А. Патодиагностика
І. Откъде тръгваме?
1. Какво не е наред?
Върхът на айсберга:
1.1. Октоподи. Кражби. Шуробаджанащина. Пълна доминация на неидентифицирани структури (вкл. бивша ДС и номенклатура) в обществения живот. Зависимост от руски структури – от бивше КГБ до настояща руска мафия. Тотална манипулация на обществото. Назначен елит. Некадърен. Единствено - заслуги към въпросните неидентифицирани структури.
1.2. Тотална безотговорност. Като започнем от правителства към програмите им, та свършим с партиите към избирателите им. А съдебната система е просто един от най-силните криминогенни фактори.
1.3. Абсолютно пренебрежение към българските граждани. Администрация, пенсионна система, здравеопазване, социална помощ, образование са всичко друго, но не и онова, за което се представят.
2. Каква е ситуацията?
2.1. Олигархичният модел практически източва държавата, без да прави реална икономика. Сега, в ситуация на криза, олигархията затвърждава и разширява позиции за сметка на средната класа. На практика след кризата ще излезем с още по-отслабено гражданско общество и още по-зависими от олигархията.
2.2. Имаме качествени хора, но те нямат достъп до реалните лостове на властта. Сегашният елит е вчерашният комунистически елит. Пустословен и некадърен. Визиите на всички, които са извън този елит, практически са лишени от по-широка обществена чуваемост.
2.3. Системата е такава, че дори качествените хора, влизайки във властта:
- са принудени да играят или по свирката на кукловодите, или ги отсвирват;
- са изкушени от системата да „уредят” себе си;
- изпадат в интелектуален вакуум и дори с най-добри намерения, в най-добрия случай я карат по метода „проба-грешка”.
3. Ние сме в клещи!
3.1. Нямаме качествен елит. Той е манипулативен, себично късоглед и некадърен. Нямаме национална стратегия, а „Стратегическата референтна рамка” за насочване на евро инвестициите в страната е срам дори за двойкаджия първокурсник във ВУЗ! Та ние нямаме дори елементарна представа какво правим в ЕС!?!
3.2. Обществото ни от много години е в състояние на разпад. И вече обществената тъкан некротизира. Понятия като морал, благородство, чест, професионално достойнство, вяра са до такава степен изпразнени от съдържание, че дори на моменти придобиват пейоративен смисъл.
От едната страна е октоподът на миналото, оплел и днес страната, а от друга – неразбирането на реалните ни проблеми от ЕС. Те се опитват да ни лекуват от инфлуенца, а ние сме болни от рак, метастазирал цялата нация.
3.3. Властващият елит – практически във всички сфери на обществения живот - е единна, затворена система от болшевишки тип – продуцира октоподи и октоподчета, самовъзпроизвежда се и продължава да гони от страната качествените хора. Формиран на принципа на негативната селекция, вместо да води страната напред, той е един от факторите за изпиване жизнените сили на нацията.
Б. Какво ни трябва?
Трябват ни нови, конкретни визии как да върнем България на гражданите й и как да я направим просперираща, жизнена и динамична. Практически това означава, че се нуждаем от:
1. Всеки кадърен човек, във всяка област, където и по света да е, ни е жизнено необходим. В епохата на глобалното село България не е просто география, а въпрос на мрежи.
2. Интелектуален бекграунд. Ако ние сами не идентифицираме болестта си и начините за нейното лечение, отвън няма как да стане. Могат да ни помагат, но не могат да свършат нашата работа. Утре, цялата власт да бъде в ръцете и на най-добронамерения политик, пак нищо няма да се промени, защото зад гърба му трябва да има един пакет от реални и конкретно изпълними програми в най-разнообразни области.
3. Нов модел на социална организация. Мрежа на спорещи, мислещи и действащи съмишленици. Налагане на чуваеми в обществото нови визии за развитието ни.
