А ние, българите, страдаме понеже нямаме смелостта и дързостта да поемем собствения си живот и собствена си съдба в собствените си ръце - и все чакаме някой да ни "оправя"...Във Фейсбук-групата "Приятели на списание ИДЕИ" едва днес (тя иначе е написана на 12 август) открих кратка бележка от човек с ник Li An, в която пише: Здрасти Ангел, опитах да напиша кратък разказ повлиян от твоя книга. Ще се радвам на един твой коментар! Поздрави!
Разбира се, веднага посетих блога на този човек, оказа се, че истинското му име е Любомир Андреев; а текстът, за който става дума, е под заглавието Qual der Wahl / Трудността на свободния избор. Ще го препубликувам и тук, та да може да се прочете и от читателите на книжното издание на блога, именно на в-к ГРАЖДАНИНЪ, а пък после, под него, ще напиша и своя коментар:
Банов, седеше пред монитора и се взираше в заглавията на актуалния печат от родината.
Родината му, за него все още с главна буква, въпреки че от известно време наблюдаваше собствената си метаморфоза, се задъхваше под неимоверното време на дългогодишния преход..
Убийства, измами, некадърни управници, полицейски акции, оповестени дни преди самото им изпълнение, за да могат обектите на същите да се изпокрият и разпилеят по широкия свят - или да отидат "на дюшеци" както в известните романи. Четеше с удивление коментарите на хората, като понякога се успокояваше, но и понякога се отвращаваше и си мислеше, че там, от другата страна, са се сбрали катун психари, неврастеници и дебили...
В този момент изпод пръстите му спонтанно изкочиха изчаткани в сихрон поток от квалификации към един от съкоментаторите, когато го осени една трагична мисъл:
"Даааа, трудно е да правиш свободен избор!"
Изведнъж се изпълни с жалост към тези озлобени, псуващи и отвратени хора, които, дишайки първите повеи на вятъра на промяната, се редяха на километрични опашки за хляб и кисело мляко. Тези същите, които така желаеха тази свобода, но и така не се научиха да боравят с нея. Тези който така искаха да оправят нещата, но в последствие не успяха да оправят самите себе си и повярваха, че ще бъдат оправени за 800 дни - и оставаха доволни от факта че и другите също не се оправят.
Тези, които ревяха по митингите, бяха бити от полицията и окървавени слушаха из кънтещи високоговорители вятъра на промяната. Тези, на които им беше обещана демокрация от същите тия, които за една нощ от червени другари се превърнаха в сини и в гъза демократи, които за една нощ смениха боята на фасадата, но забравиха да извърлят телата от смърдящия им килер. Те не виждаха как куфарите с пари достигаха получателите си и капиталите на страната пълнят до пръсване банковите им сметки в чужбина.
Тези същите, които преживяваха берови и виденови зими, вярваха на изкуфели, ламтящи за материални блага старци, тези които редовно не/избираха мазохистично по-малкото зло. Тези, объркани и живуркащи в блатото души, които чакаха да им се поднесе промяната на тепсия, а не виждаха, че тя трябва да се породи в главите им и да види бял свят чрез действията им.На Банов извъднъж му прилоша, в пристъпи на гадене, посегна към шишето с вода и го събори на земята. Клекна и видя собствената си, объркана физиономия в локвата, разкривена от горчива тъга. Дааа, и той не умееше да борави със свободата си, беше сам виновен, че се мята като риба на сухо в живота си.
Беше безработен от дълго време, ставаше рано и лягаше късно, с бръмнала от усилията му да изплува на брега глава, нямаше никакви контакти с останалия свят, приятелите си ги виждаше на снимка и разговоряше с тях чрез електронни съобщения, общуваше с паяците в стаята и вдигаше през седмица телефона на близките ...
Дааа, трудно е да направиш свободен избор, помисли Банов и се зави презглава.
Това е текстът на Любомир Андреев; а ето и моят коментар, който, под влияние на прочетеното, пиша ето сега:
Драги г-н Андреев,
Изглежда сте написали този текст под влияние на книгата ми СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие "Кратка психологическа история на съвременна България"); а е възможно и да е под влиянието на другата ми книга по все по тия същите съдбовни български въпроси, която носи заглавието БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА ("Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността"). В своя текст Вие сте акцентирали на най-важното, около което се върти моя анализ, а именно това, че голямата част от българите сме неспособни, не умеем да правим истински свободен избор - и в личния си живот, и в общиностния, в политическия живот (сам пишете какви одиозни избори направихме в тия години, какви чудесии се случиха, колко жалки надежди свързвахме с цяла една редица "оправячи", които оправиха главно себе си и своите свити, а пък ний, оправяните, останахме с по една чаша студена вода).
Да, тук именно е разковничето, тук е корена, на който се дължат нашите несполуки, разочарованията, бедите ни: не разбираме свободата, не я ценим, нямаме смелостта и дързостта, характерна за истински свободните хора, да поемем собствения си живот и собствена си съдба в собствените си ръце, поради което постоянно изпадаме м малодушие, постоянно също така и страдаме, като при това не си вадим нужните поуки, ами само се вайкаме, мърморим, самооправдаваме се (все търсим някой друг, върху когото да стоварим цялата вина, докато всъщност ний самите за всичко сме си виновни най-вече самите ние, не някой друг!); на визираното решаващо обстоятелство се дължи и това, че не само сме най-бедни, ами сме и най-унизени, щото достойнство може да има само свободният човек, а не тия, които непрекъснато се самоунижават и подценяват.
Много може да се пише по тази тема, радвам се, че сте стигнали, така да се каже, до центъра, фокуса, ядрото на онова решаващо психологически, личностен и ценностен недостатък, на който се дължат несполуките ни и като индивиди, и като общност, като народ. Който осъзнае, че тук е разковничето, че от неговото лично съзнание и самосъзнание за свобода зависи всичко, такъв вече няма да чака да го "оправят"; такъв човек вече знае, че неговия успех, неговата съдба, неговото бъдеще е в собствените му ръце. Явно Вие вече сте преживели този поврат в своето духовно развитие, за което Ви поздравявам, надявам се, че благодарение на Вашия пример и други хора ще тръгнат по същия благословен път - пътят на човешката свобода!Желая Ви много успехи по него, уверен съм, че ще успеете, просто от Вас се иска да направите нужното та успехът да дойде при Вас; а ако вече е дошъл, още по-добре; но свободните разбират, че въпреки всичко в нито един момент не трябва да се отпускаш, щото успехът е нещо хвъркато като птиците - идва в един момент, а пък ако не си на висота, си отлита и нещо чудно повече изобщо да не се върне. За успеха си сме осъдени да работим непрекъснато - и само тогава той ще е истински и траен; ето това искам накрая да Ви пожелая: да не се разделяте никога с успеха си, веднъж постигнал го!
С поздрав и уважение: Ангел Грънчаров
Няма коментари:
Публикуване на коментар