В рамките на инициативата Предизвикателството България ХХІ. Как да си върнем страната има предложение всички да се включат в редактирането, в "шлифоването" на един основополагащ документ на автора Иво Димитров; даже са дадени разяснения как това може да стане, именно с използването на различни цветове от различните хора, като това може да става директно на съответната страница на бразаура. В тази връзка моя милост там възрази с ето тази аргументация:Относно предложението за участие в редактирането на ето този текст искам да кажа: ако искате да развалите текста, редактирайте го. Казвам това като човек, който цял живот се е занимавал с писане и редактиране на всякави, дори и на най-сложни текстове. Няма как един текст да добие "съвършена форма", това е илюзия и напразно очакване. Всеки текст, както се е родил (с незначителни стилистични поправки), е най-доброто, което изобщо може да съществува; когато човек има потребност да каже още нещо, пише друг текст, и така.
А безкрай да поправяш и "усъвършенстваш" един текст, при това да поканиш други хора да помогнат в търсенето на някаква идеална форма, е най-прекия път към развалянето му, към разводняването му, към опошляването му. Затова смятам, че текстът си е много добър, макари конспективен, той подбужда към размисли, коментари, други реакции; който под влияние на текста иска нещо да допълни, нека да го напише отделно, да си го публикува, а пък ако е казал нещо значимо, на становището му може да се обърне специално внимание, да бъде подчертано, други хора могат да го коментират и прочие - и този е естествения начин за разгръщането на една ползотворна дискусия; друг начин няма.
С предложението всички да се включим в "доусъвършенстването" на оня текст някой недообмислено си е представял, че по този начин може, покрай другото, да се избегне изморителната и нескончаема дискусия по него; но това е напразно очакване. А пък и няма начин много автори да сътворят нещо значимо, имам предвид в областта на писаното слово; даже двама са много, а повече от двама е невъзможно. Когато големи екипи правят някакви документи, тия документи губят личностно-творческия си характер и стават скучни сборници от разнопосочни и често съвсем еклектични твърдения.
А, повтарям, естественият начин е разгарянето, е разгръщането на една свободна дискусия по проблемите, а пък след като тя протече, най-ценните моменти от нея могат да станат части на един "своден документ", съдържащ резултатите и постигнатото от дискусията. Така смятам аз; лично аз не бих се впуснал да внасям корекции в смислен текст, написан от друг човек, щото добре знам, че такива намеси са недопустими и само магат да го развалят, но не и да доведат до неговото "съвършенство".
Няма коментари:
Публикуване на коментар