В. Как да го направим? (ОЩЕ >>>>)
І. Откъде тръгваме?
1. Какво не е наред?
Върхът на айсберга:
1.1. Октоподи. Кражби. Шуробаджанащина. Пълна доминация на неидентифицирани структури (вкл. бивша ДС и номенклатура) в обществения живот. Зависимост от руски структури – от бивше КГБ до настояща руска мафия. Тотална манипулация на обществото. Назначен елит. Некадърен. Единствено - заслуги към въпросните неидентифицирани структури.
1.2. Тотална безотговорност. Като започнем от правителства към програмите им, та свършим с партиите към избирателите им. А съдебната система е просто един от най-силните криминогенни фактори.
1.3. Абсолютно пренебрежение към българските граждани. Администрация, пенсионна система, здравеопазване, социална помощ, образование са всичко друго, но не и онова, за което се представят.
2. Каква е ситуацията?
2.1. Олигархичният модел практически източва държавата, без да прави реална икономика. Сега, в ситуация на криза, олигархията затвърждава и разширява позиции за сметка на средната класа. На практика след кризата ще излезем с още по-отслабено гражданско общество и още по-зависими от олигархията.
2.2. Имаме качествени хора, но те нямат достъп до реалните лостове на властта. Сегашният елит е вчерашният комунистически елит. Пустословен и некадърен. Визиите на всички, които са извън този елит, практически са лишени от по-широка обществена чуваемост.
2.3. Системата е такава, че дори качествените хора, влизайки във властта:
- са принудени да играят или по свирката на кукловодите, или ги отсвирват;
- са изкушени от системата да „уредят” себе си;
- изпадат в интелектуален вакуум и дори с най-добри намерения, в най-добрия случай я карат по метода „проба-грешка”.
3. Ние сме в клещи!
3.1. Нямаме качествен елит. Той е манипулативен, себично късоглед и некадърен. Нямаме национална стратегия, а „Стратегическата референтна рамка” за насочване на евро инвестициите в страната е срам дори за двойкаджия първокурсник във ВУЗ! Та ние нямаме дори елементарна представа какво правим в ЕС!?!
3.2. Обществото ни от много години е в състояние на разпад. И вече обществената тъкан некротизира. Понятия като морал, благородство, чест, професионално достойнство, вяра са до такава степен изпразнени от съдържание, че дори на моменти придобиват пейоративен смисъл.
От едната страна е октоподът на миналото, оплел и днес страната, а от друга – неразбирането на реалните ни проблеми от ЕС. Те се опитват да ни лекуват от инфлуенца, а ние сме болни от рак, метастазирал цялата нация.
3.3. Властващият елит – практически във всички сфери на обществения живот - е единна, затворена система от болшевишки тип – продуцира октоподи и октоподчета, самовъзпроизвежда се и продължава да гони от страната качествените хора. Формиран на принципа на негативната селекция, вместо да води страната напред, той е един от факторите за изпиване жизнените сили на нацията.
Б. Какво ни трябва?
Трябват ни нови, конкретни визии как да върнем България на гражданите й и как да я направим просперираща, жизнена и динамична. Практически това означава, че се нуждаем от:
1. Всеки кадърен човек, във всяка област, където и по света да е, ни е жизнено необходим. В епохата на глобалното село България не е просто география, а въпрос на мрежи.
2. Интелектуален бекграунд. Ако ние сами не идентифицираме болестта си и начините за нейното лечение, отвън няма как да стане. Могат да ни помагат, но не могат да свършат нашата работа. Утре, цялата власт да бъде в ръцете и на най-добронамерения политик, пак нищо няма да се промени, защото зад гърба му трябва да има един пакет от реални и конкретно изпълними програми в най-разнообразни области.
3. Нов модел на социална организация. Мрежа на спорещи, мислещи и действащи съмишленици. Налагане на чуваеми в обществото нови визии за развитието ни.
В. Как да го направим? (ОЩЕ >>>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар