Моите предложения за демократизация на училищния живот

Напоследък, и то благодарение на старанията на мои най-яростни опоненти и критици, все повече и най-интензивно мисля в посока на практическото решаване на ония нетърпими вече проблеми, които задушават в смъртна хватка българското образование и българското училище. Мисля, постоянно, от ранна утрин до късна вечер, особено пък след най-разгорещени "дискусии", които, за жалост, в нашенските родни условия винаги прерастват в грозни караници.

Ето, например, от вчера насам, след една такава абсурдистка сцена, в която бях принуден да участвам, и то именно под влияние на възмущението, обзело ме след този инцидент, в съзнанието ми се родиха следните идеи, а именно: да се дискутира и предложи на ръководството на ПГЕЕ една добре обмислена система за реформиране и демократизиране на училищния живот, която да включва:

1.)Да се предложи на учениците по най-демократичен начин да си изберат свои упълномощени представители, които да участват в работата на педагогическия съвет (и във всички постоянни помощни комисии към него), където те да защищават техните интереси, понеже досега решения, касаещи учениците, биваха вземани, без самите те изобщо да биват питани какво мислят;

2.)Т.н. "ученически съвет", включващ представители на всички класове, да започне да мисли за предложения, касаещи демократизирането на отношенията в училището;

3.)Под формата на експеримент, след вземане на мнението на учениците и на техните родители, да се въведе свободна посещаемост на учебните часове, за да се провери няма ли тъкмо по този начин да бъде решен проблема с т.н. "бягства" от часове и с неизвинените отсъствия; ония ученици, които са убедени, че няма смисъл да стоят в часовете, да не бъдат принуждавани чрез административна принуда (страх от неизвинено отсъствие) все пак да присъстват поне телесно, а да им се даде възможност за избор: или да стоиш в часа със съзнателното желание да учиш, да общуваш с учителя, та той да може да провери и оцени доколко си напреднал в усвояването на "материала", или пък не посещаваш часа, което обаче означава, че предпочиташ по този предмет да се подготвяш сам, а след това ще бъдеш проверен за постиженията си в т.н. "часове за консултации", понеже все пак по дадения предмет би следвало да имаш поне задоволителна оценка;

4.)Отново под формата на експеримент да се направи цялостна реорганизация на учебния процес, като се въведе специфичен елемент на избираемост от страна на ученика и на учебните предмети, а именно:

а.)По всеки учебен предмет учениците, според желанието им и по свободен избор, биват категоризирани в две групи: "силно интересуващи се" и "нентересуващи се";

б.)Всеки ученик обмисля и сам категоризира предметите, които са в учебната програма, по следния принцип: ония учебни предмети, по които силно се интересува и които са полезни за неговата бъдеща професионална реализация, ги категоризира като "интересни" или "важни"; ония, по които няма интерес, ги определя, примерно, като "неизбежно бреме" или по някакъв друг начин, примерно "предмети II категория", докато пък желаните и интересни за него предмети в такъв случай би следвало да бъдат наречени "предмети I категория";

в.)Преподавателят по съответният предмет пък диференцира (разделя) учебното съдържание по своя предмет на две категории: "засилено изучаване за интересуващи се" и, респективно, "редуцирана програма за неинтересуващи се ученици";

г.)Всеки ученик да получи правото от всички учебни предмети, които са по сегашната задължителна програма (или, по-скоро, по учебен план), половината да категоризира в първата категория (интересни за засилено изучаване), а другата половина по втората, именно, "неинтересни предмети"; по предметите и от двете категории предмети той трябва да има съответните оценки, като обаче в резултат на тази промяна ще може да отдели повече сили и учебно време на ония предмети, които е оценил като важни за себе си, докато за маловажните за него ще отделя много по-малко време и интелектуален ресурс (който при всеки човек, също така и при учениците, не е безграничен, което означава, че е грях да се разпилява, напротив, трябва да се концентрира в свободно избрана посока);

д.)Ученикът от всеки клас си прави своя индивидуална програма и индивидуален учебен график (разпределение на учебното време), като за решението на тази нелека задача ползва помощта на преподавателите и на класния наставник; ученикът, съобразно тази нова система, посещава два пъти повече часове по ония предмети, които за него са "интересни и важни", и два пъти по-малко часове по ония предмети, за които е решил, че лично за него са "маловажни";

е.)По сега действащата програма (разписанието на часовете за съответния клас) за всеки учебен час ученикът решава дали да посети предмет от "важните" за него предмети, или да посети час по "неинтересните" предмети; казахме, че за "важните" предмети той е длъжен да посещава два пъти повече часове, а за маловажните - два пъти по-малко; именно за тази цел му служи неговия индивидуален учебен график, или разпределение на учебното време;

ж.)Когато ученикът реши да не отиде със своя клас (паралелка) в учебен час по даден предмет, той отива в час заедно с друг клас (паралелка), като това го прави съобразно своята лична категоризация на предметите като "интересни" или "безинтересни";

е.)Преподавателят би следвало да категоризира часовете (на часове за ученици, смятащи, че това за тях е "интересен" или, респективно, за "маловажен" предмет) за всеки клас по следния принцип: ако повече от половината ученици от този клас са преценили за себе си, че този предмет за тях е важен, часът бива определен за час за интересуващи се ученици, а в противния случай, ако желаещите да изучават интензивно този предмет е по-малко от 50%, часът се превръща в час за неинтересуващи се ученици;

з.)На основата на тия и други евентуални предложения в училището настъпва една динамична и гъвкава "система" на обучение, зачитаща индивидуалните интереси на учениците, които просто няма как да се интересуват от всичко, понеже не могат (и не бива!) да бъдат "вундеркиндчета"; учениците ще бъдат облекчени от излишния товар и баласт на една незачитаща интересите им програма, а ще могат да разпраделят сами своя интелектуален ресурс в желаните посоки;

5.)За всичките тия иновации в училището, целящи неговата демократизация, да се изпрати официално искане до Министъра на образованието с искане за неговата санкция, та експериментът да бъде узаконен.

