеката и сирената на добри и лоши с едно махване на вербалната пръчица – на лошите се сменя името и стават „млечен продукт” или „млечен деликатес”. Министърът предложи лошите скапани кренвирши да се казват „соеви пръчици”.
Предстои каймата, кюфтетата, кебапчетата и няколко колбаса да имат второ име – „Стара планина” – като гаранция, че са направени така, както едно време. По този начин българинът, който при пазаруване досега гледаше единствено цената, сега вероятно ще чете и името на продукта. И тогава ще прави своя избор.
В някои страни се опитват да решат подобни проблеми с точно и пълно изписване на съдържанието на продукта. Виждал съм купувачи в Америка, които дълго ровят рафтовете с колбаси, докато открият устройващият ги процент мазнини.
У нас вместо да си губи човек времето, ще гледа само заглавието.
Опитът на земеделския министър може да се приложи и в други сфери на живота.
Например министър Цветанов би могъл на своите най-добри полицаи да върне старото благородно име „милиционери”.
Добрите депутати могат да си станат пак „народни представители”, а институциите отличници отново да се нарекат „народни”. В крайна сметка един ден може и демокрацията ни отново да стане „народна”.
Но преди да си върнем здравия дух, трябва да си върнем здравото тяло. Не е тайна, че напоследък много жени си слагат силикон в гърдите в резултат на вредни модни влияния.
Как да отличим истинската натурална цица от силиконовото менте? Ами както при млечните продукти – чрез диференциация на наименованията. „Цици” ще наричаме натуралния продукт, а онези със силикона нека да бъдат „силиконови хълмчета” или нещо подобно.
Днешните мъже също се отдалечават от онези истински български мъже – мъже по БДС. Стресът и разни други влияния оказват неблагоприятно въздействие върху потентността.
Мъжкият член или онова, което наричаме с три букви – независимо коя е първата: „х” или „к”, все по-често не е това, което беше. Вече е трудно е да го сравниш със сух шпек салам, примерно, от класа „Стара планина”.
А един член-менте не може да носи гордо трибуквено име. Той би трябвало да се преименува по подобаващ начин.
Защо и него да не наречем „соева пръчица”?
Няма коментари:
Публикуване на коментар