6.)Само по този начин, а именно чрез инициатива "отдолу", в страната ни може да започне така дълго бленуваната и постоянно отлагана образователна реформа; да чакаме "инициативи отгоре" е безнадеждна работа, е все едно да чакаш от умрял човек писмо.

7.)Да се проведе сбирка на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ, на която да бъде обсъдени и доусъвършенствани идеите и предложенията този проект, като след това проектът следва да бъде предложен за обсъждане и санкция както в ученическия съвет на училището, така и в учителския (педагогическия) съвет, който, разбира се, е крайно време да бъде преименуван в УЧИЛИЩЕН СЪВЕТ, тъй като в неговата работа би следвало да участват не само избрани от учениците техни представители, но и такива на родителите.

Това е в общи линии идеята, която ме събуди тази сутрин в 4 часа, и ето, аз пиша този текст в най-ранната зимна утрин, когато всички спят. Днес ще предложа този текст на г-жа директорката Ст.Анастасова, която е интелигентен, модерно мислещ, толерантен и възпитан човек, за да е информирана за предложението, като също така смятам да й отправя официална покана да участва в сбирката на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ, която ще бъде проведена утре, четвъртък, 16 декември. В главата ми се върти идея да разговарям с г-н Евгений Тодоров, ръководителя на Пловдивската обществена телевизия, като му предложа ако е възможно да изпратят екип, който да заснеме обсъжданията в нашия дискусионен клуб. Ако пък това не е възможно, ще му предложа неколцина ученици, най-активни участници от Клуба да бъдат поканени за разговор в студиото на телевизията, понеже смятам, че това са важни въпроси, представляващи обществен интерес.

Ами това е в общи линии и за момента. Имам още много друга работа, затова спирам дотук. Исках тази сутрин да пиша и текст, озаглавен Кратка защитна реч на подстрекателя към... свобода, ала няма да имам време, но ще изпълня замисъла си при първа възможност.

Става дума за това, че след като бях обявен за "злобен подстрекател" към стачки и безредици, и над моята особа беше устроен не само цял съдебен процес, на който при това даже нямах възможността да произнеса спокойно нещо като защитна реч, но и бях подложен на остракизъм, т.е. "колектива" или поне видни негови представители ми предложиха, при това твърде нелюбезно, впрочем, "да си взема шапката и да си ида", както правели "достойните хора", щом не ми била харесвала атмосферата на едно приятно ухаещо застояло блато, каквото представлява днешното българско училище, аз имам все пак човешкото право да кажа нещо в своя защита. И ще го кажа.

Щото в цялата тази история се чувствам, да си призная, твърде неудобно, и то по едно обстоятелство, което, убеден съм, ще изненада всички. И то е: след като моят кумир Сократ, както е известно, е бил осъден на смърт от атиняните и е бил принуден да изпие сам чашата с отрова, и след като Учителят на цялото човечество Христос е бил не само плют, бит, замерян с камъни, но и разпънат на кръст от собствения си народ, моята скромна милост, в качеството ми все пак на философ, т.е. на убеден последовател и на Сократ, и на Христос, се чувствам твърде некомфортно да ми бъде отделяно такова специално внимание от развилнели се "педагози", които не само искат да бъда прогонен от училището, та да се възцари там отново блажения рай на пълния непукизъм, ами и да бъда, стига да се удаде сгоден случай, вероятно, и да бъда пребит с камъни, та да ме последва съдбата на моите велики духовни наставници и учители.

Това, разбира се, го казвам на шега, ей-така, за да ви внуша един по ведър дух за идващия ден, който скоро ще се зазори на хоризонта зад моя прозорец, самотно светещ в още неотишлата си нощ. Приятен ден на всички!

(ЗАБЕЛЕЖКА: За малко да забравя нещо важно, ето го:

Добро утро, г-н Радев, дето, изглежда, напоследък пръв четете блога ми; много поздрави предайте от мен на партийната ви ядка на БСП, и не ми се гневете толкоз, щото ний с вас, другарите, историята го е показала нагледно, никога няма да почнем да мислим еднакво - и слава Богу! Следователно е напразна загуба на време някой да се опитва да ме учи как било "правилно" да се мисли; това, г-н Радев, за себе си го решавам само аз, никой друг, най-малкото пък вашата партийна "ядка". А това кой руши имиджа на училището и кой го укрепва и развива все още е нерешен въпрос - и тепърва ще трябва да бъде доказвано. То подлежи на доказване. И то не от вас и от мен, а от... бъдещето - и от самия живот! Бъдете здрав!)

Добави в Svejo